Турция днес - навън и вътре
Зорница ИЛИЕВА
От месеци светът е Украйна. Най-често споменаваното име из планетата Земя е Путин. Някои споделят, че се е почнало след референдума през 2014 година в Крим, който върна кримчани още веднъж в Русия. Западът настръхна, тъй като този полуостров е стратегически значим в геополитически проект. Никак не е инцидентно, че още Екатерина Велика е тържествувала, когато го е превзела след военни победи. Включително над Турция. Руската империя е заела високо равнище в интернационалните каузи и си е отваряла път към топлите морета.
В отговор с днешна дата Киев стана гара-разпределителна за стотици тонове западно оръжие. Няма значение, че има и създадено в Германска демократична република, а украинската войска употребява " Калашников ". По-любопитното е, че водачи, които имат проблеми със опазване на позициите си в личните страни, търсят гостоприемството на президента на Украйна. Борис Джонсън даже си постави зелена вратовръзка за срещата със Зеленски, с цел да показва какъв брой е съпричастен към тегобите на " жертвата Украйна ". Обещава забележителна поддръжка против " агресора Русия ".
Вътрешните проблеми
Ердоган също е в Киев. И то в интервал, в който един от опозиционните водачи в Анкара - проф. Давутоглу, споделя за Турция " тази страна гори ". Казва го в обстойно изявление пред Haberturk TV. Опозицията в Турция освен търси път за обединяване преди постоянните избори през 2023 година, само че и упорства те да бъдат предварителни. Давутоглу, някогашен министър председател и сподвижник на Ердоган, в този момент водач на опозиционната партия " Бъдеще ", споделя, че " в случай че е в полза на тази страна, подготвен съм да седна на задния ред в профил ". Но думите му за неотложно обединяване с водещите опозиционни партии, като НРП (Народно-републиканска партия) и Добрата партия с водач Мерал Акшенер, приказват за противоположното. Води се деен спор. Дори и да е правилно, че " напуснах кабинета на министър председател, с цел да не пострада тази страна ". Днес Давутоглу споделя пред турското общество хрумвания, че " Турция се нуждае от преструктуриране ", би трябвало да се " приказва за преходна фаза ", " за качествено определяне на общ дискурс, език, който ще убеди обществеността ".
Дали е нещо по-различно от тезите в известната му творба " Стратегическата дълбочина "? При всички случаи има приспособяване към днешните условия и промени в геополитиката. Не се отхвърлят разликите, да вземем за пример, сред НРП, Добрата партия и " Бъдеще " по отношение на така наречен кюрдски въпрос. Давутоглу си дава сметка какъв брой ще е мъчно да се реализира единодушие измежду опозицията, без значение от оценката, че " хората в ръководещата ПСР (Партия на справедливостта и развитието) и съюзната й Партия на националистическото деяние (ПНД) на Бахчели са травмирани ". " Ние сме цветно общество, не би трябвало да се унищожава нито един от тези цветове ", твърди Давутоглу.
Става въпрос за кюрдите с тяхната парламентарно показана Демократична партия на народите (ДПН), която трябвало да се приобщи към обединяването на опозицията. Но среща опозиция от страна на НРП и Мерал Акшенер. Поне на този стадий. А това е " недемократично ", споделя Давутоглу. Още повече, че Ердоган води своя политика по въпроса. Стремял се да откри връзка сред Демирташ, намиращия се в затвор водач на ДПН, и Йоджелан, остарелия водач на ПКК, който от години е в пандиза Имралъ. Такава " паралелна политика " устройва ръководещите, тъй като се прави директна връзка ПКК/ДПН, а това няма по какъв начин да се одобри от турското общество като цяло. С едно обаче водачите на опозицията в Турция са съгласни - " водач, който споделя, че няма персона с изключение на мен, оставя след себе си парчета ". Камъните са в градината на Ердоган, който " отива тъкмо там ".
Пълно съвпадане има и в оценките за комплицираната финансово-икономическа обстановка в Турция, фрапантно понижената покупателна дарба на жителите, обедняването на популацията и водената политика персонално на Ердоган към Централната банка и лихвения %, който тя оповестява. Това срутва курса на турската лира.
Отклоняване на вниманието
В такава конюнктура остарялото предписание е да се търсят изяви на открито. Киев е единствено част от поредност такива събития в региона на външната политика. Медиите повтарят непрестанно, че се чака президентът на Израел Херцог да посети през март Анкара след години на замразени връзки, че Съединени американски щати са се отказали от поддръжка за координиран план сред Израел, Египет, Гърция и Кипър за доставки на газ от Източното Средиземноморие, а външният министър Чавушоглу посещава страните от Персийския залив.
Дава се публичност на изявление на Евгени Попов, началник на комисия в Думата, за връзките Украйна-Русия, който споделя, че " за жалост, мислим друго за Украйна с Анкара ", само че Турция и Украйна са самостоятелни страни и имат двустранни връзки. Но е допълнил, че " въоръжаването на Украйна от Турция е опасност за нас, тъй като се употребява и в Донбас ".
В такава обстановка Ердоган отива в Киев за присъединяване в десетото съвещание на Стратегическия съвет на високо ниво. Навършват се и 30 години дипломатически връзки. Поводи постоянно ще се намерят. Ердоган, преди да излети за Украйна, споделя, че " това посещаване е от изключително значение за нас ". Ще се срещне " очи в очи " със Зеленски. Ще си приказват за двустранните връзки, ще подпишат съглашения в " разнообразни области ", ще се благодари за 2 милиона украински туристи през 2021 година в Турция, за 60% нарастване при търговията. Ще се подсети за предлагането Анкара да е " посредник " за намиране на излаз от рецесията сред Киев и Москва, само че няма да се не помни да се каже, че " обръщам съществено внимание на ситуацията на нашите потомци, кримските татари, които са главните детайли на нашите връзки с Украйна ". Нужни били такива диалози. Да, дипломатическите договаряния нямат опция. Иначе идва ред на оръжията. А играчите желаят да продават оръжията си, само че не и да водят война. Включително Турция.
На връщане от Киев Ердоган декларира, че на Запад не са създали нищо за излаз от рецесията. А рецесията в действителност е измежду водачите в Европа, които след ерата " Меркел " са комплицирани. Предстои да разберем дали Путин ще одобри да посети Анкара и да се срещне с Ердоган. Дано до тогава се възвърне от поразилия го Омикрон.
Съединени американски щати не престават да са определящ фактор
Въпросът по-скоро е какво мисли другият огромен състезател - Съединени американски щати, в тази блъсканица с Украйна. И освен за Украйна.
На 26 януари новият дипломат на Вашингтон в Анкара Джефри Флейк връчи акредитивните си писма на Ердоган. Редица турски медии не пропуснаха да осведомят, че първото му посещаване е било при " гръцкия патриарх Вартоломеос " във Фенер, черквата " Св. Георги ", която е резиденция на патриарха. Придружен бил от брачната половинка си Шерил Флейк. А Генералното консулство на Съединени американски щати в Истанбул за тази среща на 29 януари употребило термина " космополитен патриарх " за Вартоломеос (на гръцки). Посланикът удостоверил " поддръжката на Съединени американски щати за религиозната независимост и източноправославните общности в Турция и по света ". Да му мисли патриарх Кирил, Всерусийски и Московски. На 29-30 януари Джефри Флейк се срещнал с водачи на уйгурското придвижване, които били в Истанбул за обучителен семинар за младежи. За това пък да му мисли Пекин. Но може би по-впечатляващата среща на Н.Пр. Флейк, дружно с генералния консул Дария Дарнел, е с кмета на Истанбул Екрем Имамоолу от опозиционната НРП. Обещана е поддръжка за локалните начинания, а Имамоолу, прочут с честите си срещи със западни посланици, е изразил мощно удовлетворение от тези контакти. Оценките за " този рейд на Флейк " са в посока " забележителни ". Припомня се, че той, дружно с президента Байдън, пази тезата за " арменския геноцид ", поддържа отстраняването на Турция от плана Ф-35, взе участие в акцията за освобождение на отец Байнсън, който в Анкара имаше обвинявания за съучастничество в опита за прелом против Ердоган. Подробностите, че е съпричастен към мормонския медал, може да се одобряват като " за цвят в изявленията ". Но в случай че е последовател на глобализацията, на плана за Големия Близък изток, подкрепял е нахлуването в Ирак и така нататък, тогава и Анкара да му мисли.
Както се вижда, политическата картина в Турция е пъстра. И би трябвало да не се изпуска от взор. Защото Турция освен е най-големият ни комшия, само че е и състезател с потенциал и упоритости. За някои от тях би трябвало да му мисли и София.
От месеци светът е Украйна. Най-често споменаваното име из планетата Земя е Путин. Някои споделят, че се е почнало след референдума през 2014 година в Крим, който върна кримчани още веднъж в Русия. Западът настръхна, тъй като този полуостров е стратегически значим в геополитически проект. Никак не е инцидентно, че още Екатерина Велика е тържествувала, когато го е превзела след военни победи. Включително над Турция. Руската империя е заела високо равнище в интернационалните каузи и си е отваряла път към топлите морета.
В отговор с днешна дата Киев стана гара-разпределителна за стотици тонове западно оръжие. Няма значение, че има и създадено в Германска демократична република, а украинската войска употребява " Калашников ". По-любопитното е, че водачи, които имат проблеми със опазване на позициите си в личните страни, търсят гостоприемството на президента на Украйна. Борис Джонсън даже си постави зелена вратовръзка за срещата със Зеленски, с цел да показва какъв брой е съпричастен към тегобите на " жертвата Украйна ". Обещава забележителна поддръжка против " агресора Русия ".
Вътрешните проблеми
Ердоган също е в Киев. И то в интервал, в който един от опозиционните водачи в Анкара - проф. Давутоглу, споделя за Турция " тази страна гори ". Казва го в обстойно изявление пред Haberturk TV. Опозицията в Турция освен търси път за обединяване преди постоянните избори през 2023 година, само че и упорства те да бъдат предварителни. Давутоглу, някогашен министър председател и сподвижник на Ердоган, в този момент водач на опозиционната партия " Бъдеще ", споделя, че " в случай че е в полза на тази страна, подготвен съм да седна на задния ред в профил ". Но думите му за неотложно обединяване с водещите опозиционни партии, като НРП (Народно-републиканска партия) и Добрата партия с водач Мерал Акшенер, приказват за противоположното. Води се деен спор. Дори и да е правилно, че " напуснах кабинета на министър председател, с цел да не пострада тази страна ". Днес Давутоглу споделя пред турското общество хрумвания, че " Турция се нуждае от преструктуриране ", би трябвало да се " приказва за преходна фаза ", " за качествено определяне на общ дискурс, език, който ще убеди обществеността ".
Дали е нещо по-различно от тезите в известната му творба " Стратегическата дълбочина "? При всички случаи има приспособяване към днешните условия и промени в геополитиката. Не се отхвърлят разликите, да вземем за пример, сред НРП, Добрата партия и " Бъдеще " по отношение на така наречен кюрдски въпрос. Давутоглу си дава сметка какъв брой ще е мъчно да се реализира единодушие измежду опозицията, без значение от оценката, че " хората в ръководещата ПСР (Партия на справедливостта и развитието) и съюзната й Партия на националистическото деяние (ПНД) на Бахчели са травмирани ". " Ние сме цветно общество, не би трябвало да се унищожава нито един от тези цветове ", твърди Давутоглу.
Става въпрос за кюрдите с тяхната парламентарно показана Демократична партия на народите (ДПН), която трябвало да се приобщи към обединяването на опозицията. Но среща опозиция от страна на НРП и Мерал Акшенер. Поне на този стадий. А това е " недемократично ", споделя Давутоглу. Още повече, че Ердоган води своя политика по въпроса. Стремял се да откри връзка сред Демирташ, намиращия се в затвор водач на ДПН, и Йоджелан, остарелия водач на ПКК, който от години е в пандиза Имралъ. Такава " паралелна политика " устройва ръководещите, тъй като се прави директна връзка ПКК/ДПН, а това няма по какъв начин да се одобри от турското общество като цяло. С едно обаче водачите на опозицията в Турция са съгласни - " водач, който споделя, че няма персона с изключение на мен, оставя след себе си парчета ". Камъните са в градината на Ердоган, който " отива тъкмо там ".
Пълно съвпадане има и в оценките за комплицираната финансово-икономическа обстановка в Турция, фрапантно понижената покупателна дарба на жителите, обедняването на популацията и водената политика персонално на Ердоган към Централната банка и лихвения %, който тя оповестява. Това срутва курса на турската лира.
Отклоняване на вниманието
В такава конюнктура остарялото предписание е да се търсят изяви на открито. Киев е единствено част от поредност такива събития в региона на външната политика. Медиите повтарят непрестанно, че се чака президентът на Израел Херцог да посети през март Анкара след години на замразени връзки, че Съединени американски щати са се отказали от поддръжка за координиран план сред Израел, Египет, Гърция и Кипър за доставки на газ от Източното Средиземноморие, а външният министър Чавушоглу посещава страните от Персийския залив.
Дава се публичност на изявление на Евгени Попов, началник на комисия в Думата, за връзките Украйна-Русия, който споделя, че " за жалост, мислим друго за Украйна с Анкара ", само че Турция и Украйна са самостоятелни страни и имат двустранни връзки. Но е допълнил, че " въоръжаването на Украйна от Турция е опасност за нас, тъй като се употребява и в Донбас ".
В такава обстановка Ердоган отива в Киев за присъединяване в десетото съвещание на Стратегическия съвет на високо ниво. Навършват се и 30 години дипломатически връзки. Поводи постоянно ще се намерят. Ердоган, преди да излети за Украйна, споделя, че " това посещаване е от изключително значение за нас ". Ще се срещне " очи в очи " със Зеленски. Ще си приказват за двустранните връзки, ще подпишат съглашения в " разнообразни области ", ще се благодари за 2 милиона украински туристи през 2021 година в Турция, за 60% нарастване при търговията. Ще се подсети за предлагането Анкара да е " посредник " за намиране на излаз от рецесията сред Киев и Москва, само че няма да се не помни да се каже, че " обръщам съществено внимание на ситуацията на нашите потомци, кримските татари, които са главните детайли на нашите връзки с Украйна ". Нужни били такива диалози. Да, дипломатическите договаряния нямат опция. Иначе идва ред на оръжията. А играчите желаят да продават оръжията си, само че не и да водят война. Включително Турция.
На връщане от Киев Ердоган декларира, че на Запад не са създали нищо за излаз от рецесията. А рецесията в действителност е измежду водачите в Европа, които след ерата " Меркел " са комплицирани. Предстои да разберем дали Путин ще одобри да посети Анкара и да се срещне с Ердоган. Дано до тогава се възвърне от поразилия го Омикрон.
Съединени американски щати не престават да са определящ фактор
Въпросът по-скоро е какво мисли другият огромен състезател - Съединени американски щати, в тази блъсканица с Украйна. И освен за Украйна.
На 26 януари новият дипломат на Вашингтон в Анкара Джефри Флейк връчи акредитивните си писма на Ердоган. Редица турски медии не пропуснаха да осведомят, че първото му посещаване е било при " гръцкия патриарх Вартоломеос " във Фенер, черквата " Св. Георги ", която е резиденция на патриарха. Придружен бил от брачната половинка си Шерил Флейк. А Генералното консулство на Съединени американски щати в Истанбул за тази среща на 29 януари употребило термина " космополитен патриарх " за Вартоломеос (на гръцки). Посланикът удостоверил " поддръжката на Съединени американски щати за религиозната независимост и източноправославните общности в Турция и по света ". Да му мисли патриарх Кирил, Всерусийски и Московски. На 29-30 януари Джефри Флейк се срещнал с водачи на уйгурското придвижване, които били в Истанбул за обучителен семинар за младежи. За това пък да му мисли Пекин. Но може би по-впечатляващата среща на Н.Пр. Флейк, дружно с генералния консул Дария Дарнел, е с кмета на Истанбул Екрем Имамоолу от опозиционната НРП. Обещана е поддръжка за локалните начинания, а Имамоолу, прочут с честите си срещи със западни посланици, е изразил мощно удовлетворение от тези контакти. Оценките за " този рейд на Флейк " са в посока " забележителни ". Припомня се, че той, дружно с президента Байдън, пази тезата за " арменския геноцид ", поддържа отстраняването на Турция от плана Ф-35, взе участие в акцията за освобождение на отец Байнсън, който в Анкара имаше обвинявания за съучастничество в опита за прелом против Ердоган. Подробностите, че е съпричастен към мормонския медал, може да се одобряват като " за цвят в изявленията ". Но в случай че е последовател на глобализацията, на плана за Големия Близък изток, подкрепял е нахлуването в Ирак и така нататък, тогава и Анкара да му мисли.
Както се вижда, политическата картина в Турция е пъстра. И би трябвало да не се изпуска от взор. Защото Турция освен е най-големият ни комшия, само че е и състезател с потенциал и упоритости. За някои от тях би трябвало да му мисли и София.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ