Зле, зле се отнасяш към себе си, моя душа. И

Зле, зле се отнасяш към себе си, моя душа. И няма да има време да си окажеш нужната респект. Ограничен е човешкият живот. Твоят към този момент е съвсем привършен, а ти не си се уважила и продължаваш да търсиш своята удача в душите на другите хора.

Дори три хиляди години да живееш и 10 хиляди по толкоз, въпреки всичко не забравяй, че всеки губи единствено живота, който живее, и живее единствено живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднообразно и губеното е еднообразно и това, което оставяме, наподобява толкоз нищожно. Защото човек не губи нито предишното, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения би трябвало да са непрекъснато в мисълта ти – първо, че от безконечни времена всичко пази неизменен типа си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го виждам все същото 100 години, двеста години или безпределно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира напълно млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен единствено от сегашното, тъй като единствено него има. Никой не губи това, което няма.

Тяло, душа, разум. На тялото чувствата, на душата влеченията, на мозъка възгледите. И говедата имат усещания и показа, и животните и хермафродитите, и фаларис, и Нерон биват разигравани от влечения. Умът е лидер към очевидните отговорности и за тези, които не почитат боговете, зарязват родината си и действуват при заключени врати. Та в случай че всичко друго е общо за изброените същества, остава това, което е присъщо за достойния човек – да приветствува и обича отреденото да му се случи, да не смесва и обърква у вихъра на визиите си положеното вътре в гърдите му провидение, а да го пази добродушно и, чинно, последващо бога и нито произнасящо нещо срещу истината, нито вършещо срещу справедливостта. Ако някой не му има вяра, че живее непретенциозно, почтено и в положително разположение на духа, той нито му се сърди, нито отстъпва от пътя, който води към лимита на живота, където е нужно да доближи чист, спокоен, подготвен да си отиде не принудително, а в единодушие със своята орис.

От какво си неудовлетворен? От човешката невалидност? Като се опреш на съждението, че рационалните същества са основани едно за друго, че търпенето е страна на справедливостта, че хората бъркат неумишлено, като си дадеш сметка какъв брой смъртни врагове, изпълнени с съмнение и ненавист, какъв брой вдигнали копие един против различен са легнали на смъртното ложе и са се трансформирали в пепел, ще престанеш да изпитваш отегчение. Да не би да си неудовлетворен от каузи, предназначен ти от вселената? Наново си напомни алтернативата „ промисъл или атоми “ и причините, които потвърждават, че вселената е като град. Да не би още да те визира телесното в тебе? Помисли си, че съвземе ли се един път и разбере ли своята мощ, мозъкът не се смесва нито с леките, нито с отривистите придвижвания на диханието. Спомни си и какво си слушал и приел за тъгата и удоволствието. Да не би да те тормози желанието за славица? Обърни взор към преходността на всеки спомен, към бездната на безкрайната безкрайност и в едната, и в другата посока, към нищожното ехтене на овациите, към изменчивостта и неналичието на аршин у тези, които славословят, към лимитираното място, което ни е несъмнено. Ако цялата земя е точка, каква част от нея ще бъде тогава ъгълчето, което обитаваш? И колцина и какви са тия, които ще те възхваляват?

От разпоредбите, към които ще обърнеш взор, дано тези две ти бъдат най-много подръка – първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са неподвижен и че терзанията ни се пораждат само от мнението вътре в нас; второ, че всичко, което виждаш, в идващия миг се трансформира и скоро го няма. И непрекъснато да ти е в мозъка на смяната на какъв брой неща персонално си бил очевидец. „ Светът е изменение, човешкият живот мироглед. “

Премахнеш ли мнението, ще премахнеш и думите: „ Навредиха ми. “ Премахнеш ли тия думи, ще премахнеш и самото вредене.

Много зрънца тамян падат на еднакъв олтар – едни по-рано, други по-късно и това е без значение.

Видял си ония работи? Погледни и тези. Недей да се разстройваш! Бъди елементарен! Някой бърка. Бърка за себе си. С тебе нещо да става? Правилно. Всичко, което се случва, ти е несъмнено и запредено поначало от целостта на вселената. Изобщо животът е къс. Настоящият миг би трябвало да се ползува, само че като се преценя добре и заслужено. Бъди здравомислещ, когато се отпускаш.

Кои са особеностите на рационалната душа – сама се следи, проучва и прави от себе си каквото пожелае, сама прибира плода, който дава, до момента в който други прибират плода при растенията, както и при животните. И реализира личната си цел, когато пристигна краят на живота. И не както при танцуването, при актьорското осъществяване и в други сходни случаи цялото остава незавършено, в случай че някоя част не е в ред, а напротив – при всяка част и в каквото и да изненадаш душата, тя прави предоставеното й сега цялостно и безукорно и може да каже: „ Аз притежавам моите неща. “ Освен това тя обхожда цялата галактика и обгръщащата я пустош, както и нейната форма, и се простира до безкрайната безкрайност, обгръща и осъзнава периодическото възобновление на всичко, проумявайки, че хората след нас не ще видят нищо ново, както и нищо повече не са видели тези преди нас, и че индивидът на 40 години с колкото и малко разум да е, към този момент е осъзнал, че всичко станало и всичко идно да стане са от един тип. Присъщо е за рационалната душа и да обича ближните, което значи истината и свяна, и да зачита най-високо в себе си, което е присъщо и за закона. Та по този метод ще се окаже, че няма никаква разлика сред здравия разсъдък и справедливия разсъдък.

Марк Аврелий

Избрано от „ Към себе си ”
Картина: Last Words of the Emperor Marcus Aurelius, 1844, Eugène Delacroix