Знаеш ли кога разбрах, че той е човекът?
Знаеш ли по кое време разбрах, че той е индивидът?
Един ден, до момента в който приготвях обичаните му спагети, той ме гледаше втренчено. Не усещах настроението му… някак не успявах да го уловя.
Изведнъж чух по какъв начин тихичко измънка: “Ах, какъв брой си неподредена ”.
Ступор обзе тялото ми. Надигнах глава към шкафовете над плота. Всичко изглеждаше като от листовка за кухненско обзавеждане.
Погледнах към дивана и трапезарията. Салфетките стояха на масата сгънати под прав ъгъл. Същевременно по този начин бях подбрала цвета им, с цел да са в унисон с пердетата и декоративните възглавници. А облеклата се подаваха от дрешника, прилежно изгладени и съпроводени от ароматизатор.
Всяко нещо си беше на мястото. Недоумявах… С трептящ глас отроних единствено едно: “Моля? ”
А той ми отвърна: “Няма по какъв начин да се погледнеш през моите очи. Неподредена си. Готвиш по бански, плачеш на комедии. Слагаш рокля, с цел да се разходим в парка, единствено тъй като е нова, само че обуваш дънки и кецове, на вечеря в бляскав ресторант.
Имаш рошава коса и рошави мисли. Не обичаш да подреждаш нито едното, нито другото. Вкъщи всичко е по азбучен ред, а в душата ти подобен няма. И това ми харесва. Обожавам те такава… безредна и шантава.
Притежаваш собствен свят, в който желая да вляза, не с цел да класифицирам, а с цел да разпилявам дружно с теб. И да се смеем. Много да се смеем, до момента в който разрушавам неразрушимото. Каквато в действителност е любовта ми към теб. Ухаеш ми на лудост… ухаеш ми на пристрастеност. Ти беше повода да осъзная, че ароматът на сресаните дами не ми понася. Даже бях развил алергия. Но с теб… с теб още веднъж мога да вдишвам! ”
В този миг разбрах, че светът прелива от мъжки ръце, само че аз желая да се събуждам тъкмо в тези две!
създател: Искра Дичева
Повече от Искра Дичева можете да намерите на нейната фб страница: Красиви Бъркотии от Искра Дичева
