Зелето предпазва от язва
Зелето има мощно изразен предпазен резултат против язва. Причина за това е високото наличие на витамин U (един от най-редките и най-слабо проучените витамини)в хрупкавия зарзават. Основната полезност на зелето като храна за индивида, се дефинира от витално нужните биокатализатори, незаменимите аминокиселини, съдържащи се в зеленчука. Освен, че е богат на витамин U, в зелето се съдържа още обилни количества витамин С (128-700 мг/кг свежа маса), витамин РР (2, 1 -11), витамин В1, В2 и каротин.
Количеството на витамин С е по-голямо в брюкселското зеле (800-1800 мг/кг) и цветното зеле (около 470 мг/кг). Зелето съдържа и обилни количества минерални субстанции. На първо място в класацията е калцият, следван от калий и фосфор. В зелето има и сяра, на която се дължи характерния мирис при неговата топлинна обработка.
Прясно изстисканият зелев сок се предлага при гастрит с намалена киселинност на стомашния сок, при холецистити, спастични и язвени колити. Сокът от кисело зеле пък е скъпо витаминозно и общоукрепващо пиво. Той усъвършенства апетита и храносмилането. Особено потребен е и при заболявания на черния дроб, при продължителен запек и хемороиди.
Според националната медицина кашичка от зелеви листа, смесени с яйчен белтък, оказва помощ при гнойни рани, язви, обгорели места и други С свеж зелев сок, разводнен с топла вода, се изплакват устната празнина и гърлото при инфектиране. Сокът от алено зеле пък се смята за изключително ефикасен при заболяване на белите дробове. По една чаена лъжичка сок от алено зеле няколко пъти на ден оказва помощ и при кашлица и загуба на гласа.
Интересна детайлност е, че първите европейци, почнали култивирането на зеле, са средиземноморците. А за египтяните зелето било свещена храна. Тази просвета има над 100 разновидности.
