Юлия Гипенрейтер: Обичайте детето просто защото го има
Златни правила от професор Юлия Гипенрейтер – лекар на психическите науки, специалист в региона на детската логика на психиката и фамилните връзки.
1. Безусловното приемане на детето означава да го обичаш не тъй като то е красиво, мъдро, способно, първенец, асистент и така нататък, а просто по тази причина, че го има!
2. Не се намесвайте в заниманието на детето, в случай че то не моли за помощ. Когато не се намесвате в заниманията му, вие му казвате: " При теб всичко е наред! Разбира се, че ще се оправиш! "
3. Ако на детето му е трудно и то е готово да одобри вашата помощ, наложително му помогнете. При това поемете единствено това, което то не може да направи единствено, а останалото оставете детето да свърши единствено. С усвояването на новите дейности от детето, последователно му ги предавайте да ги прави то.
4. Утре детето ще прави единствено това, което през днешния ден е предписание с мама, и точно с помощта на това, че го е предписание " с мама ". Зоната на взаимни дейности е златният запас на детето, неговият капацитет за близкото бъдеще.
5. Постепенно, само че праволинейно се освобождавайте от грижата и отговорността за персоналните задължения на вашето дете и му ги предавайте да ги прави то.
6. Личността и качествата на детето се развиват само в онази активност, с която то се занимава по лично предпочитание и с интерес.
7. Няма такива обстановки, в която може да се удря дете. Да, знае се, че Пушкин е бил своите деца, само че тогава това се е считало за обикновено.
8. Можете да изразявате своето неодобрение от обособени дейности на детето, само че не и от детето като цяло. Можете да осъждате дейностите на детето, само че не и неговите усеща, без значение от това какъв брой те са нежелателни или непозволени. Недоволството от дейностите на детето не трябва да бъдат систематични, другояче това ще прерасне в отхвърлянето му.
9. Прегръщайте детето по няколко пъти дневно, 4 прегръдки са безусловно нужни на всеки просто за оцеляване, а за положително самочувствие са нужни не по-малко от 8 обятия дневно! Между другото, те са нужни освен на детето, само че и на възрастните.
10. Измислете няколко занимания с детето или няколко фамилни действия, обичаи, които ще основават зона на насладата. Направете някои от тези занимания постоянни, тъй че детето да ги чака и да знае, че ще ги има наложително, в случай че то не направи нещо доста неприятно. Отменяйте ги единствено в случай че се случи нещо в действителност непростимо.
11. Най-доброто наказване за детето е да го лишиш от нещо хубаво, а не да му сториш нещо неприятно.
12. Децата доста повече от нас, възрастните имат потребност да се движат, да изследват предмети, да пробват силите си. Да им се не разрешават сходни дейности е все едно да се опитваме да преградим пълноводна река. По-добре е да се погрижим да насочим нейното течение в комфортно и безвредно русло.
13. На децата е нужен освен ред, само че и правила за държанието им, те ги желаят и ги чакат! Това прави живота им понятен и предсказуем, основава им чувство за сигурност.
14. На детето му е радостно, когато схващат потребностите му. Една от най-важните е свободата да изследва света и да получава усещания. Детето изследва своите благоприятни условия и лека-полека повдига летвата. Когато е малко, то желае да се покатери на дървото, като поотрасне - желае да отиде с приятелите си в прилежащия двор, като стане още по-голямо - да се прибира у дома по-късно от нормално. Тук доста зависи от това по какъв начин ще се държат родителите му. Нотации и забрани са безсилни.
15. Всичко, което желаеме да променим в децата си, би следвало на първо място да проверим деликатно - дали не би било по-добре да го променим в нас самите. Например нашия педагогичен възторг. Вероятно е по-добре да го насочим към себе си.
Инфо: www.webstage.bg
