Токът ни - евтин навън, скъп вътре
Зелените политики на Европа доведоха до странни изкривявания на действителната стопанска система. Високите цени на квотите замърсен въздух, чиято цел е да подтикват зеления преход, действително доведоха до шоково повишаване на електрическата енергия в цяла Европа. Обикновено в сходни обстановки публичното напрежение спада с балансиране на цените посредством включване на газовите централи, само че тази година сходна екстра не се планува - поради полупразните газови складове на Стария континент и галопиращите цени на синьото гориво. Ситуацията в действителност е парадоксална - централите, работещи с най-евтиното гориво, създават безценен ток!
Колкото и потребителите да се надяват, най-малко за момента не се планува те да бъдат споходени от някакво знамение. Високите сметки за ток към този момент са факт и в някои страни членки на Европейски Съюз (примерно - Франция, Испания и Гърция) държавните управления се усетиха и започнаха да вземат ограничения в интерес на обществено слабите. А каква е обстановката у нас? Ами... като в един от най-популярните вицове за положителната и неприятната вест: корабът потъва постепенно, само че за сметка на това несъмнено!
Цените на тока за бита. Промяна към този момент не се планува, само че... единствено до Нова година. След това - каквото сабя покаже. Законът е по този начин дефиниран, че смяна в този " пазарен сегмент " може да има единствено при съществени разтърсвания и след решение на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Именно те били стожера, който пазел обществения мир в страната, както се изрази неотдавна заместник-председателя на Българската търговско- промишлена палата (БТПП) Красимир Дачев.
В момента сме очевидци на своего рода
„ кръстосано субсидиране “ на битовите сметки за ток
- предприятията поемат високите цени, тъй като са на свободния пазар, а там повишаването е умопомрачително. При семействата няма нарастване на сметките за ток, само че в последна сметка те са обречени да платят цялата сметка - като крайни консуматори на все по-налудничаво поскъпващите артикули и услуги. Справка - ненормално високите цени по супермаркетите и кръчмите - с по 30-40% нагоре, спрямо предходната година.
Това кръстосано субсидиране тормози бизнеса, само че порочната процедура ще продължи до края на тази година. Или най-малко до избирането на новия държавен глава и конституирането на 47-ото Народно заседание. Какво ще се случи по-късно, надали е толкова мъчно да се досетим - макар най-искрените си планове, новите ръководещи няма да удържат цените на тока поради... интернационалното състояние.
Вече е ясно, че сметките за парно при започване на отоплителния сезон ще бъдат солидно по-високи, в сравнение с предходната година. Причината е, че през октомври природният газ нараства с 16 на 100, а през ноември - с още толкоз... минимум, сочат анализите на „ Булгаргаз “. Това повишаване ще " удари " в допълнение редица промишлености – химическа, стоманодобивна, торова и много сериозна част от хранително-вкусовата. Тоест - цените на крайните артикули ще скочат най-малко с още 10-15 %. Затова бизнесът
към този момент поведе своята война против утрешните цени.
Като начало стартира да бомбардира държавното управление с най-различни заявления и апели за поддръжка. За последно, при започване на седмицата " на амбразурата " застанаха работодателите от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Организацията упорства българската промишленост да бъде подкрепена посредством субсидии за скъпия ток, който предприятията заплащат. Предложението е обезщетенията да са по 70 лева./мвтч през целия зимен сезон, само че за сходно решение е нужна освен глоба на държавното управление. Големият проблем (поне на първо четене) е Брюксел. И по-конкретно - подозренията са, че Европейската комисия би погледнала с положително око на сходен тип държавна помощ. Нищо, че без сходна " поддръжка " и при задържане на високите ценови равнища по енергийните тържища, стотици и хиляди дребни и междинни предприятия напряко умират.
Зеленият абсурд
В момента въглищната " Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “ е главната причина в България цените на тока да не са литнали към открития космос. Благодарение на нейната работа, цените на свободния пазар на електрическа енергия в България - въпреки и убийствено непостижими за бизнеса - да са едни от най-приемливите за ценовите стандарти в Европейския съюз.
Точно тук е заровен единия ключ, водещ към разгадаването на феномена: стремежът на Брюксел за налагане на универсални зелени политики включи на цялостни обороти един от най-големите замърсители на Стария континент - " Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “, чиято работа стабилизира борсовите цени даже в Гърция. Мнозина несъмнено няма да повярват, само че през последните две седмици в Европа по-евтин ток от българския създава и продава само Полша. Държавата с максимален брой въглищни централи...
Логиката е обикновена. С сходни високи цени - 220-250 лева за мвтч, държавната Топлоелектрическа централа се оправя отлично - и с индустриалните си разноски, и с заплащането на въглеродните квоти. Оказва се, че това състояние устройва и АЕЦ „ Козлодуй “, тъй като супер скъпия ток на борсата я урежда с... перманентна свръхпечалба.
Крайният резултат обаче ни връща в лоното на ненормалността. В България дефицит на електрическа енергия няма, тъй като по данни на енергийното ведомство изнасяме към 2000 мегавата (т.е. АЕЦ " Козлодуй " работи единствено за износ). Производителите и търговците са в прелестна кондиция, тъй като голямото търсене на евтиния зад граница български ток, непрестанно подвига индустриалните цени и удвоява щастието им с всяко минало денонощие (образно казано). Бизнесът и битовите консуматори обаче изнемогват от цялата тази " работа ", само че за тях никой няма право да мисли (уж). Едно, поради възможните Брюкселски наказания на неприемливата държавна помощ. И второ - поради невъзможността да затворим енергийните граници и да си произвеждаме на ниска цена ток за вътрешна консумация, тъй като европейските правила за единния енергиен пазар ни не разрешават сходен ход.
Къде е обещаният на ниска цена ток от ВЕИ?
Логично звучи в този момент всички заедно да прегърнем прелестно работещите ВЕИ централи, които хем ни обезпечават евтина сила, хем пазят природата непокътната.
Мокър сън, непристойно казано. А богобоязливо споделено... мираж, море посред пустинята! Защото сега нито духат мощни ветрове, нито слънцето пече като в Сахара, нито язовирите са годни да обезпечат свръхпроизводство, което да смъкне цените.
С други думи, екологично безвредното бъдеще сега е в застой, пести от всичко и създава... едвам 10% от електрическата енергия у нас. Другите 35% от тока са дело на АЕЦ " Козлодуй ", а останалите 55% са заслуга на " смъртоносните " въглищни централи.
А като прибавим към тези обстоятелства и все по-неотклонно поскъпващото гориво по бензиностанциите, току виж след месец и половина-два в действителност сме заговорили за трета непостижима и кучешка зима - след Лукановата и Виденовата. Доколкото са пресни спомените, те също желаеха да вършат леви политики с десни хватки и похвати.
Пламен Симеонов
Колкото и потребителите да се надяват, най-малко за момента не се планува те да бъдат споходени от някакво знамение. Високите сметки за ток към този момент са факт и в някои страни членки на Европейски Съюз (примерно - Франция, Испания и Гърция) държавните управления се усетиха и започнаха да вземат ограничения в интерес на обществено слабите. А каква е обстановката у нас? Ами... като в един от най-популярните вицове за положителната и неприятната вест: корабът потъва постепенно, само че за сметка на това несъмнено!
Цените на тока за бита. Промяна към този момент не се планува, само че... единствено до Нова година. След това - каквото сабя покаже. Законът е по този начин дефиниран, че смяна в този " пазарен сегмент " може да има единствено при съществени разтърсвания и след решение на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Именно те били стожера, който пазел обществения мир в страната, както се изрази неотдавна заместник-председателя на Българската търговско- промишлена палата (БТПП) Красимир Дачев.
В момента сме очевидци на своего рода
„ кръстосано субсидиране “ на битовите сметки за ток
- предприятията поемат високите цени, тъй като са на свободния пазар, а там повишаването е умопомрачително. При семействата няма нарастване на сметките за ток, само че в последна сметка те са обречени да платят цялата сметка - като крайни консуматори на все по-налудничаво поскъпващите артикули и услуги. Справка - ненормално високите цени по супермаркетите и кръчмите - с по 30-40% нагоре, спрямо предходната година.
Това кръстосано субсидиране тормози бизнеса, само че порочната процедура ще продължи до края на тази година. Или най-малко до избирането на новия държавен глава и конституирането на 47-ото Народно заседание. Какво ще се случи по-късно, надали е толкова мъчно да се досетим - макар най-искрените си планове, новите ръководещи няма да удържат цените на тока поради... интернационалното състояние.
Вече е ясно, че сметките за парно при започване на отоплителния сезон ще бъдат солидно по-високи, в сравнение с предходната година. Причината е, че през октомври природният газ нараства с 16 на 100, а през ноември - с още толкоз... минимум, сочат анализите на „ Булгаргаз “. Това повишаване ще " удари " в допълнение редица промишлености – химическа, стоманодобивна, торова и много сериозна част от хранително-вкусовата. Тоест - цените на крайните артикули ще скочат най-малко с още 10-15 %. Затова бизнесът
към този момент поведе своята война против утрешните цени.
Като начало стартира да бомбардира държавното управление с най-различни заявления и апели за поддръжка. За последно, при започване на седмицата " на амбразурата " застанаха работодателите от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Организацията упорства българската промишленост да бъде подкрепена посредством субсидии за скъпия ток, който предприятията заплащат. Предложението е обезщетенията да са по 70 лева./мвтч през целия зимен сезон, само че за сходно решение е нужна освен глоба на държавното управление. Големият проблем (поне на първо четене) е Брюксел. И по-конкретно - подозренията са, че Европейската комисия би погледнала с положително око на сходен тип държавна помощ. Нищо, че без сходна " поддръжка " и при задържане на високите ценови равнища по енергийните тържища, стотици и хиляди дребни и междинни предприятия напряко умират.
Зеленият абсурд
В момента въглищната " Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “ е главната причина в България цените на тока да не са литнали към открития космос. Благодарение на нейната работа, цените на свободния пазар на електрическа енергия в България - въпреки и убийствено непостижими за бизнеса - да са едни от най-приемливите за ценовите стандарти в Европейския съюз.
Точно тук е заровен единия ключ, водещ към разгадаването на феномена: стремежът на Брюксел за налагане на универсални зелени политики включи на цялостни обороти един от най-големите замърсители на Стария континент - " Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 “, чиято работа стабилизира борсовите цени даже в Гърция. Мнозина несъмнено няма да повярват, само че през последните две седмици в Европа по-евтин ток от българския създава и продава само Полша. Държавата с максимален брой въглищни централи...
Логиката е обикновена. С сходни високи цени - 220-250 лева за мвтч, държавната Топлоелектрическа централа се оправя отлично - и с индустриалните си разноски, и с заплащането на въглеродните квоти. Оказва се, че това състояние устройва и АЕЦ „ Козлодуй “, тъй като супер скъпия ток на борсата я урежда с... перманентна свръхпечалба.
Крайният резултат обаче ни връща в лоното на ненормалността. В България дефицит на електрическа енергия няма, тъй като по данни на енергийното ведомство изнасяме към 2000 мегавата (т.е. АЕЦ " Козлодуй " работи единствено за износ). Производителите и търговците са в прелестна кондиция, тъй като голямото търсене на евтиния зад граница български ток, непрестанно подвига индустриалните цени и удвоява щастието им с всяко минало денонощие (образно казано). Бизнесът и битовите консуматори обаче изнемогват от цялата тази " работа ", само че за тях никой няма право да мисли (уж). Едно, поради възможните Брюкселски наказания на неприемливата държавна помощ. И второ - поради невъзможността да затворим енергийните граници и да си произвеждаме на ниска цена ток за вътрешна консумация, тъй като европейските правила за единния енергиен пазар ни не разрешават сходен ход.
Къде е обещаният на ниска цена ток от ВЕИ?
Логично звучи в този момент всички заедно да прегърнем прелестно работещите ВЕИ централи, които хем ни обезпечават евтина сила, хем пазят природата непокътната.
Мокър сън, непристойно казано. А богобоязливо споделено... мираж, море посред пустинята! Защото сега нито духат мощни ветрове, нито слънцето пече като в Сахара, нито язовирите са годни да обезпечат свръхпроизводство, което да смъкне цените.
С други думи, екологично безвредното бъдеще сега е в застой, пести от всичко и създава... едвам 10% от електрическата енергия у нас. Другите 35% от тока са дело на АЕЦ " Козлодуй ", а останалите 55% са заслуга на " смъртоносните " въглищни централи.
А като прибавим към тези обстоятелства и все по-неотклонно поскъпващото гориво по бензиностанциите, току виж след месец и половина-два в действителност сме заговорили за трета непостижима и кучешка зима - след Лукановата и Виденовата. Доколкото са пресни спомените, те също желаеха да вършат леви политики с десни хватки и похвати.
Пламен Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ