И помни - животът е твой дом ~ Василий РОЗАНОВ ~ Съвет към юношите
„ Звездите жалеят ли? Майката жалее... и дано стои по-високо от звездите ”.
(Портрет В.В.Розанов - Л.С. Бакст, 1901 г.)
Който е твой покровител, - който те храни, пази, - и който след родителите и Бога е „ всичко за теб ” – на него отдай цялата си душа. Мисли за неговата, а не за своята изгода, за него, него, него… ежечасно, ежеминутно, всекидневно, годишно.
Запиши в душата си, че и след неговата гибел си задължен да не го забравяш, а да се молиш за душата му и безконечното й избавление. И в никакъв случай, с нито една дума, с нито една мисъл в душата си не осъждай даже минусите му, защото няма човек без дефекти. Именно на него, него, който се грижи за теб, си задължен да простиш всичко, да се постараеш за всичко да го оправдаеш в душата си, да забравиш, да простиш. С нищо да не го принизиш – точно в душата, в душата, в съвестта.
Помни – Небето е като земята. И откритото от Небето за нас се разкрива в шепотите на земята. В шепотите, сънищата, предчувствията. Затова в никакъв случай, в никакъв случай не неистини пред съвестта си, за основното – не неистини.
Не бъди гамен – о, не бъди гамен, дребничък.
И помни – животът е твой дом. А домът би трябвало да бъде топъл, комфортен и мек. Работи върху мекия дом и Бог няма да те остави на небето. Той няма да не помни птичките, които вият ГНЕЗДО.
Снимка: calend.ru
Изображение: sofya1444.livejournal.com
