Да благодарим на Бог за всичко
Знаем известното изречение на свети деятел Павел, трансформирало се в новозаветна заповед: „ За всичко благодарете на Господа! “ В благодарността към Всевишния има безусловна вяра в Неговата воля, доверието на детето в положителния Баща и осъзнаването: всичко, което Той ни изпраща, е за положително.
Благодарността е придвижване на сърцето, а не машинален развой. Но това топло и ярко възприятие може да се култивира в нас, като се приучим да обръщаме внимание на всичко, което Господ ни дава.
Всеки нов ден, покрива над главата, хляба на масата, работата, детския смях, опцията да виждаме, допираме, усещаме… Възприемаме това като даденост, която не заслужава доста признателност. И едвам изгубили, започваме да оценяваме и разбираме какво сме изгубили. Понякога единствено посредством ограничения идва възприятието на откровена признателност към Господа – че не е оставил милостта си в различен.
Спомням си следния роман на Петър Мамонов:
„ Имах един случай като бях млад. Пихме с другар, разделихме се късно. Сутринта звъня да схвана по какъв начин се е прибрал, а те ми споделят: паднал под влака, отрязали са му и двата крайници. Бедата е непоносима, нали? Отидоха в болничното заведение му, той споделя: „ Чувства се добре, само че тук … “ – и отвори одеялото, а там … смут!
Той беше горделив човек. А стана непретенциозен, радостен. Сложи протези, брачна половинка, четири деца, детски публицист, беша залят от благополучие. Ето по какъв начин Господ лекува души с телесни заболявания! Може би, в случай че скръбта не се беше случила на човек, той щеше да се горделее още повече – и да изсъхне като остаряла кора. Това е сложният за понасяне, само че най-близкият път към духовното филтриране. “
Поучително, нали? Често чуваме: за какво би трябвало да благодаря на Бога?
Казват: „ единствено задължения и проблеми, боязън ме е за бъдещето, имам проблеми със здравето си и за какво ми е всичко това? “ И би било належащо да се пита не „ защо “, а „ заради каква причина “.
Защото коравото сърце, в което няма обич и признателност, Господ смекчава с тествания. Затова привикнете към признателност за всичко, обучете сърцето си да усеща.
Кажете: „ Слава Богу! “ и „ Благодаря ти, Господи! “ за обстоятелството, че брачният партньор ви се е прибрал от работа, за това бързо „ чмок ” на щерка ви, за усмивката на съседа, за прецизното отношение на шефа, който ви „ шлифова ” в отличен експерт, за сприхавата баба в магазина, която ви учи на примирение.
Започнете всеки ден и го завършете с откровена признателност към Бога, не забравяйте за благодарствената работа. Щом всички се научим да сме признателни на Господ за всичко и всяка минута, светът ще се промени! Но постоянно би трябвало да започнете от себе си.
