Философски поглед върху злото
Злото е едно от тези понятия, които знаем по какъв начин да идентифицираме доста добре на процедура, само че когато го дефинираме, може да ни е мъчно.
Ако ни помолят да създадем разлика сред морално положителни и неприятни дейности , сигурно бихме го създали, само че в случай че ни помолят да дефинираме злото на доктрина , ще се сблъскаме с някои компликации.
Важно е да се означи, че има най-малко две концепции за злото: необятно и лимитирано. Нека да забележим от какво се състои всяко едно:
1. Широко разбиране
Широкото разбиране за злото обгръща всяка опция, която наранява човешките същества или им предизвиква страдалчество. В този смисъл дискомфортът от зъбобол е също толкоз неприятен, колкото и машинация, да вземем за пример.
Злото в необятния си смисъл също е разграничено на две категории: естествено и морално. Първият включва всички положения на нещата, които не произтичат от желанието. Следователно злополуки и заболявания влизат тук като естествени несгоди.
От друга страна моралните несгоди произтичат от желанията. Следователно те включват тези човешки дейности, които вредят на другия, като машинация или ликвидиране.
2. Ограничено разбиране
От своя страна, лимитираното разбиране за зло включва единствено тези дейности, характери или събития, които се смятат за неприятни от морална позиция.
Човешките същества постоянно са имали податливост към злото. Всъщност, като общество, ние сме очаровани и ненапълно любопитни що се отнася до злото. Това увлечение или податливост към него повдигна въпроса дали то е естествено за човешкото създание или е научено качество.
В този аспект създатели като Николо Макиавели или Томас Хобс удостоверяват, че хората са зли по природа. Техният нарцисизъм и инстинкт за оцеляване ги карат да задоволяват личните си стремежи в ущърб на останалите. Следователно законът и страната стават нужни субекти, които разрешават да се контролира държанието на хората за общото богатство.
Кант твърди, че в човешката природа има коренно зло. Това допуска, че всички човешки същества имат податливост да подчиняват моралния закон на персоналния си интерес и тази податливост е радикална или вкоренена в човешката природа.
За Кант задачата на положителния човек би била да даде образец с морално верни дейности. Вместо това Русо застъпва противоположна позиция, защитавайки, че хората са положителни по природа и обществото е това, което ги покварява.
През XX век Хана Аренд предлага визия за злото, обвързвана със обществените групи и самата страна. Той твърди, че злото не е естествено за човешките същества, а е създадено от хората и ще се прояви единствено когато откри пространство за това.
Според Аренд, отличителна линия на радикалното зло е, че то не се прави по човешки разбираеми аргументи като нарцисизъм, а просто се извършва, с цел да се ускори тоталитарният надзор и концепцията, че всичко е допустимо.
Както виждаме, понятието зло не е елементарно за дефиниране. Въпреки че доста философи са се посветили на размисъл върху тази тематика, не престават да се разискват нужните и задоволителни условия, които дефинират едно неприятно деяние или злобен човек.
Ако ни помолят да създадем разлика сред морално положителни и неприятни дейности , сигурно бихме го създали, само че в случай че ни помолят да дефинираме злото на доктрина , ще се сблъскаме с някои компликации.
Важно е да се означи, че има най-малко две концепции за злото: необятно и лимитирано. Нека да забележим от какво се състои всяко едно:
1. Широко разбиране
Широкото разбиране за злото обгръща всяка опция, която наранява човешките същества или им предизвиква страдалчество. В този смисъл дискомфортът от зъбобол е също толкоз неприятен, колкото и машинация, да вземем за пример.
Злото в необятния си смисъл също е разграничено на две категории: естествено и морално. Първият включва всички положения на нещата, които не произтичат от желанието. Следователно злополуки и заболявания влизат тук като естествени несгоди.
От друга страна моралните несгоди произтичат от желанията. Следователно те включват тези човешки дейности, които вредят на другия, като машинация или ликвидиране.
2. Ограничено разбиране
От своя страна, лимитираното разбиране за зло включва единствено тези дейности, характери или събития, които се смятат за неприятни от морална позиция.
Човешките същества постоянно са имали податливост към злото. Всъщност, като общество, ние сме очаровани и ненапълно любопитни що се отнася до злото. Това увлечение или податливост към него повдигна въпроса дали то е естествено за човешкото създание или е научено качество.
В този аспект създатели като Николо Макиавели или Томас Хобс удостоверяват, че хората са зли по природа. Техният нарцисизъм и инстинкт за оцеляване ги карат да задоволяват личните си стремежи в ущърб на останалите. Следователно законът и страната стават нужни субекти, които разрешават да се контролира държанието на хората за общото богатство.
Кант твърди, че в човешката природа има коренно зло. Това допуска, че всички човешки същества имат податливост да подчиняват моралния закон на персоналния си интерес и тази податливост е радикална или вкоренена в човешката природа.
За Кант задачата на положителния човек би била да даде образец с морално верни дейности. Вместо това Русо застъпва противоположна позиция, защитавайки, че хората са положителни по природа и обществото е това, което ги покварява.
През XX век Хана Аренд предлага визия за злото, обвързвана със обществените групи и самата страна. Той твърди, че злото не е естествено за човешките същества, а е създадено от хората и ще се прояви единствено когато откри пространство за това.
Според Аренд, отличителна линия на радикалното зло е, че то не се прави по човешки разбираеми аргументи като нарцисизъм, а просто се извършва, с цел да се ускори тоталитарният надзор и концепцията, че всичко е допустимо.
Както виждаме, понятието зло не е елементарно за дефиниране. Въпреки че доста философи са се посветили на размисъл върху тази тематика, не престават да се разискват нужните и задоволителни условия, които дефинират едно неприятно деяние или злобен човек.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ