Зрялата връзка. Нуждаене и даване, обичане и имане К. С.

Зрялата връзка. Нуждаене и предоставяне, обичане и имане

К. С. Люис е разделил любовта на тези два типа: „ нуждаеща се обич " и „ даряваща обич ". Аврам Маслов също разделя любовта на тези два типа. Първия тип той назовава „ дефицитна обич ", а втората - „ душевна обич ". Разликата е значима и би трябвало да се разбере. „ Нуждаещата се обич " или „ дефицитната обич " зависи от другия човек. Тя в действителност не е същинска обич - тя е потребност. Ти използваш другия, използваш другия човек като средство. Експлоатираш го, манипулираш го, властваш над него. Но по този начин другият човек бива деградиран, съвсем погубен. А и той прави напълно същото. Той се пробва да те манипулира, да те ръководи, да те има, да те употребява. Крайно нелюбящо е да използваш друго човешко създание. Така че това единствено наподобява на обич, само че е подправена монета. То обаче се случва с съвсем деветдесет и девет % от хората, тъй като получаваш първия урок по обич още в детството.

Ражда се дете, то е подвластно от майката. Любовта му към майката е „ дефицитна обич " - то има потребност от майката, не може да оцелее без нея. То обича майката, тъй като тя е неговият живот. Всъщност това не е в реалност обич - то би обичало всяка жена, всяка, която би го закриляла, всяка, която би му пособия да оцелее, всяка, която би осъществила потребността му. Майката е нещо като храна, която то яде. Тя не е единствено млякото, което то получава от майката, само че също и любовта - тя също е потребност. Милиони хора си остават деца през целия си живот, те в никакъв случай не порастват. Те стават по-стари, само че въобще не израстват в мозъците си; тяхната логика на психиката си остава малолетна, незряла. Те постоянно имат потребност от обич, те копнеят за нея като че ли е храна.

Човек съзрява сега, в който стартира по-скоро да обича, в сравнение с да се нуждае. Когато стартира да прелива, да споделя, когато стартира да дава. Акцентът тук е изцяло друг. В първия случай акцентът е върху това по какъв начин да получиш повече. При втория случай той е върху това по какъв начин да даваш повече и да даваш абсолютно. Това е израстване, зряла възраст, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, тъй като единствено зрелият човек има. Тогава любовта не е подвластна. Тогава можеш да обичаш без значение от това дали другият човек обича или не. Тогава любовта към този момент не е взаимодействие, а положение.

Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го прави оценка, никой не усеща аромата му, никой не минава край него и не го назовава „ прелестно ", никой не вкусва от неговата хубост, от неговата наслада, където няма с кой да показа - какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? То продължава да цъфти, просто си продължава да цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него, или не, това е без значение. То продължава да пръска своя мирис по вятъра. Продължава да предлага насладата си на Бога, на всичкото. Когато съм самичък, и тогава ще съм по този начин любящ както и когато съм с вас. Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава естествено когато вас ви няма, и любовта ми няма да я има. Не вие изкарвате любовта ми на открито, аз ви засипвам с нея - това е даряваща обич, това е душевна обич.

Но аз не съм изцяло склонен с К. С. Люис и с Аврам Маслов. Първата вариация, която те назовават „ обич ", не е обич, тя е потребност. Как може потребността да бъде обич? Любовта е разкош. Тя е обилие. Тя е да имаш толкоз доста живот, че да не знаеш какво да правиш с него, заради което го споделяш. Тя е да имаш толкоз доста песни в сърцето си, че да би трябвало да ги пееш - дали някой ще ги чуе или не, е без значение. Ако никой не слуша, и тогава отново ще би трябвало да пееш своята ария, да танцуваш своя танц. Другият човек може да го одобри, може и да го пропусне - само че що се отнася до теб, това е поток, това е преливане.

Реките не текат за вас, те текат без значение дали вас ви има или ви няма. Те не текат поради жаждата ви, не текат поради жадните ви ниви, те просто си текат там. Можеш да утолиш жаждата си, можеш и да пропуснеш - от теб зависи. 

Когато зависиш от другия човек, постоянно има злощастие. В момента, в който започнеш да зависиш, започваш да се чувстваш трагичен, тъй като зависимостта е иго. Тогава започваш да си отмъщаваш по всякакви фини способи, тъй като индивидът, от който би трябвало да зависиш, придобива власт над теб. Никой не харесва някой да има власт над него, никой не обича да бъде подвластен, тъй като зависимостта убива свободата. А любовта не може да разцъфти според - любовта е цвете на свободата, тя има потребност от пространство, от безусловно пространство. Другият човек не би трябвало да се намесва в нея. Тя е доста деликатна.

Когато зависиш, другият човек безусловно ще господства над теб и ти ще се опитваш да властваш над него. Това е битката, която се води сред по този начин наречените влюбени. Те са висши врагове, в непрекъсната борба. Съпрузи и съпруги -какво вършат те? Обичането е нещо доста рядко - битката е предписание, любовта е изключение. И те във всеки миг се пробват да господстват - да господстват даже и посредством любовта. Ако брачният партньор помоли брачната половинка, тя отхвърля, не желае. Тя е огромна скъперник - дава, само че доста насилствено, желае да те накара да си въртиш опашката пред нея. А подобен е казусът и със брачна половинка. Когато брачната половинка има някаква потребност и го помоли, той й споделя, че е изтощен. Имал толкоз доста работа в службата, че в действителност се е преработил, и би желал да отиде да спи.

Любовта се случва единствено когато си зрял. Ставаш кадърен да обичаш едвам когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е потребност, а преливане - душевна обич или даряваща обич, - тогава даваш без никакви условия. „ Oаряващата обич " или „ душевната обич " прелива от един зрял човек към различен заради обилие. Тя залива индивида. Ти я имаш и тя стартира да се движи към теб тъкмо както когато запалиш една лампа, лъчите стартират да се разпръскват в тъмнината. Любовта е непряк артикул от човешката същина. Когато ти си, към теб има една аура на обич. Когато ти не си, няма такава аура към теб. А когато нямаш тази аура към себе си, молиш другия човек да ти я даде, ставаш бедняк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И в този момент двама просяци простират ръце един към различен, и двамата се надяват другият да я има... И естествено и двамата най-после се усещат победени, и двамата се усещат излъгани.

Eдин неузрял човек постоянно се влюбва в различен неузрял човек, тъй като единствено те могат да си схванат един другиму езика. Зрелият човек обича различен зрял човек. Незрелият човек обича неузрял човек. Можеш да продължиш да сменяш своя брачен партньор или своята брачна половинка хиляда и един пъти, и все още веднъж и още веднъж ще попадаш на същия вид жена и същото злощастие ще се повтаря - в разнообразни форми, само че същото злощастие, съвсем същото. Можеш да смениш брачната половинка си, само че ти не си се трансформирал - кой тогава ще избере новата жена? Ти ще я избереш. Изборът ще пристигна още веднъж от твоята незрялост. И още веднъж ще избереш същия вид жена.

Всъщност зрелият човек не пада в любовта („ fall in love ”, безусловно „ падам в любовта ", англ.) - той се издига в любовта. Думата „ падам " не е вярна. Само незрелите хора падат - те се спъват и падат в любовта. Някак си са успявали да останат на краката си. Вече не могат да стоят прави -намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и всичко свършва. Те постоянно са били подготвени да паднат 

Любовта, с цел да бъде в действителност обич, би трябвало да бъде душевна обич, даряваща обич. Душевната обич значи положение на обич - когато си дошъл вкъщи, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето създание поражда обич. Тогава ароматът се популяризира и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото главно условие е да го имаш.

Избрано от: „ За зрелостта ”, Ошо, превод: Николай Тонев, изд. Гуторанов
Снимки: The Sannyas Wiki