Страхът е естествена част от човешкото съществуване

Тревогата – това е молитва за нещо, което не искаш

Страхът е естествена част от човешкото битие – сигнал, който ни подсеща, че излизаме от зоната си на комфорт. Но тревогата, тази непрестанна сянка на предстоящи беди, може да трансформира мозъка ни в непрестанен повествовател на най-лошите вероятни сюжети. И по този начин, нашето въображение основава врагове, които не съществуват, а страхът от тях става най-голямата спънка по пътя към щастието и триумфа.

Представете си обаче, че поглеждате страховете си през призмата на самата Вселена. Нима не е правилно, че всичко към нас е просто сила – вибрации на избрана периодичност? Светлината, която възприемат очите ни, не носи сама по себе си зло или заплаха. Това сме ние, които трансформираме тези трептения в проблем, придавайки им смисъл, който съществува единствено в нашия разсъдък.

Умът е основател на драмата, а мозъкът – неин архивар. И въпреки всичко, това, което ни наподобява като задължение, може да се окаже подарък. Спомнете си какъв брой постоянно нещо, което в началото е изглеждало като крах, след това се е превръщало в късмет за ново начало. Понякога даже най-големите провокации могат да ни водят към вътрешен мир и същинско развиване.

Ницше споделя: „ Факти не съществуват, има единствено тълкования. “ Това, което виждаме в света, постоянно е отражение на нашия вътрешен свят. Ако изберем да гледаме на живота с доверие и религия, ще забележим благоприятни условия там, където преди сме виждали спънки.

Провалът не е диаметралност на триумфа – той е пътят към него. Както Стив Павлина написа, неуспехът е знак, че действаш, че търсиш, че учиш. Всяка неточност е крачка напред, всяко проваляне – прозорец към нещо по-голямо. Дори Томас Уотсън старши, създателят на IBM, споделя: „ Ако желаете бързо да съумеете, удвоете броя на неуспехите си. “ Успехът, в последна сметка, е струпване на верни дейности след голям брой опити.

Когато животът ви сервира компликации, погледнете ги с разнообразни очи. Вместо да се фокусирате върху пречките, концентрирайте се върху решенията. Представете си, че хаосът, който усещате, не е знак за неуспех, а за смяна. Както във физиката, системата, минала през безпорядък, постоянно доближава ново равновесие. Това е методът, по който природата се развива – и ние сме част от нея.

Погледнете страховете си право в очите. Благодарете им, че ви предизвестяват, и ги освободете. Помнете, че паниката е просто молитва за нещо, което не желаете. Вместо това, насочете мислите си към фантазиите и задачите си. Както свети Августин е споделил: „ Не се моли за лек товар, моли се за мощни плещи. “

Всеки ваш боязън е врата към ново начало. С всяка стъпка напред, даже през неуспехите, вие изграждате силата и мъдростта, нужни за триумфа. И не забравяйте – страхът не е зложелател. Той е ваш преподавател, който просто чака да бъде разпознат и прегърнат.