ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО НА НРАВСТВЕНОСТТА Преди повече от две хиляди години еврейският

Което е тебе омразно, недей го прави другиму

ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО НА НРАВСТВЕНОСТТА

Преди повече от две хиляди години еврейският нравствен лидер Хилел Стари показва наличието на юдейския морал в най-кратка форма, която гласи:

„ Което е тебе омразно, недей го прави другиму “.

В реалност тази максима съдържа цялата старозаветна добродетелност, а всичко друго произтича от нея.

Исторически взор

Тридесетина години по-късно Иисус Христос влага по-съвършен смисъл в думите на Хилел Стари . Златното предписание на нравствеността звучи към този момент по този начин:

„ Както желаете да постъпват с вас индивидите, по този начин и вие постъпвайте с тях “.

От опит знаем, че позитивната форма на всяко морално условие (каквото е и правилото на Иисус Христос) е по-съвършена от негативната, тъй като освобождава човешкия дух и го подтиква към креативен дейности.

Именно по тази причина християнската нравственос ни приканва да вършим положително на хората, защото то е най-верният път към човешкото съгласие. Освен това единствено посредством положителното побеждаваме злото.

За най-забележителен предходник на Иисус Христос еврейските историци акцентират точно Хилел Стари . Какво знаем за него? Животът и учителската активност на Хилел протича в края на I в. прочие Р. Хр. Естествено е било да се счита, че Иисус Христос е бил учтив в духовната атмосфера на Хилеловата школа.

Кой е Хилел Стари? Името на Хилел Стари оказва се през 1863 година Тогава Ернест Ренан отпечатва книгата си „ Животът на Иисус “, в която написа, че правилата и афоризмите на Хилел били познати на Иисус Христос . Тази констатация на френския публицист провокира оживени мнения в средите на еврейските критици на християнството.

Според някои от тях Иисус Христос е доста близо със своите хрумвания до Хилел , от който заимствал златното предписание на нравствеността: което ти е неприятно, не го прави на близък си. Те настояват, че Иисус Христос черпи хрумвания за Своето обучение от Библията и от Хилел Стари .

Хилел е роден 50 години преди Рождество Христово във Вавилон. Поради това е именуван още Вавилонски. По линия на майка си поризхожда от Давидовия жанр. Във Вавилон той придобива положително обучение и демонстрира огромен интерес към тогавашната просвета. За да разшири познанията си, отпътува за Иерусалим, където остава до края на живота си.

Първоначално Хилел изкарва прехраната си с надничарски труд и живее в беднотия, само че не стопира да учи. По време на една обществена полемика той демонстрира необятни познания и остроумен разум. Старейшините виждат неговите качества и го избират за висш глава на законоучителния институт в Иерусалимския храм. Хилел се прочува, само че в това време остава непретенциозен, толерантен и миролюбив човек. По-трайна диря в еврейската просвета той оставя посредством своите етически възгледи и златното предписание на нравствеността.

Златното предписание на Хилел

Златното предписание на нравствеността Хилел взима от Библията, от книга Товит. Неговата заслуга се състои самичък в извеждането на това предписание в управителен принцип на учителската му активност и в държанието на юдеите. Следователно Иисус Христос не заимства директно златното предписание на нравствеността от етиката на Халил Стари .

От друга страна, това предписание е известно на Иисус Христос , тъй като Той познава Библията в съвършенство. И още, Иисус Христос преди въплъщението Си като Второ лице на Светата Троица, Сам открива всички старозаветни истини на пророците. Както знаем, старозаветните писатели пишат своите книги под въздействието на Бога. От тази позиция би било наивно да считаме, че Спасителят не е познавал книга Товит.

Иисус Христос придава на златното предписание на Товит нова и разширена форма, съответна на времето. В Евангелието златното предписание има към този момент позитивен темперамент.

Може би е належащо да разкрием по-ясно разликата в наличието на едното предписание и на другото. В своето морално израстване човечеството минава през три основни етапи:

В началото хората отвръщали на злото със зло. Това се считало за заслужено. През втората фаза хората не отвръщали на злото със зло. Това било огромен прогрес в морала. Но на тази степен хората към момента не били подготвени да вършат положително и на враговете си. През последната фаза хората отвръщат на злото с положително. Този е Христовият духовен модел. Затова всеки, който постъпва като Иисус Христос, се издига на най-високата степен на нравствено развиване. Той е нов човек. В съпоставяне с тази вероятност не ни удовлетворява втората степен – Хилеловата, а първата не е мислима.

Ето формулата на златното предписание на нравствеността в поредното й развиване:

Товит: „ Което е тебе омразно, недей го прави другиму “.

Хилел: „ Което ти е неприятно, недей го прави на близък си “.

Иисус Христос: „ Както желаете да постъпват с вас индивидите, така и вие постъпвайте с тях “. Или: „ Всичко, което желаете да вършат на вас индивидите, същото правете и вие на тях; тъй като това е законът и пророците “.

Христовото златно предписание превъзхожда съдържателно правилото на Товит и Хилел. Иисус Христос не изисква единствено самоограничение от неприятни дейности: да не вършим на другите това, което е неприятно за нас. Спасителят желае доста повече: да вършим на хората всичко, което желаеме те да ни вършат, с цел да се усещаме добре.

Хилел Стари изисква да не вършим зло, а Иисус Христос упорства да правим положително. Неизвършването на зло е началната, по-нисшата степен на морала. Тя обаче е незадоволителна, тъй като всеки, който се задъжа там, не може да реализира нравствено съвършенство.

Поради тази причина, откакто престане да прави зло, човек би трябвало да се стреми да прави положително и да го прави непрестанно. Само тогава напредва. Отрицателната форма на златното предписание води до бездейност и самозатваряне, а позитивната пробужда хората към дейна нравствена активност.

Христовото обучение е автентично и без значение от юдеизма, заради което превзема културния живот на човечеството. Дори отрицателите на Иисус Христос признават, че величието Му непрестанно пораства, а учението Му надживява времето и придобива безконечна полезност. Според забележителни юдеи Иисус Христос е преподавател на възвишена добродетелност и създател на сентенции от първи сан.

Според тях най-ярко е златното предписание, което съдържа същината на човешкия морал и което наподобява елементарно за осъществяване. Всъщност, с цел да бъде изпълнено евангелското златно предписание са нужни доста старания.

Потребно е човек да познае себе си, да обикне околните си и да придобие мощ, с цел да прави на другите предстоящото от тях. Изиква се и психическа непоклатимост, с цел да бъде понесена първичната опозиция на новия морал.

Стотици Христови почитатели разкриват такива степени на духовно достойнство, които са постижими за всеки, посветил се на човеколюбиви каузи. Посвещението обаче е нелека жертва.