Притча за ябълката и чипса
Звънецът би за огромното междучасие и детските гласчета закънтяха из целия учебен кулоар.
- Един чипс, апелирам.
- Два чипса.
- Чипс и хамбургер за мен.
Ябълката стоеше в ъгълът и сякаш никой не я забелязваше. Никой не поглеждаше към рафта с плодове и зеленчуци. Сълзи започпнаха да се стичат по румените бузки на ябълката.
Чипсът гордо виреше глава и усмивката не слизаше от лицето му. Но внезапно сякаш някаква мощ пристигна върху ябълката, тя се изправи и застана против чипса и с огромна власт съобщи:
- Какво си мислиш ти? Та ти си толкоз нездравословен, пък и лоен.
От към рафта на плодовете се чу тънкото гласче на банана:
- Пък и децата бързо напълняват от теб.
Морковчето и то не можа да се стърпи:
- Зеленчуци който не яде, той огромен не ще да порасте.
Бурни овации и крясъци последваха по-късно. Чипсът целият се изчерви. Нямаше думи с които да се отбрани. В този миг той се почувства надвит.
Ябълките всички скочиха и в един глас викнаха:
- Не си ли чул, не си ли схванал, че една ябълка дневно, държи докторa надалеч от мен.
Последваха още веднъж бурни аплодисменти. Ето, че това беше успеха на ябълките.
- Една ябълка.
- Две ябълки, в случай че обичате.
- Не, не, не чипс за мен, банан желая.
Звънецът още веднъж би, междучасието свърши. От този ден нататък всяко дете си вземаше единствено ябълки или някакъв различен плод или зарзават. Никой към този момент не си и помисляше за чипса. Той беше надвит.
