Казах на родителите си: Ще ви разбера, ако не приемете мен и внучката си
Катя напусна дома си, когато беше единствено на 17 години, т.е. незабавно след учебно заведение. Семейните условия принудиха момичето да не следва фантазията си да стане прочут фешън дизайнер, а да отиде да работи в прилежаща страна.
Дълго време тя не можеше да поддържа връзка с родителите си, защото нямаше компютър или телефон с камера. Тя остави своя у дома, с цел да има на кого да се обади, когато завоюва пари за нов. Родителите й изгубиха съня си от терзание за два месеца.
Когато щерка им най-сетне се обади у дома, тя описа всичко за новата си работа във фермата. Показа им стаята и кухнята си. Баща й сподели, че доста се гордее с нея.
Две години Катя не се върна вкъщи. Печелеше пари, с цел да не се постанова родителите й да се чудят с какво да си купят самун и, несъмнено, с цел да сбъдне своите фантазии. Най-накрая тя щеше да може да учи в университет.
Скоро идваше Великден, а Катя се обади по скайп на родителите си, с цел да им каже, че няма да се прибере сама.
А родителите й несъмнено не чакаха това. Дъщеря им се прибра със брачна половинка си и дребната си щерка. Бебето към този момент бе на годинка.
„ Защо скри бременността и мъжа си от нас? “, чудеха се родилите й.
— Притесних се, че няма да приемете решението ми – отвърна Катя. – Сега, в случай че позволите, ще поживеем известно време при вас, до момента в който си купим апартамент и го ремонтираме.
Разбира се, родителите на Катя не отхвърлиха. Баба и дядо бяха постоянно покрай внучката си. Играеха си с нея, ходеха с нея на разходка, храниха я с огромна обич.
Бебето бе ненадейно знамение, което донесе наслада в къщата. Внучката внесе нов смисъл на живота им.
Една заран пощальонът донесе пощата. Едно от писмата носеше печата на гръцки център за осиновяване. Майката на Катя беше сюрпризирана и въобще не можеше да разбере какво общо има някакво осиновяване с полски щемпел с тяхното семейство.
Вечерта, когато всички се събраха на масата, дамата сложи това писмо на масата и погледна въпросително щерка си и брачна половинка й.
— Мамо, желаех да ви обясня това по-късно, само че щом е такава ситуацията… понякога около работата във фермата, работех като здравна сестра в дом за деца. Там се срещнах със Сашо. Той беше педиатър там. Излизахме повече от година и взехме решение, че няма смисъл да отлагаме повече и отидохме да се оженим в локална черква. Месец по-късно, когато промените ни бяха съвпаднали, докараха Златка в нашия център. Тогава тя беше единствено на половин година. Силно, кръглобузесто момиче… незабавно се влюбихме в нея.
Катя замълча за малко. Сашо я прегърна за раменете в поддръжка. Родителите стояха безмълвно в очакване историята да продължи.
— Майката на детето я изоставила. Златка не била от обичан човек, а плод на принуждение. Жената се опитвала да се помири с това през цялата си бременност и шест месеца по-късно, само че не съумяла. Тя изпратила бебето в сиропиталище. А там я срещнахме ние и не можахме да я пуснем.
Момичето реши да довърши историята. Продължението към този момент беше ясно на всички. Двойката взела дребната Златка в фамилията си. Докато подготвяли документите, съумели да завоюват задоволително пари. Сашо си намерил друга работа. Увеличили заплатата на Катя и дали жилище на към този момент огромното семейство.
— Ще ви разберем, в случай че към този момент не желаете да ни виждате у дома и не приемете Златка за своя внучка. Но не скърбя за нищо.
— Дъще, успокой се! Гордеем се с теб! Постъпката ви е почтена за почитание! Единственото, за което сме афектирани е, че не ни казахте нищо!
Катя прегърна мощно майка си и татко си. През цялото врме терзанията й били напразни.
