Свободната воля не е комфорт, а постоянна битка
Човек не е това, което му се случва. Човек е това, което реши да направи със случилото се. Съдбата е просто опрощение за тези, които се опасяват да изберат. Най-лесно е да вярваш, че всичко е предначертано, че морето те носи накъдето си изиска. По-трудно е да хванеш руля и да продължиш напред, даже когато бурята реве като звяр.
Свободната воля е привилегия, само че и задължение. Всеки избор лишава нещо. Когато решиш да вървиш, губиш всички пътища, по които не си тръгнал. Когато кажеш „ да “, убиваш всички „ не “, които можеха да съществуват. Винаги губиш нещо, само че най-малко знаеш, че решението е било твое.
Човек би трябвало да живее по този начин, че да не се опасява от следствията. Да не се буди нощем, чудейки се дали е могъл да направи друго. Да не търси отговорни. Никой не може да избяга от личния си избор.
Някои споделят, че всичко е написано авансово. Глупости. Какво тогава вършим тук? Защо се борим? Ако животът беше единствено осъществяване на към този момент начертан проект, за какво тогава сърцето ни се свива всякога, когато би трябвало да решим?
Свободната воля не е комфорт. Тя е непрекъсната борба. Понякога е безшумно безмълвие, когато светът крещи. Понякога е пестник, от време на време е единствено една крачка напред, направена с треперещи ръце. Но постоянно е придвижване.
Не се опасявай да изгубиш. По-страшно е да стоиш на брега, да гледаш морето и да се чудиш какво би станало, в случай че беше заплувал. Човек може да бъде надвит, само че в никакъв случай не е в действителност изгубил, до момента в който не се откаже да избира.
Животът не ти дължи нищо. Не ти дължи обич, триумф или благополучие. Но ти дължи едно – правото да решиш. Това е единственото, което никой не може да ти отнеме. Всичко останало е орис.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Сила е да разпознаеш по кое време е време да си тръгнеш
