Тя дълго чакаше да има деца, а един ден малката й дъщеря я изуми с мъдрите си думи
Вчера беше хубаво пролетно време и взех решение да изляза на открито и да свърша малко работа из градината. Съпругът ми окоси всичката трева предния ден и аз взех решение да се погрижа за цветята.
Затова още от сутринта бях в градината. Изкорених някои шубраци, засадих други и полях цветята. С една дума, имах задоволително работа за извършване.
По това време от другата страна на оградата работеше съседката. Дребна, нежна жена. Тя беше на към тридесет и пет години, а щерка й беше единствено на три.
Бедната жена дълго време не можеше да забременее, мъчно е да си представим какъв брой тествания имаше по пътя на живота й.
Основното от тях беше, че в деня, в който разбра за своята дълго чакана и мечтана бременност, брачният партньор й умря.
Наистина огромен смут Тя му се обадила, с цел да му заяви тази дълго чакана вест, а полицията й отвърнала с друга тъжна вест.
Тази мъничка жена прекара съвсем цялата си бременност в болничното заведение. И съумя да роди златокоса щерка на име Юлия.
Юлия постоянно идваше при мен на чай с малини и обожаваше кексовете ми със сладко и канела.
Докато и двете работехме в градината, Юлия тичаше напред-назад, гонеше кучето ми, остарял булдог, и се забавляваше както единствено децата могат.
По едно време тя изтича до майка си, седна на тревата и попита със сериозен глас:
— Мамо, мамо, знаеш ли за какво нямаше деца толкоз дълго?
Съседката пребледня, засрамена и едвам чуто сподели своето „ Защо? “.
Малкото Юле мълчеше и гледаше небето с дълбоките си огромни очи. След това тя продължи:
— Просто е, мамо. Виждаш, че тъкмо аз съм пристигнала при теб – Бог ме е създавал доста дълго и деликатно. Той знаел какъв брой си добра и не можеше да ти изпрати каквото и да е дете. Затова решил, че би трябвало да съм специфична.
Съседката ми смъкна лопатата и седна. А аз забравих за цветята си.
Съседката Лидия стартира да плаче. Да, измежду сълзите имаше такива на огромна болежка – упования и опити, загуба на обичан човек, както и на огромно благополучие – че майчинството най-накрая се е случило.
Тя се приближи до щерка си, прегърна и целуна мощно своето златокосо мъдро момиче.
А аз цяла нощ не можах да заспя. Не спирах да се чудя по какъв начин едно нехайно дете на три години е съумяло да разбере и да каже това, което чух в градината денем.
Онова, което най-вече ме изненада, беше, че толкоз малко дете изрече толкоз дълбоки и значими думи.
Какво е вашето мнение за тази обстановка?
