Любовта не е цел, а естествено състояние на душата
.
Пътят към осъзнатата обич е развой на вътрешно събуждане, който стартира с най-смелото пътешестване – във вътрешността към себе си. Преди да срещнем същинската обич извън, е належащо да се срещнем със себе си – да забележим своите страхове, своите сенки, само че и светлината, която носим.
Осъзнатата обич не е просто романтика, нито бягство от самотата – тя е обединение на две души, които са приели личната си целокупност и са подготвени да споделят тази целокупност с другия. Тя не идва, с цел да ни запълни, а с цел да ни разшири, да ни покаже, че любовта не е окови, а криле.
По този път постоянно срещаме болежка – разочарования, загуби, раздели. Те не са санкции, а уроци, които ни учат да обичаме без боязън и без условия.
Понякога би трябвало да позволим на сърцето си да се счупи, с цел да се отвори същински. Тези пукнатини са входът, през който светлината на осъзнатата обич влиза в нас. Истинската обич не е съвършена, тя е същинска – приема, схваща, прости.
Осъзнатата обич е способността да обичаме без да притежаваме, да даваме без да чакаме, да бъдем себе си без да се опасяваме, че ще бъдем отхвърлени. Тя не търси съвършения сътрудник, а този, с който можем да растем дружно.
Тя не заобикаля компликациите, а ги приема като част от пътя. В нея няма власт, няма надзор, има независимост и доверие. Това е любовта, която ни свързва освен със сърцето на другия, само че и със сърцето на Вселената.
Пътят към осъзнатата обич е пътят към самите нас. Всяка стъпка по него е връщане към същинската ни същина. И когато стигнем до там, любовта към този момент не е цел, а естествено положение на душата.
Защото осъзнатата обич не е последна точка, тя е метод да живеем – с отворено сърце, с доверие в живота и с религия, че всичко, което срещаме по пътя, ни води към нас самите.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Истинската обич е тази, която ни освобождава
