Истинската любов е тази, която ни освобождава
.
Любовта е първичната мощ, която движи вселената. Тя е пулсът на нашите души, нишката, която преплита орисите ни оттатък времето и пространството. Всяка среща, всяко допиране е написано с мастилото на кармата – спомен от далечно минало или урок, който душите ни жадуват да усвоят.
Когато обичаме, ние не просто се сливаме с другия, а се оглеждаме в огледалото на личните си светлини и сенки. Любовта е нашият най-силен преподавател – тя ни демонстрира раните, които още кървят, и ни дава силата да ги превърнем в златни белези.
Кармичната обич не идва, с цел да ни даде покой, а с цел да ни разсъни. Тя раздрусва радикално, разрушава старите ни показа за себе си и ни изправя пред истината – коя е нашата същинска стойност. Понякога това е мъчително, различен път е опияняващо, само че постоянно е целебно.
Душите, които срещаме по пътя, не са инцидентни – те носят тези елементи от нас самите, които сме не запомнили или сме се страхували да приемем. В техните очи виждаме себе си – в цялата ни мощ и накърнимост.
Истинската обич е тази, която ни освобождава. Тя не задържа, не има, не изисква. Тя е като реката – тече свободно, измива болката, разкрива хубостта и ни води към личните ни крайбрежия. Кармата ни учи, че нищо не губим – всичко, което си е тръгнало, е оставило своя урок, а всичко, което следва, ще пристигна тогава, когато сме подготвени да го приемем с отворени сърца.
Да обичаш значи да си позволиш да бъдеш уязвим, да се довериш на потока на живота и да приемеш, че всяка разлъка е просто ново начало.
Любовта и кармата танцуват дружно – те ни канят на този танц, до момента в който не се научим да обичаме по този начин, както обича самата Вселена – без боязън, без условия, с цялостна отдаденост и независимост.
