Да бъдеш сдържан в благоденствието е най-висока мъдрост ♥ АМЕНХОТЕП IV
~§~
Проявление на закона за възмездието
Благоденствие и злощастие
Гледай, щото благоденствието да не направи сърцето ти прекомерно гордо. Не допускай твоят разум да се спусне в бездната на отчаянието по тази причина, че ориста ти е жестока към теб.
Непостоянни са усмивките й, по тази причина не основавай върху тях своята убеденост, не постоянно траят ударите й, – затова разреши на вярата да те научи на самообладание.
Не е леко да се понасят несгодите: да бъдеш въздържан в благоденствието е най-висока мъдрост.
Доброто и злото са проби, по които ти познаваш своята твърдост; и няма нищо друго, което може да ти каже за силите на личната ти Душа; по тази причина бъди на стража, когато те посещават.
Виж, – ето благоденствието; по какъв начин прелестно ти угажда то и по какъв начин неусетно те лишава то от твоята мощ и твоята сила.
Ти беше корав под ударите на суровата орис, ти беше хладнокръвен в нещастието, само че си обуздан от положението на благополучие и не знаеш, че силата ти няма да се върне обратно, и че можеш да имаш потребност от нея.
Нашето злощастие затрогва враговете и буди в тях жал, обаче, триумф и благополучие разсънват злоба даже и у нашите другари.
Нещастието е семе на добродейност, то е майка на героизма и смелостта. Кой, като има задоволително, ще се подложи на рискове, с цел да има повече? Нима обезпеченият ще пожелае да рискува живота си?
Истинската добродетел ще работи при всички условия, само че хората виждат нейните прояви единствено тогава, когато казусът им спомага.
В злощастие човек се вижда изоставен от всички, той намира, че всичките му очаквания са съсредоточени в самия него; и разсънва той своята Душа, бори се със своите компликации, и те му се покоряват.
В благополучие той допуска, че е в безопасност; той мисли, че е обичан от всички, които се усмихват на трапезата му; той става нехаен и безгрижен. Не вижда той заплахата, която е пред него; той има вяра на всички и в края на краищата, бива излъган.
Душата може да даде на индивида съвет в нещастието, само че благоденствието ослепява истината.
По-добре е неволя, която води към доволство, в сравнение с наслада, която прави индивида некадърен да понася бедствието, в което тя по-късно го хвърля.
Във всички наши крайности, ни ръководят страстите; умереността е разследване от мъдростта.
Затуй бъди почтен през целия си живот; бъди удовлетворен през всичките му промени; по този начин ще извлечеш изгода от всички условия и всичко, което се случи с теб, ще бъде извор за хвалба.
Мъдрият обръща всичко в средство за изгода и с едно и също изражение той преглежда другите знаци на съдбата; той ръководи с положително и покорява злото, само че равнодушен е той към всяко от тях.
Не се възгордявай в благополучие и не се отчайвай при несгода; не извиквай заплахите, само че и не бягай пред тях, – имай храброст да презираш всичко, което няма да остане с теб.
Не позволявай на бедствието да изскубне крилата на вярата, а на благоденствието да затъмни светлината на благоразумието.
Всеки, който се отчайва в постигане на задачата, не ще я доближи никога; оня, който не вижда пропастта, – ще загине в нея.
Онзи, който назовава благоденствието свое богатство и който му приказва: „ С тебе аз ще основа своето благополучие “, уви, – хвърля котвата на кораба си на пясъчна плитчина, и най-близкият прилив ще го отнесе.
Както водата, слизаща от планините, целува в своя път към океана всяко поле на речните крайбрежия, без да се задържа на никое място, по този начин и щастието посещава човешките синове. Непрекъснати са придвижванията му и то на никое място не се стопира. То не може да противостои на ветровете, тогава по какъв начин ще можеш ти да го задържиш? Когато то те целува, – ти си блажен, само че виж – докато ти се обръщаш, с цел да му благодариш, то към този момент е отминало към другиго.
Из: „ Напътствия: Теб аз дарувам “, Аменхотеп IV, изд. Хелиопол
Изображения: заглавно - Akhenaten and Nefertiti offering to the Aten. From the tomb of Panehsy in Amarna; commons.wikimedia.org
