По-малката ми сестра реши, че тя е по-близка с баща ни, когато стана въпрос за наследството
Преди година татко ми умря. Приживе той имаше два брака и две дъщери от всеки от тях. Тоест аз имам сестра.
И по този начин, преди шест месеца влязохме в завещание. Получихме това, което татко ни остави за нас. Веднага ще кажа, че той беше мощен и здрав човек. Живя забавен и много дълъг живот. Никога не се нуждаеше от спомагателни грижи и аз и сестра ми не се натоварвахме с това.
Всичко, което татко ми имаше, той раздели сред нас двете по равни елементи. Всяка от нас получи двустаен апартамент и кола, а също по този начин притежавахме поравно къщата, в която живееше татко ни.
Всичко щеше да е наред, в случай че сестра ми внезапно не реши, че тази къща принадлежи напълно на нея. Тя се реалокира да живее там, без даже да се съветва с мен. Смята, че тя е по-млада и има повече права. Смешно, нали.
Тя и аз в никакъв случай не сме били изключително другарски настроени една към друга. Аз живеех с майка ми, а тя с нейната.
Аз посещавах татко много постоянно, а тя няколко пъти в годината. От дете майка й я настройваше против мен. Останах с усещането, че не съм пълноценна в техните очи. Ето за какво не можеше да се приказва за никакво другарство сред нас.
Въпреки че, в случай че сестра ми беше по-дружелюбна, несъмнено щях да я приема. В последна сметка, в никакъв случай не съм я отбягвала, а в противен случай, обичах я.
Затова предизвестих сестра ми, че имаме равни права по отношение на дома на родителите си. И има два разновидността: да го разделим на половина и да сложим огради и обособени входове или да го продадем и да разделим приходите сред нас на равни елементи.
Ще оставя да си намерения и да вземе решение. Определено няма да й отстъпя нищо.
