. Често емпатите се чувстват като пътешественици без компас в един

Емпатията може да бъде дар, но може да бъде и проклятие

Често емпатите се усещат като пътешественици без компас в един свят, който не постоянно схваща дълбочината на тяхната сензитивност. Те носят в сърцата си заложба, която може да бъде както източник на светлина, по този начин и на комплициране. Но все пак е изцяло допустимо да бъдеш емпат и по едно и също време с това да изживяваш живота с убеденост, наслада и цялост.

Ако си емпат, евентуално усещаш страстите и силите към себе си по този начин ясно, като че ли са твои лични. Вълните на непознатата болежка и наслада допират душата ти с нежността напразно, само че от време на време тази заложба може да те остави уязвим. В свят, който постоянно цени рационалното повече от прочувственото, емпатията от време на време остава неразбрана, а носителите ѝ – склонни да потискат или даже да отхвърлят своята сензитивност от боязън да не бъдат отхвърлени. И по този начин, се изгубват в лабиринта на личните си чувства, уязвими и самотни.

Съществуват доста аргументи, заради които може да се почувстваш изгубен, когато твоята емпатичност доближава върхове, само че съществуват и способи да се върнеш към себе си, към хармонията, която заслужаваш.

Когато непознатата болежка става твоя

Емпатите постоянно усещат прилив на страсти, даже когато стоят измежду непознати. Болката на някой различен може да се влее в тяхното създание, като че ли е тяхна лична. Любовта и загрижеността, които изпитват към околните си, могат да станат съвсем непоносими, когато обичан човек страда. Така поражда страхът – страхът от неконтролируемото наводняване от усеща, което може да ги залее във всеки миг.

И така, в опит да се предпазят, емпатите може да се затворят в себе си, да изградят невидими стени против възприятията на близките. Но това е двойно острие – тъй като по този начин освен се пазят от болката, само че и се лишават от насладата, от сладката опция да споделят обич и благополучие с другите.

Как да върнеш салдото?

Най-важната стъпка е да се научиш да разграничаваш своите лични страсти от тези на близките. Себепознанието е ключът към свободата – когато знаеш кой си, можеш да избереш по какъв начин да реагираш. Да поставяш граници не значи да бъдеш леден или дистанциран, а да обичаш себе си задоволително, с цел да не разрешаваш на непознатата болежка да те унищожава. Когато успееш да направиш тази разлика, ще бъдеш в доста по-добра позиция да помагаш на другите, без да губиш себе си.

Съществуват практики, които могат да ти оказват помощ да се пречистиш от насъбраните сили – вана с морска сол, аромати на тамян или култивиран чай, дълбока медитация в прегръдките на природата. Дори просто разходка измежду дърветата може да бъде като лек за претрупаната ти душа. А в случай че знаеш, че ти следва среща с хора, които носят тежки страсти, можеш авансово да се обгърнеш в златната светлина на мисловна отбрана – като щит от обич, който ще те пази от всичко излишно.

Когато се опитваш да заглушиш себе си

Може би в миналото са ти казвали, че си „ прекомерно сензитивен “. Може би си се чувствал неразбираем и друг. Възможно е даже да си опитвал да заглушиш тази част от себе си, да се преструваш, че си като всички останали, с цел да се впишеш. Но емпатията не е уязвимост – тя е скъп подарък. Тя е способността да схванеш болката на другите, да им дадеш разтуха, да бъдеш светлина в моменти на мрачевина.

Ако се чувстваш загубен, тъй като си крил своята сензитивност, е време да се приемеш изцяло. Започни с дребни стъпки – напомни си всички пъти, когато твоята добрина е направила света на някого по-добър. Напиши на лист всичките си мощни страни, всичките моменти, в които си бил опора, светлина, другар. Истината е, че светът се нуждае от хора като теб. А ти се нуждаеш от това да приемеш себе си, с цел да разкриеш цялостния си капацитет.

Когато детството ти е било бурно

Много емпати развиват своята сензитивност като метод за оцеляване още в детството. Ако си израснал в среда, където страстите са били нестабилни и непредсказуеми, евентуално си се научил да четеш всяка смяна във въздуха, с цел да се предпазиш. Това е било предпазен механизъм, само че в този момент, като възрастен, имаш силата да си създадеш собствен свят, в който се чувстваш сигурен.

Заземяването може да ти помогне да се освободиш от тази дълбока неустановеност. Свържи се с природата – върви необут по тревата, обграждай се със зеленина, докосвай дърветата, усещай света към себе си. Вдишвай живота, който те обгръща, и осъзнай, че в този момент ти си този, който управлява личния си път.

Емпатията – подарък или проклинание?

Всичко зависи от това по какъв начин я приемаш. Когато овладееш тази своя мощ, ще схванеш, че тя е по-скоро привилегия, в сравнение с тежест. Ще осъзнаеш, че можеш да съчувстваш, без да страдаш, да усещаш надълбоко, без да се изгубиш. Ще научиш, че можеш да бъдеш кей за другите, без да се превръщаш в тяхно леговище.

Ти си подарък за този свят. Позволи си да блестиш.