Знаех, че майка ми е егоист, но откакто открих, че

Знаех, че майка ми е лакомец, само че откогато открих, че ме е лъгала за същинския ми татко в продължение на 30 години, не мисля, че егоизмът ѝ е опрощение за това.

Майка ми нито един път не ми се извини и се оплака, че моето изобретение още веднъж е събудило в нея цялата ѝ болежка. Излиза, че тя го обича през днешния ден по този начин, както явно го е обичала и тогава.
Аз открих истината едвам когато биологичният ми татко ме откри в обществените медии. Въпреки че в началото бях шокирана, аз му се доверих и ние се срещнахме. Той и двамата му синове наподобяват на мен.

Каква е моята история:



Човекът, който назовах баща, когато растях, постоянно напускаше фамилния дом за месеци наред. Връзката му с мама беше токсична и те към този момент не са дружно. Когато разбра, че съм намерила същинския си татко, той даже не беше сюрпризиран.

Аз съм жена на 31 години, същинският ми татко е на 64, а майка ми на 58.

Татко и аз направихме ДНК тест и когато резултатите потвърдиха, че сме татко и щерка, и двамата бяхме много разчувствани.
В момента той се пробва да навакса пропуснатото време и желае да взе участие интензивно в живота ми.



Въпреки че съм доста щастлива, че най-сетне го открих, аз съм и много разочарована, че пропуснах годините да имам подобен страховит татко в живота си.
Срещахме се към този момент пет пъти, макар че той живее на 4 часа път от мен.
Мама непрестанно ме натоварва за информация за него, само че нито един път не ме попита по какъв начин съм, по какъв начин се усещам. Когато го открих, тя признава, че към момента е бясно влюбена в него. Как може да каже това за някого, който не е споменавала от 30 години? 



Мисля, че тя мълчеше за него толкоз дълго от завист, а тъй като той в никакъв случай не е желал връзка с нея. Вече не знам какво да върша с цялата объркана обстановка. Потърсих мнението на психолог и ето какво ме посъветва:

Тайните в фамилиите са пагубни и звучи по този начин, като че ли майка ви е мълчала, откакто е била отхвърлена. Тя не е преодоляла тази болежка и към момента се надява, че тя и татко ти може да възродят това, което са имали.

Да, 30 години са доста време, само че необработените усеща могат да продължат цялостен живот, без значение в какъв интервал са хората и на каква възраст са те.

Въпреки че може да изясни заетостта на майка ви със личната ѝ връзка, това не е опрощение.

Говорете с майка си и обяснете по какъв начин се справяте с настъпилите промени и тогава бихте могли да разчитате на нейната поддръжка.

Може да се наложи да приемете, че тя в никакъв случай няма да бъде подкрепящата майка, която желаете.