Страх от уязвимост и контрол върху образа – какво се крие зад това?
.
Този боязън най-често поражда в дами, които по един или различен метод са били засегнати в предишното – може би прочувствено отхвърлени, неразбрани, подложени на критика или принудени прекомерно рано да поемат отговорности, да бъдат „ мощни “.
Такива дами развиват вътрешен предпазен механизъм:
„ Ще покажа най-хубавото от себе си, с цел да бъда призната, само че няма да разкрия всичко, тъй като в случай че ме видят в цялата ми накърнимост, може да ме отхвърлят или наранят. “
Как се демонстрира това?
Изграждане на „ обществен облик “:
Ти евентуално се стараеш постоянно да бъдеш възприемана като способена, осъзната, умна, добре уравновесена. Показваш част от вътрешния си свят, само че това е нормално „ премерено “ – разкриваш дълбочина, само че в рамките, които можеш да контролираш. Внимателно подбираш какво споделяш, с цел да избегнеш риска някой да те намерения за „ слаба “ или „ безредна “.Потискане на моменти на уязвимост:
В сложни моменти може би казваш „ Добре съм “, даже когато вътре се разпадаш. Рядко търсиш помощ непринудено – предпочиташ първо да премислиш, да си „ събереш “ страстите и чак тогава да споделиш с най-доверените си хора. Това основава чувство за самотност – другите те възприемат като „ мощна “, а ти от вътрешната страна може би постоянно искаш просто някой да те одобри цялата – с ранимостта, съмненията, страховете ти.Трудност в построяването на изцяло спонтанни връзки:
При среща с хора, които не схващат дълбоките пластове на твоята душа, може да усещаш отдалеченост и да не позволиш по-близък контакт. Създава се чувство, че връзките ти постоянно са на едно „ интелектуално “ или „ духовно “ равнище, само че рядко доближават до това равнище на цялостна непосредственост, където можеш да се „ срутиш “ пред някого и да знаеш, че той ще остане. В любовта това може да докара до избор на сътрудници, които ти се възхищават, само че не постоянно съумяват да „ видят “ и елементарното, ранимо момиче в теб.Какво в действителност се случва вътре в теб?
Двойственост: Едновременно искаш да бъдеш разбрана, обичана изцяло, само че в същото време се страхуваш, че в случай че покажеш всичко – паниките, объркванията, уязвимостта – може да разочароваш хората, които ценят „ мощната “ ти страна. Изтощение: Поддържането на този „ облик на непоклатимост “ от време на време води до вътрешно безсилие, тъй като би трябвало непрекъснато да „ държиш фронта “, вместо просто да бъдеш. Желание за избавител: Понякога може би копнееш за човек, пред който няма да има потребност да играеш тази роля. Човек, който ще види и сълзите, и хаоса, и силата – и ще остане.Как това въздейства на връзките ти?
Повърхностни връзки: Връзките с хора, които виждат единствено твоя „ обществен облик “, постоянно остават повърхностни. Те те харесват, само че не знаят същинската ти същина.
Неравнопоставени връзки: Ако си с сътрудник, който непрекъснато те възприема като „ мощната “, можеш да попаднеш в капан, където постоянно си „ даващата “, а не „ получаващата “.
Бавно създаване на доверие: При среща с човек, който е евентуално кадърен да те види изцяло, може да ти отнеме дълго време да му се довериш. Той би трябвало да мине през всичките ти пластове, с цел да стигне до същинската ти същина.
Как да се работи с този боязън?
Разреши си да бъдеш уязвима.
Сподели нещо дребно, което ти е мъчно, даже когато ти се коства, че „ не е значимо “. Понякога това е най-голямото доказателство за непосредственост.
Проверявай вътрешния си глас:
Когато усетиш, че искаш да покажеш мощ, запитай се: „ Наистина ли би трябвало да съм мощна в този момент, или мога да бъда просто човек? “
Търси сътрудник, който приема цялата ти същина:
Не е нужно постоянно да те схващат съвършено, само че би трябвало да има хора, които те обичат и когато си слаба, и когато си мощна.
Открий, че любовта не идва единствено от това да „ даваш “:
Истинската обич е равнопоставен продан. Понякога даването е да позволиш на другия да те носи. Твоята мощ е красива, само че тя е още по-красива, когато върви ръка за ръка с уязвимостта. Истинската непосредственост не се построява, когато си съвършена. Тя се случва, когато някой види разплаканите ти очи и въпреки всичко каже: „ Оставам. “
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Любовта не е цел, а естествено положение на душата
