Какво да правим, ако детето е злоядо?
Злоядото дете е проблем, пред който огромна част от майките са безсилни. Още повече, в случай че това е първородната рожба в фамилията. Справянето със злоядото дете не е невероятно, само че изисква ежедневни старания, целящи да изградят здравословни привички у малчугана.
Една от аргументите детето да не желае да яде, е неналичието на вкус. Тя е типична за деца на възраст сред 1.5 и 6 години. Често родителите спомагат за усложняване на обстановката, като се оплакват и демонстрират терзанието си пред самото дете.
То постоянно чува по какъв начин няма вкус, по какъв начин не обича избрани храни и запаметява тази информация. В доста от случаите нароченото за злоядо дете се развива в реалност добре, а растежът и килограмите му са в нормата за неговите възраст и пол.
Друга неточност, която позволяват родителите, е непостоянността. Когато един път сте забранили нещо, не би трябвало да се отмятате от думата си. Навиците на хранене, които детето си основава през днешния ден, са основополагащи за здравето през целия му живот. Така че забранете чипса, изхвърлете бисквитите и заложете на здравословното и потребното.
За да не се муси на обяда или вечерята си, детето би трябвало да се храни единствено в указаните за това часове. Те би трябвало да са открити и да се съблюдават, доколкото е допустимо. Малките закуски, давани на къси шпации от време, намаляват апетита му. Всякакви закуски преди идващото несъмнено за хранене време, са неразрешени.
Между главните хранения би трябвало да има единствено по една закуска. Тя обаче би трябвало да изключва бонбони, сокове, газирани питиета, вафли, бързи храни и сходни. Най-добре заложете на плод.
Детето не би трябвало да седи повече от нужното време на масата. Използването на способи, като залъгалки и гледане на филмчета, единствено с цел да продължи с храненето, не би трябвало да се прави. Щом спре да се храни и стартира да рови с вилица в чинията си, го свалете от масата.
Порциите, които сервирате на детето, не би трябвало да са огромни, колкото на вас ви се желае то да изяде. Точно противоположното – те би трябвало да са дребни, а храната би трябвало да е показана атрактивно.
Наистина злояди деца няма, до момента в който родителите не насадят у тях възприятието, че са такива. Липсата на вкус или това, че не харесва избрана храна, не вършат детето злоядо.
В този случай не оказват помощ санкции или принуждаване да се храни принудително. Най-добрият вид, е в границите на къс интервал от време да оставяте детето единствено да избира храната си. Така ще разберете какво в действителност обича.
Дори да подсигурите храни и питиета вкъщи, които са потребни за детето, когато излезете на открито, вие сте заобиколени от изкушения. Поради това е наложително да носите подобаващи плодове и зеленчуци като ябълка, моркови и краставици, с цел да има какво да предложите на детето, в случай че огладнее.
Когато вашето дете не хареса една храна, която пробва за пръв път, това не значи автоматизирано, че няма да я яде в никакъв случай повече. На децата са нужни повече опити, от време на време над 10, с цел да решат дали в действителност обичат да похапват някои храни.
