Как Зеленият пакт ще промени живота ни. Ползите!
Зелената договорка е стратегически проект за развиване на Европейския съюз за идващите 7, даже 30 години и база за работата на Европейската комисия. Тя се трансформира в сложна тактика за промяна и създаване на ниско-въглеродна стопанска система, на произвеждане, основано на щадящото потребление на ресурсите и кръговата стопанска система, на нововъведенията и дигитализацията. Това декларират евродепутатите от Движение за права и свободи, членове на групата „ Обнови Европа ”, Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели в обзорен материал по тематиката. В него те показват своя взор върху Зеления пакт и неговото многопластово приложение, с цел да се трансформира в работеща тактика за напредък.
Ето публикацията на Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели:
Зелената договорка (или Зеленият пакт), препоръчана от Европейската комисия в края на 2019 година като новата тактика за напредък на Европейския съюз, завоюва доста поддръжници, само че и не малко рецензии и откровена съпротива.
В този обзорен материал ние, представителите на Движение за права и свободи в Екологичен потенциал, членове на групата „ Обнови Европа ”, представяме нашия взор върху Зеления пакт и неговото многопластово приложение, с цел да се трансформира в работеща тактика за напредък. Ние сме уверени поддръжници на Зеления пакт и сме безапелационни, че той дава големи благоприятни условия за развиване на България, при изискване, че страната ни успее да създаде своите национални тактики, проекти, работни стратегии и на първо място да се сплоти към национална цел за ускорено догонващо развиване.
Зелената договорка е стратегически проект за развиване на Европейския съюз за идващите 7, даже 30 години и база за работата на Европейската комисия. Тя се трансформира в сложна тактика за промяна и създаване на ниско-въглеродна стопанска система, на произвеждане, основано на щадящото потребление на ресурсите и кръговата стопанска система, на нововъведенията и дигитализацията. Обедини в едно целеустремено изпитание, софтуерните достижения на последните години, с предстоящите новаторски решения и с желанието на европейските жители да бъдат ангажирани с предварителната защита на климатичните промени и общата европейска поддръжка за софтуерни, производствени и обществени промени, които ще се отразят върху живота на всеки европеец.
В началото на пандемията от COVID-19, в първата половина на 2020 година, някои страни членки с по-консервативно, популистко или отказващо промени ръководство, чакаха Зелената договорка да бъде оставена на назад във времето и амбициозните ѝ цели да бъдат отсрочени поради набиращата мощ здравна рецесия, неуверената в първите месеци роля на Европейския съюз и упованията за икономическа рецесия с неразбираеми параметри. За страдание, България беше сред тези страни членки и си разреши да загуби скъпо време за подготовка на промени, трансформации и стратегическо обмисляне на националния преход в границите на Зеления пакт. Тази неточност на българското държавното управление ще ни коства скъпо. Беше пропуснато скъпо време и страната ни би трябвало да наваксва в подготовката и съгласуването на стратегически документи, в година на парламентарни и президентски избори.
През 2020 година Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз поставиха големи старания за създаване на инструментите за реализация на Зеления пакт. Приключиха договарянията по множеството фондове и стратегии, които ще осъществят рамката и ще подсигуряват вложения за възобновяване и промяна, дружно с Механизма за възобновяване и резистентност – от общите правила за Структурните фондове и Европейския районен и обществен фонд до стратегии като „ Хоризонт Европа ” и Европейски фонд за защита, „ Еразъм ” и Механизъм за обективен преход.
Паралелно с тези старания Европейската комисия подсигурява приложението на Зелената договорка като показа съвсем всички начинания, законодателни актове и оферти, които допълват първичното предложение, насищат законодателната картина и изпълват с действителни решения желанията и упоритостите на плана: План за вложения за устойчива Европа, Механизъм за обективен преход, Законодателен акт за климата, Нова Европейска промишлена тактика, План за деяние за кръговата стопанска система, Стратегия от фермата до трапезата, Стратегия за биологично многообразие, Стратегия за консолидиране на енергийната система, Стратегия за водорода, Вълна за саниране, Стратегия за метана, Стратегия за резистентност на химикалите, Стратегия на Европейски Съюз за потребление на капацитета на силата от възобновими източници в морето за неутрално отношение към климата, Законодателни актове за цифрови услуги и цифрови пазари, Европейска самодейност Баухаус.
Изреждането не е изчерпателно, само че дава картина на голямата по размер и широкообхватна материя, която изпълва с съответно наличие предлагането за Зелената договорка и я трансформира в Стратегията за напредък на Европейски Съюз за идващото десетилетие. По всички тези и други оферти Екологичен потенциал отговори с ясни позиции и законодателни решения.
Очакванията са 2021 да бъде годината, през която ще получим отговорите и предложенията на страните членки. Трябва да бъдат готови, съгласувани и контрактувани националните проекти за възобновяване и резистентност, проектите за обективен преход за районите в преход, оперативните стратегии, подкрепени от структурните и кохезионните фондове, неофициалните национални проекти за присъединяване в хоризонталните стратегии на Европейски Съюз.
Една от главните области, които обгръща Зелената договорка е енергетиката.
Още през 2018 и 2019 година се очакваше страните членки да завършат работата по националните проекти за енергетика и климат. Отново със страдание би трябвало да отбележим, че забавянето на българския проект води единствено до загуби и неспособност да се изградят работещи връзки и съгласуваност сред инструментите, които биха могли да поддържат промените и прехода към нисковъглеродна на първи стадий и свободна от въглеродни излъчвания енергетика в бъдеще. Пакетът законодателни и стратегически оферти на Европейска комисия и позициите на Екологичен потенциал покриват проблематиката на предварителна защита на изменението на климата, декарбонизацията на производството на сила, диверсификацията на енергийните източници, поетапното понижаване потреблението на изкопаеми горива, включително и природен газ, до цялостното им изключване от енергийния микс на територията на Европа, повишението на енергийната успеваемост на промишленото произвеждане с най-малък въглероден отпечатък, висока енергийна успеваемост на сградния фонд, целенасочени вложения за развиване на водородните технологии, разширение на каузи на възобновимите енергийни източници и разширение на технологиите за използването им в това число и съхранението на възобновима сила.
Производството на водород и използването му в промишлеността, енергетиката, превоза е в дневния ред на страните членки и на Европейски Съюз като обща политика. Стратегията за водорода, препоръчана от Европейска комисия, слага доста въпроси, на които отговорът е в софтуерното развиване, което даже страни с капацитета на Германия виждат в съдействие с другите страни членки. Възможностите за България са огромни, в случай че в точния момент и изрично се включи в процесите на сътрудничество при разработка на водородни технологии и тактики за използване на водорода, като главен детайл на зелената промяна.
Комплексен детайл на използването на Зеления пакт за енергийна успеваемост е вълната за реновиране - самодейност, която допуска внезапно увеличение на броя енергийно ефикасни здания в Европа, в границите на идващите 10 години, с вероятност процесът да продължи до 2050 година. Предвижда се реновиране на публични – държавни и общински, многофамилни и еднофамилни жилищни здания. Сградният фонд е един от дейните потребители на сила и е с отпечатък от към 36% от водородните излъчвания в Европа. Повишаването на енергийната успеваемост посредством реновиране съчетава в себе си потреблението на съвременни рециклирани материали, новаторски цифрово основани технологии, внезапно увеличение на броя на заетите в строителството, поради размерите работа и повишение на професионалната им подготовка, развиване на новаторски дребни и междинни предприятия в строителството, гарантиране на цифрово ръководство на енергийната успеваемост на постройките и паспортизация на сградния фонд за дълготрайно и дейно ръководство. Вече знаем, че 90% от в този момент съществуващия сграден фонд в Европа ще действа и през 2050 година. Инвестициите в неговото реновиране подсигуряват постигането на задачите за климатично неутрално ръководство на енергийната успеваемост в 30-годишен интервал. България е една от страните със сграден фонд с ниска енергийна успеваемост. Страната ни изостава с паспортизацията на постройките и опциите на вълната за реновиране са от голямо значение за строителния бранш, само че и за локалните управляващи и притежателите на парцели. Очакванията са към Националния проект за възобновяване и резистентност.
Важен детайл на Зелената договорка за България и други страни членки на Европейски Съюз, подвластни от изкопаемите горива и изключително въглищата, е Механизмът за обективен преход, който има упоритостта да поддържа регионите в преход към зелени решения. Двата съставния елемент на Механизма - Фондът за обективен преход и Механизмът за общински заеми са с ясни цели и дават опция за премерени, уравновесени решения за софтуерни промени, обществена сигурност и гъвкави вложения на локалните управляващи.
В съгласуваност с Националния проект за възобновяване и резистентност, проектите на регионите в преход биха могли да подсигуряват равномерен зелен преход за районите в България. Необходимо е управническо изпитание, нужни са ясни послания към работещите в минната промишленост и топлоелектрическите централи, належащо е управническо самочувствие и визия. Само при тези условия Механизмът за обективен преход ще изиграе своята роля в общия подтекст на Зелената договорка.
Най-новата и на пръв взор неразбираема самодейност на Европейска комисия за реализация на Зелената договорка е Новият европейски Баухаус. Това не е фонд или стратегия, няма разработени форми за кандидатстване, няма знаци и ръководещи органи. Това е самодейност, която има упоритостта да способства за смяната на средата на живот на европейските жители, в сходство с тяхната угриженост за изменението на климата, щадящото потребление на естествените запаси, кръговата стопанска система, опазването на биологичното многообразие. Инициатива, която цели да приближи Зеления пакт до всекидневието – като полезности, философия, технологии и просвета.
В центъра на европейския Зелен пакт са Стратегията за Биоразнообразието и Стратегията „ От фермата до трапезата “, както и финансови принадлежности, които да послужат за плавния преход. Разбира се, директно обвързвана със Зеления пакт е и Общата селскостопанска политика (ОСП). Основното е реализиране на баланс сред природата и системите за произвеждане на храна, отбрана на здравето и благосъстоянието на хората, живеещи в Европейски Съюз и повишение на конкурентоспособността и устойчивостта на Съюза.
Стратегията за биологичното многообразие за интервала до 2030 година цели усилване на устойчивостта на Европа посредством прекъсване на загубата на биологично многообразие и създаване на здравословна и устойчива хранителна система. Стремежът е съображенията за биологичното многообразие да станат неразделна част от цялостната тактика на Европейски Съюз за стопански напредък. Стратегията предлага да се дефинират обвързващи цели за възобновяване на повредените екосистеми, да се усъвършенства здравето на предпазените местообитания и типове в Европейски Съюз, да се върнат опрашителите в земеделските земи, да се понижи замърсяването, да се озеленят нашите градове, да се усъвършенства биологичното земеделие и положението на европейските гори.
Амбицията за интензивен преход към устойчива хранителна система в Европейски Съюз е част от тактиката „ От фермата до трапезата “ и цели да подсигурява неутрално или позитивно влияние върху околната среда и да спомогне за намаляване на изменението на климата и адаптиране към неговото влияние. В допълнение, плануваните ограничения следва да предотвратяват загубата на биоразнообразие и да гарантират продоволствената сигурност и публичното здраве. Всеки човек следва да има достъп до задоволителна, безвредна, питателна храна, създадена по резистентен модел. Нещо повече, цели се още опазване на достъпността на храните, като в същото време с това се генерира по-справедлива икономическа възвръщаемост.
За България е от основна значимост обаче постигането на баланс сред обособените стълбове на устойчивостта - екологичен, стопански и обществен. Всички подхванати дейности би трябвало да следват и концепцията за повишение на приходите на земеделските производители, гарантиране на продоволствената сигурност и даване на нужната поддръжка за секторите и хората, които би трябвало да създадат обилни вложения за реализиране на стремежи зелен преход. Искаме да се подсигурява, че тактиките няма да основат спомагателни тежести за земеделските производители, нито да доведат до понижаване на земеделското произвеждане в Европейски Съюз, което от своя страна би нараснало нашата взаимозависимост от трети страни.
Промените в климата заплашват производството на храна и земеделските производители регистрират този факт, като към този момент са създали редица промени в тази тенденция. Трябва да се подчертае и основната роля на ОСП за отбраната и насърчаването на биологичното многообразие на земеделските земи. Компонентите на зелената архитектура на ОСП също имат огромен капацитет за поощряване на земеделските производители да подхващат спомагателни дейности за битка с климатичните промени - плануваните самостоятелни и групови тласъци за прехода към по-устойчиви селскостопански системи за произвеждане на храни.
Необходима е и оценка на финансовото влияние на Стратегията върху земеделските производители, изключително дребните фермери, в това число фамилните ферми и МСП. Постигането на задачите неизбежно изисква обилни вложения на равнище земеделско стопанство, което може да се окаже непостижимо за дребните производители. Пример за това е достъпът до съвременни технологии и дигитализацията на стопанствата. Това постанова обезпечаването на съответен достъп до финансиране.
Необходимо е да се насърчат научните проучвания и да се развиват дигитализацията и нововъведенията. Мерките следва да бъдат деликатно подбрани и да бъдат доброволни или наложителни. Основополагащо е да се обезпечи добра съгласуваност сред всички тактики и стратегии, засягащи земеделието и питателните вериги, както и да се отчетат характерните условия във всички страни членки, както и ограниченията, които те към този момент са подхванали.
Устойчивото ръководство на водните запаси изисква да се дават повече благоприятни условия за поддръжка, за създаване на ефикасни и ефикасни напоителни системи. Отговорността за реализиране на задачите постанова тя да бъде споделена сред всички участници във веригата на произвеждане и доставка на храни, а не да бъде съсредоточена най-вече върху земеделските производители.
Извеждането на чистите храни като приоритет постанова по-голяма поддръжка за биоземеделието, както и целенасочена акция за разпространение, измежду обществото, на значимостта и потребността от разнообразна, питателна и чиста храна. Специално внимание следва да се обърне на достъпността на храните. Все още голям дял от популацията не може да си разреши качествена храна. Увеличаването на производителните разноски, неизбежно ще се отрази върху цената на крайния артикул. Успехът на прехода към резистентен модел зависи значително и от потребителите. Важно е те да могат на създадат осведомен избор във връзка с качеството и хранителната стойност на обособените хранителни артикули. В този развой е нужно да се отчетат и спецификите на страните във връзка с етикетиране и да се избегне налагането на модел, който ще сложи обичайни национални артикули в по-неблагоприятна позиция. Нужно е да се акцентира на ограничения за ограничение разхищението на храни и хранителни артикули по цялата верига за произвеждане, доставка и ползване.
Стратегическа цел е развиването на съвременен, разнороден селскостопански бранш, с грижа към природата и хората. Ключът за постиганото на тази цел е гарантирането на координация сред политиките и инструментите, като се вземе поради съществуващото законодателство и се разработят дълготрайни проекти, учредени на реалистични цели.
Националните стратегически проекти по ОСП би трябвало да обезпечат съответна финансова поддръжка и тласъци за поощряване на нови устойчиви бизнес модели за земеделие и обичайно произвеждане на храни, в това число посредством поощряване на къси вериги на доставки и произвеждане на качествени храни. Финансовата поддръжка по ОСП е от решаващо значение за земеделските производители, с цел да могат да отговорят на възходящите екологични стандарти, само че няма да бъдат задоволителни, с цел да могат земеделските производители да реализират задачите, заложени в двете тактики. Необходимо е те да са съпроводени от спомагателни, съответни, ограничения и средства за поддръжка.
Иновациите са главен мотор на резистентен напредък и екологосъобразно стабилно земеделие с увеличена продуктивност и доходност. Стратегиите би трябвало да бъдат построени върху мощен европейски ангажимент за поощряване на научните проучвания и развиването на новаторски решения и технологии в основни области като цифровизация, точно земеделие, по-безопасни ефикасни и ефикасни средства за растителна отбрана, наторяване и ветеринарни медикаменти.
За да бъде Европа водач в модерното земеделие, с грижа към земеделските производители и околната среда, би трябвало да построи и платформи за съдействие, обмяна на познания, опит, нововъведения и технологии, с дейното присъединяване на всички заинтригувани страни.
Стремежът на Европа към напредък и обезпечаване на екологично чиста и лишена от нездравословни парникови газове околна среда се отразява на всички сфери на деяние. Предвидените и целени промени обгръщат всички браншове на стопанската система, само че те ще имат изключително отражение върху индустрията, енергетиката, селското стопанство, градоустройството и превоза. Несъмнено заетостта на популацията ще бъде един от значимите цели на Съюза, за който ще бъдат отделени обилни финансови запаси.
Амбициозният блян Европа да стане първият климатично безпристрастен континент в света до 2050 година слага въпроси от фундаментално значение пред политиката за обществената претовареност. Със сигурност Зелената договорка може да се одобри като историческа опция за гражданска война на стопанската система и невиждана опция за въвеждане на дигитализацията в съвсем всяка област на трудa. Но, въпреки това, не може да се пренебрегва и фактът, че този пакт слага пред тежко тестване индустрията в редица страни на Съюза. Инвестициите в опазването на климата изискват дълъг интервал на обмисляне, тъй като са свързани с въвеждането на нови индустриални процеси и нови артикули. В тази връзка е значима политическата непоклатимост освен в народен, само че и в европейски мащаб.
Зелената договорка цели реализация на доста упорит стопански преход и създаване на нов, по- друг Европейски Съюз. Трябва да се означи изначалната последователност и споделеност на концепциите както от жителите на доста страни в Европейския съюз, по този начин и от развити бизнес организации и финансови институции. Мотивацията на тези подкрепящи е упованието, че зелените технологии, взаимно с цифровите технологии, ще са определящи за образуване на пазарите към средата на този век и тези, които ги усвоят първи ще имат неоспоримо преимущество. Въпреки тази поддръжка обаче, въпросът за нужните финансови запаси и скоростта за реализиране на такива цели е основен. Имайки поради това, Европейски Съюз заявява желанието си да не се допусне задълбочаване на общественото неравноправие, а да се ползва на процедура правилото „ никой да не бъде зарязан “, който ние поддържаме.
Справедливият обществен преход е предизвикателство в подтекста на екологичния преход и цифровизацията на стопанската система, икономическа диверсификация и промяна на бизнес моделите. Европейският дирек на обществените права има за цел да обезпечи правдивост в всекидневието на всеки жител, без значение дали той учи, работи, търси работа или е пенсионер; дали живее в град или в селски район; без значение от пола, расата или етническия генезис, религията или убежденията, съществуването на физическо или умствено увреждане, възрастта или половата ориентировка.
Освен напъните за битка с неравенствата, изключително внимание изисква и пазарът на труда. Създаването на квалифицирана и устойчива работна мощ, подготвена за преход към зелена и цифрова стопанска система, постанова вложения в обучение, образования, квалификации, преквалификации. Уменията са от основно значение за бъдещето. Предвид все по-честите промени в работата и гъвкавите модели на трудова активност е налице непрекъсната нужда хората да учат и да не престават да учат. Прогнозите са, че половината от актуалната работна мощ ще би трябвало да усъвършенства уменията си в границите на идващите пет години. Образованието и образованието са от основно значение за уменията. Настояваме за смяна на националната система за обучение и образование, с цел да дават приобщаващо, висококачествено обучение и образование. Един от целите на Европейския дирек на обществените права ще бъде използването на обновена европейска стратегия за умения.
Смекчаване на следствията от влошаващата се демографска картина в цяла Европа може да се реализира с използване на интегриран метод, учреден на комбиниране от политически решения в региона на пенсиите, обществената сигурност, дълготрайните грижи, системите за опазване на здравето, общественото приобщаване, образованието и грижата за децата.
Европейските дребни и междинни предприятия са на всички места към нас: те са към 24 милиона и дружно съставляват почти 99% от всички сдружения в Европейски Съюз. През годините те са обезпечили голямото болшинство от новите работни места и европейските общества разчитат на тях до забележителна степен. Важността на нашите МСП постоянно е била признавана, само че Covid-19 ни накара да осъзнаем какъв брой жизненоважни са те, изключително в подтекста на рецесията, която сложи голям брой МСП в нестабилно финансово състояние: на доста от тях се наложи да затворят порти и милиони работни места не престават да са в рисково състояние. Подобряването на достъпа до финансиране за МСП беше значимо още преди рецесията, само че в този момент то се трансформира в решаващо за тяхното оцеляване.
Увеличението на задачите за климата до 2030 година ще включва задълбочени оценки на въздействието и ще върви ръка за ръка с фондa за декарбонизация на Европейски Съюз, подпомагащ МСП в техния преход към климатично неутрални бизнес модели и в това време фонда за обективен преход ще бъде уголемен и за МСП в райони, мощно подвластни от производството на изкопаеми горива, като да вземем за пример община Гълъбово, с цел да станат още веднъж конкурентоспособни.
Не бива да забравяме още, че МСП са в центъра на двойния преход към зелена и цифрова Европа и са жизненоважен източник на творчество и нововъведения, с други думи способстват за бъдещото стабилно развиване на Европа. Едно е несъмнено: нашите започващи предприятия, бизнесмени и МСП ще бъдат сърцето на възобновяване.
Всеобхватната тактика на Зелената договорка предлага голям набор от благоприятни условия, макар че някои основни дейности доста евентуално няма да са подобаващи за МСП. Въпреки желанието на Европейски Съюз да ускори своята „ климатична дипломация “ на интернационално равнище, с цел да реализира използването на Парижкото съглашение, главните съставни елементи на Зелената договорка би трябвало да са съвместими с МСП, с цел да бъде тя сполучлива. Ето за какво, Зелената договорка е тактика за напредък, ориентирана към бъдещата конкурентоспособност на Европейски Съюз, позволяваща на новаторски, екологосъобразни МСП да разработят технологии, нужни за битка с изменението на климата в и отвън Европейски Съюз. Също по този начин тя има за цел да поддържа обичайните и енергийно интензивни МСП, с цел да създадат сполучлив преход към повече устойчиви бизнес модели.
Пандемията от COVID-19 ясно сподели, че запазването на добре функциониращия обединен пазар е от жизненоважно значение за Европейски Съюз. Кризата сподели решаващата роля на превоза и обществените, здравните и икономическите разноски, когато свободното придвижване на хора, артикули и услуги е мощно лимитирано или даже изцяло възпрепятствано. Съхраняването на веригите на доставки и координираният европейски метод към свързаността и транспортната активност са решаващи за превъзмогването на всяка рецесия и за подсилване на стратегическата самостоятелност и непоклатимост на Европейски Съюз.
Като се има поради огромния дял на превоза в общите излъчвания на парникови газове на Европейски Съюз, задачата на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове с минимум 55 % до 2030 година и за реализиране на индиферентност във връзка с климата до 2050 година, ще бъде реализирана единствено посредством въвеждане на по-амбициозни политики за неотложно понижаване на зависимостта на превоза от изкопаеми горива и посредством потребни взаимоотношения с напъните за нулево замърсяване. Успехът на Европейския зелен пакт зависи от нашата дарба да създадем транспортната система устойчива в нейната целокупност.
Покритието и качеството на транспортната инфраструктура в България остават под междинното равнище за Европейски Съюз, а трансевропейската транспортна мрежа към момента не е приключена. Мрежата от мултимодални платформи, някои железопътни и пътни сектори, както и европейските системи за ръководство на железопътния трафик и интелигентните транспортни системи, към момента не са задоволително развити. В този подтекст е належащо да се обърне внимание на значими въпроси, свързани с околната среда, защото те засягат устойчивия напредък.
Стратегията на Европейска комисия за устойчива и умна подвижност - приготовление на европейския превоз за бъдещето отбелязва категорично, че с цел да реализираме задачите на Зелената договорка би трябвало да преминем от постепенна смяна към коренна промяна. Ето за какво, тактиката набелязва 10 водещи области и проект за деяние, включващ разнообразни междинни цели, показващи пътя пред европейската транспортна система за постигането на нашите цели за устойчива, умна и постоянна подвижност, като по този метод се показва нужната степен на амбициозност за бъдещите ни политики.
Зеленият пакт приканва забележителна част от вътрешните товари, транспортирани през днешния ден по сухопътната инфраструктура, да се пренасочат към железопътния превоз и вътрешните водни пътища. В този подтекст, засилената мултимодалност - взаимосвързаност сред автомобилния, железопътния и вътрешноводния (речния) превоз, би съдействала за повишение на устойчивостта на всички типове превоз.
Европейски Съюз не може да разчита извънредно на софтуерни решения: с цел да се оправим с изменението на климата и да понижим замърсяването са нужни незабавни дейности за адаптиране на нашата система за подвижност. При мултимодалността се печели от мощните страни на другите типове превоз, като да вземем за пример улеснение, скорост, цена, надеждност, предвидимост и в композиция могат да се оферират по-ефективни транспортни решения за хората и стоките. COVID-19 сподели също и основното значение, което има увеличението на мултимодалността за възстановяване на стабилността на нашата транспортна система, както и готовността на жителите да възприемат устойчиви различни способи на пътешестване. Днешните европейци са подготвени да преминат към по-устойчиви типове превоз, изключително при ежедневната си подвижност, като главните условия за промяната на типа превоз са цената, наличността и скоростта.
Засиленото внедряване и потребление на възобновими и ниско въглеродни горива би трябвало да върви ръка за ръка със основаването на широкообхватна мрежа от инфраструктура за зареждане с електричество, с цел да се осъществя цялостния капацитет за необятно нахлуване на транспортни средства с ниски и нулеви излъчвания при всички типове превоз. „ Зареждане и презареждане “ е водеща самодейност на Европейски Съюз в границите на Механизма за възобновяване и резистентност: задачата е до 2025 година да бъдат построени половината от общо 1 000 водородни станции и 1 милион от общо 3 милиона публични зарядни станции, нужни до 2030 година В подтекста на идното преразглеждане на Директивата по отношение на инфраструктурата за различни горива (ДИАГ), Комисията ще обмисли разновидности за цели по отношение на разгръщането на инфраструктура, които са обвързващи в по-голяма степен, както и спомагателни ограничения за застраховане на цялостна оперативна съгласуемост на инфраструктурата и услугите за прилагане на инфраструктурата за всички транспортни средства, употребяващи различни горива.
Градовете играят и следва да продължат да играят първостепенна роля в прехода към по-голяма резистентност. Комисията ще се ангажира още повече с градовете и страните членки, с цел да подсигурява, че всички огромни и междинни градове, които са градски възли от мрежата TEN-T, ще вкарат свои лични проекти за устойчива градска подвижност до 2030 година. Плановете следва да включват нови цели, да вземем за пример за нулеви излъчвания и нулеви смъртни случаи по пътищата. Активните типове превоз, като да вземем за пример напредването с велосипед, означиха напредък, като за градовете са оповестени над 2 300 км спомагателна велосипедна инфраструктура. Тази цифра следва да се удвои през идващото десетилетие до 5 000 км под формата на безвредни велосипедни алеи. Комисията също по този начин обмисля създаването на задача в региона на неутралните във връзка с климата и интелигентни градове, като стратегически приоритет за взаимните дейности за реализиране на декарбонизация в доста европейски градове до 2030 година
През 2020 година Европейският съюз, в лицето на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, предприе невиждани ограничения както за преодоляване на здравната рецесия, по този начин и за превъзмогване на икономическите последствия и планиране на обединените старания за възобновяване на европейската стопанска система. Бяха взети решения за архитектурата на Многогодишната финансова рамка, за Механизма за възобновяване и резистентност, за общата рамка „ Ново потомство Европейски съюз ”. Те припознават и слагат в своя център Зеления пакт и Дигиталната промяна като две страни на един развой за възобновяване посредством промяна.
Изключително значима беше ролята на Европейския парламент, който изрично поддържа с поредност резолюции Зелената договорка и Ново потомство Европейски съюз и беше в основата на решенията за върховенството на закона, по-добра съгласуваност сред финансовите принадлежности на Европейски Съюз, начало на работата на Конференцията за бъдещето на Европа и построяването на работещ в синхрон механизъм за взаимни дейности на Съвета и Парламента, с поддръжката на Комисията. Екологичен потенциал освен поддържа, само че и постави оптимални старания за по-бързото и дейно взимане на решения и одобряване на новаторските позиции. Водеща беше ролята на групата „ Обнови Европа ”, която безкомпромисно следва своята задача за възобновяване на институциите, възстановяване на работата им и одобряване на връзката с европейските жители, като главен приоритет и коректив за работата на Европейския съюз.
Ето публикацията на Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели:
Зелената договорка (или Зеленият пакт), препоръчана от Европейската комисия в края на 2019 година като новата тактика за напредък на Европейския съюз, завоюва доста поддръжници, само че и не малко рецензии и откровена съпротива.
В този обзорен материал ние, представителите на Движение за права и свободи в Екологичен потенциал, членове на групата „ Обнови Европа ”, представяме нашия взор върху Зеления пакт и неговото многопластово приложение, с цел да се трансформира в работеща тактика за напредък. Ние сме уверени поддръжници на Зеления пакт и сме безапелационни, че той дава големи благоприятни условия за развиване на България, при изискване, че страната ни успее да създаде своите национални тактики, проекти, работни стратегии и на първо място да се сплоти към национална цел за ускорено догонващо развиване.
Зелената договорка е стратегически проект за развиване на Европейския съюз за идващите 7, даже 30 години и база за работата на Европейската комисия. Тя се трансформира в сложна тактика за промяна и създаване на ниско-въглеродна стопанска система, на произвеждане, основано на щадящото потребление на ресурсите и кръговата стопанска система, на нововъведенията и дигитализацията. Обедини в едно целеустремено изпитание, софтуерните достижения на последните години, с предстоящите новаторски решения и с желанието на европейските жители да бъдат ангажирани с предварителната защита на климатичните промени и общата европейска поддръжка за софтуерни, производствени и обществени промени, които ще се отразят върху живота на всеки европеец.
В началото на пандемията от COVID-19, в първата половина на 2020 година, някои страни членки с по-консервативно, популистко или отказващо промени ръководство, чакаха Зелената договорка да бъде оставена на назад във времето и амбициозните ѝ цели да бъдат отсрочени поради набиращата мощ здравна рецесия, неуверената в първите месеци роля на Европейския съюз и упованията за икономическа рецесия с неразбираеми параметри. За страдание, България беше сред тези страни членки и си разреши да загуби скъпо време за подготовка на промени, трансформации и стратегическо обмисляне на националния преход в границите на Зеления пакт. Тази неточност на българското държавното управление ще ни коства скъпо. Беше пропуснато скъпо време и страната ни би трябвало да наваксва в подготовката и съгласуването на стратегически документи, в година на парламентарни и президентски избори.
През 2020 година Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз поставиха големи старания за създаване на инструментите за реализация на Зеления пакт. Приключиха договарянията по множеството фондове и стратегии, които ще осъществят рамката и ще подсигуряват вложения за възобновяване и промяна, дружно с Механизма за възобновяване и резистентност – от общите правила за Структурните фондове и Европейския районен и обществен фонд до стратегии като „ Хоризонт Европа ” и Европейски фонд за защита, „ Еразъм ” и Механизъм за обективен преход.
Паралелно с тези старания Европейската комисия подсигурява приложението на Зелената договорка като показа съвсем всички начинания, законодателни актове и оферти, които допълват първичното предложение, насищат законодателната картина и изпълват с действителни решения желанията и упоритостите на плана: План за вложения за устойчива Европа, Механизъм за обективен преход, Законодателен акт за климата, Нова Европейска промишлена тактика, План за деяние за кръговата стопанска система, Стратегия от фермата до трапезата, Стратегия за биологично многообразие, Стратегия за консолидиране на енергийната система, Стратегия за водорода, Вълна за саниране, Стратегия за метана, Стратегия за резистентност на химикалите, Стратегия на Европейски Съюз за потребление на капацитета на силата от възобновими източници в морето за неутрално отношение към климата, Законодателни актове за цифрови услуги и цифрови пазари, Европейска самодейност Баухаус.
Изреждането не е изчерпателно, само че дава картина на голямата по размер и широкообхватна материя, която изпълва с съответно наличие предлагането за Зелената договорка и я трансформира в Стратегията за напредък на Европейски Съюз за идващото десетилетие. По всички тези и други оферти Екологичен потенциал отговори с ясни позиции и законодателни решения.
Очакванията са 2021 да бъде годината, през която ще получим отговорите и предложенията на страните членки. Трябва да бъдат готови, съгласувани и контрактувани националните проекти за възобновяване и резистентност, проектите за обективен преход за районите в преход, оперативните стратегии, подкрепени от структурните и кохезионните фондове, неофициалните национални проекти за присъединяване в хоризонталните стратегии на Европейски Съюз.
Една от главните области, които обгръща Зелената договорка е енергетиката.
Още през 2018 и 2019 година се очакваше страните членки да завършат работата по националните проекти за енергетика и климат. Отново със страдание би трябвало да отбележим, че забавянето на българския проект води единствено до загуби и неспособност да се изградят работещи връзки и съгласуваност сред инструментите, които биха могли да поддържат промените и прехода към нисковъглеродна на първи стадий и свободна от въглеродни излъчвания енергетика в бъдеще. Пакетът законодателни и стратегически оферти на Европейска комисия и позициите на Екологичен потенциал покриват проблематиката на предварителна защита на изменението на климата, декарбонизацията на производството на сила, диверсификацията на енергийните източници, поетапното понижаване потреблението на изкопаеми горива, включително и природен газ, до цялостното им изключване от енергийния микс на територията на Европа, повишението на енергийната успеваемост на промишленото произвеждане с най-малък въглероден отпечатък, висока енергийна успеваемост на сградния фонд, целенасочени вложения за развиване на водородните технологии, разширение на каузи на възобновимите енергийни източници и разширение на технологиите за използването им в това число и съхранението на възобновима сила.
Производството на водород и използването му в промишлеността, енергетиката, превоза е в дневния ред на страните членки и на Европейски Съюз като обща политика. Стратегията за водорода, препоръчана от Европейска комисия, слага доста въпроси, на които отговорът е в софтуерното развиване, което даже страни с капацитета на Германия виждат в съдействие с другите страни членки. Възможностите за България са огромни, в случай че в точния момент и изрично се включи в процесите на сътрудничество при разработка на водородни технологии и тактики за използване на водорода, като главен детайл на зелената промяна.
Комплексен детайл на използването на Зеления пакт за енергийна успеваемост е вълната за реновиране - самодейност, която допуска внезапно увеличение на броя енергийно ефикасни здания в Европа, в границите на идващите 10 години, с вероятност процесът да продължи до 2050 година. Предвижда се реновиране на публични – държавни и общински, многофамилни и еднофамилни жилищни здания. Сградният фонд е един от дейните потребители на сила и е с отпечатък от към 36% от водородните излъчвания в Европа. Повишаването на енергийната успеваемост посредством реновиране съчетава в себе си потреблението на съвременни рециклирани материали, новаторски цифрово основани технологии, внезапно увеличение на броя на заетите в строителството, поради размерите работа и повишение на професионалната им подготовка, развиване на новаторски дребни и междинни предприятия в строителството, гарантиране на цифрово ръководство на енергийната успеваемост на постройките и паспортизация на сградния фонд за дълготрайно и дейно ръководство. Вече знаем, че 90% от в този момент съществуващия сграден фонд в Европа ще действа и през 2050 година. Инвестициите в неговото реновиране подсигуряват постигането на задачите за климатично неутрално ръководство на енергийната успеваемост в 30-годишен интервал. България е една от страните със сграден фонд с ниска енергийна успеваемост. Страната ни изостава с паспортизацията на постройките и опциите на вълната за реновиране са от голямо значение за строителния бранш, само че и за локалните управляващи и притежателите на парцели. Очакванията са към Националния проект за възобновяване и резистентност.
Важен детайл на Зелената договорка за България и други страни членки на Европейски Съюз, подвластни от изкопаемите горива и изключително въглищата, е Механизмът за обективен преход, който има упоритостта да поддържа регионите в преход към зелени решения. Двата съставния елемент на Механизма - Фондът за обективен преход и Механизмът за общински заеми са с ясни цели и дават опция за премерени, уравновесени решения за софтуерни промени, обществена сигурност и гъвкави вложения на локалните управляващи.
В съгласуваност с Националния проект за възобновяване и резистентност, проектите на регионите в преход биха могли да подсигуряват равномерен зелен преход за районите в България. Необходимо е управническо изпитание, нужни са ясни послания към работещите в минната промишленост и топлоелектрическите централи, належащо е управническо самочувствие и визия. Само при тези условия Механизмът за обективен преход ще изиграе своята роля в общия подтекст на Зелената договорка.
Най-новата и на пръв взор неразбираема самодейност на Европейска комисия за реализация на Зелената договорка е Новият европейски Баухаус. Това не е фонд или стратегия, няма разработени форми за кандидатстване, няма знаци и ръководещи органи. Това е самодейност, която има упоритостта да способства за смяната на средата на живот на европейските жители, в сходство с тяхната угриженост за изменението на климата, щадящото потребление на естествените запаси, кръговата стопанска система, опазването на биологичното многообразие. Инициатива, която цели да приближи Зеления пакт до всекидневието – като полезности, философия, технологии и просвета.
В центъра на европейския Зелен пакт са Стратегията за Биоразнообразието и Стратегията „ От фермата до трапезата “, както и финансови принадлежности, които да послужат за плавния преход. Разбира се, директно обвързвана със Зеления пакт е и Общата селскостопанска политика (ОСП). Основното е реализиране на баланс сред природата и системите за произвеждане на храна, отбрана на здравето и благосъстоянието на хората, живеещи в Европейски Съюз и повишение на конкурентоспособността и устойчивостта на Съюза.
Стратегията за биологичното многообразие за интервала до 2030 година цели усилване на устойчивостта на Европа посредством прекъсване на загубата на биологично многообразие и създаване на здравословна и устойчива хранителна система. Стремежът е съображенията за биологичното многообразие да станат неразделна част от цялостната тактика на Европейски Съюз за стопански напредък. Стратегията предлага да се дефинират обвързващи цели за възобновяване на повредените екосистеми, да се усъвършенства здравето на предпазените местообитания и типове в Европейски Съюз, да се върнат опрашителите в земеделските земи, да се понижи замърсяването, да се озеленят нашите градове, да се усъвършенства биологичното земеделие и положението на европейските гори.
Амбицията за интензивен преход към устойчива хранителна система в Европейски Съюз е част от тактиката „ От фермата до трапезата “ и цели да подсигурява неутрално или позитивно влияние върху околната среда и да спомогне за намаляване на изменението на климата и адаптиране към неговото влияние. В допълнение, плануваните ограничения следва да предотвратяват загубата на биоразнообразие и да гарантират продоволствената сигурност и публичното здраве. Всеки човек следва да има достъп до задоволителна, безвредна, питателна храна, създадена по резистентен модел. Нещо повече, цели се още опазване на достъпността на храните, като в същото време с това се генерира по-справедлива икономическа възвръщаемост.
За България е от основна значимост обаче постигането на баланс сред обособените стълбове на устойчивостта - екологичен, стопански и обществен. Всички подхванати дейности би трябвало да следват и концепцията за повишение на приходите на земеделските производители, гарантиране на продоволствената сигурност и даване на нужната поддръжка за секторите и хората, които би трябвало да създадат обилни вложения за реализиране на стремежи зелен преход. Искаме да се подсигурява, че тактиките няма да основат спомагателни тежести за земеделските производители, нито да доведат до понижаване на земеделското произвеждане в Европейски Съюз, което от своя страна би нараснало нашата взаимозависимост от трети страни.
Промените в климата заплашват производството на храна и земеделските производители регистрират този факт, като към този момент са създали редица промени в тази тенденция. Трябва да се подчертае и основната роля на ОСП за отбраната и насърчаването на биологичното многообразие на земеделските земи. Компонентите на зелената архитектура на ОСП също имат огромен капацитет за поощряване на земеделските производители да подхващат спомагателни дейности за битка с климатичните промени - плануваните самостоятелни и групови тласъци за прехода към по-устойчиви селскостопански системи за произвеждане на храни.
Необходима е и оценка на финансовото влияние на Стратегията върху земеделските производители, изключително дребните фермери, в това число фамилните ферми и МСП. Постигането на задачите неизбежно изисква обилни вложения на равнище земеделско стопанство, което може да се окаже непостижимо за дребните производители. Пример за това е достъпът до съвременни технологии и дигитализацията на стопанствата. Това постанова обезпечаването на съответен достъп до финансиране.
Необходимо е да се насърчат научните проучвания и да се развиват дигитализацията и нововъведенията. Мерките следва да бъдат деликатно подбрани и да бъдат доброволни или наложителни. Основополагащо е да се обезпечи добра съгласуваност сред всички тактики и стратегии, засягащи земеделието и питателните вериги, както и да се отчетат характерните условия във всички страни членки, както и ограниченията, които те към този момент са подхванали.
Устойчивото ръководство на водните запаси изисква да се дават повече благоприятни условия за поддръжка, за създаване на ефикасни и ефикасни напоителни системи. Отговорността за реализиране на задачите постанова тя да бъде споделена сред всички участници във веригата на произвеждане и доставка на храни, а не да бъде съсредоточена най-вече върху земеделските производители.
Извеждането на чистите храни като приоритет постанова по-голяма поддръжка за биоземеделието, както и целенасочена акция за разпространение, измежду обществото, на значимостта и потребността от разнообразна, питателна и чиста храна. Специално внимание следва да се обърне на достъпността на храните. Все още голям дял от популацията не може да си разреши качествена храна. Увеличаването на производителните разноски, неизбежно ще се отрази върху цената на крайния артикул. Успехът на прехода към резистентен модел зависи значително и от потребителите. Важно е те да могат на създадат осведомен избор във връзка с качеството и хранителната стойност на обособените хранителни артикули. В този развой е нужно да се отчетат и спецификите на страните във връзка с етикетиране и да се избегне налагането на модел, който ще сложи обичайни национални артикули в по-неблагоприятна позиция. Нужно е да се акцентира на ограничения за ограничение разхищението на храни и хранителни артикули по цялата верига за произвеждане, доставка и ползване.
Стратегическа цел е развиването на съвременен, разнороден селскостопански бранш, с грижа към природата и хората. Ключът за постиганото на тази цел е гарантирането на координация сред политиките и инструментите, като се вземе поради съществуващото законодателство и се разработят дълготрайни проекти, учредени на реалистични цели.
Националните стратегически проекти по ОСП би трябвало да обезпечат съответна финансова поддръжка и тласъци за поощряване на нови устойчиви бизнес модели за земеделие и обичайно произвеждане на храни, в това число посредством поощряване на къси вериги на доставки и произвеждане на качествени храни. Финансовата поддръжка по ОСП е от решаващо значение за земеделските производители, с цел да могат да отговорят на възходящите екологични стандарти, само че няма да бъдат задоволителни, с цел да могат земеделските производители да реализират задачите, заложени в двете тактики. Необходимо е те да са съпроводени от спомагателни, съответни, ограничения и средства за поддръжка.
Иновациите са главен мотор на резистентен напредък и екологосъобразно стабилно земеделие с увеличена продуктивност и доходност. Стратегиите би трябвало да бъдат построени върху мощен европейски ангажимент за поощряване на научните проучвания и развиването на новаторски решения и технологии в основни области като цифровизация, точно земеделие, по-безопасни ефикасни и ефикасни средства за растителна отбрана, наторяване и ветеринарни медикаменти.
За да бъде Европа водач в модерното земеделие, с грижа към земеделските производители и околната среда, би трябвало да построи и платформи за съдействие, обмяна на познания, опит, нововъведения и технологии, с дейното присъединяване на всички заинтригувани страни.
Стремежът на Европа към напредък и обезпечаване на екологично чиста и лишена от нездравословни парникови газове околна среда се отразява на всички сфери на деяние. Предвидените и целени промени обгръщат всички браншове на стопанската система, само че те ще имат изключително отражение върху индустрията, енергетиката, селското стопанство, градоустройството и превоза. Несъмнено заетостта на популацията ще бъде един от значимите цели на Съюза, за който ще бъдат отделени обилни финансови запаси.
Амбициозният блян Европа да стане първият климатично безпристрастен континент в света до 2050 година слага въпроси от фундаментално значение пред политиката за обществената претовареност. Със сигурност Зелената договорка може да се одобри като историческа опция за гражданска война на стопанската система и невиждана опция за въвеждане на дигитализацията в съвсем всяка област на трудa. Но, въпреки това, не може да се пренебрегва и фактът, че този пакт слага пред тежко тестване индустрията в редица страни на Съюза. Инвестициите в опазването на климата изискват дълъг интервал на обмисляне, тъй като са свързани с въвеждането на нови индустриални процеси и нови артикули. В тази връзка е значима политическата непоклатимост освен в народен, само че и в европейски мащаб.
Зелената договорка цели реализация на доста упорит стопански преход и създаване на нов, по- друг Европейски Съюз. Трябва да се означи изначалната последователност и споделеност на концепциите както от жителите на доста страни в Европейския съюз, по този начин и от развити бизнес организации и финансови институции. Мотивацията на тези подкрепящи е упованието, че зелените технологии, взаимно с цифровите технологии, ще са определящи за образуване на пазарите към средата на този век и тези, които ги усвоят първи ще имат неоспоримо преимущество. Въпреки тази поддръжка обаче, въпросът за нужните финансови запаси и скоростта за реализиране на такива цели е основен. Имайки поради това, Европейски Съюз заявява желанието си да не се допусне задълбочаване на общественото неравноправие, а да се ползва на процедура правилото „ никой да не бъде зарязан “, който ние поддържаме.
Справедливият обществен преход е предизвикателство в подтекста на екологичния преход и цифровизацията на стопанската система, икономическа диверсификация и промяна на бизнес моделите. Европейският дирек на обществените права има за цел да обезпечи правдивост в всекидневието на всеки жител, без значение дали той учи, работи, търси работа или е пенсионер; дали живее в град или в селски район; без значение от пола, расата или етническия генезис, религията или убежденията, съществуването на физическо или умствено увреждане, възрастта или половата ориентировка.
Освен напъните за битка с неравенствата, изключително внимание изисква и пазарът на труда. Създаването на квалифицирана и устойчива работна мощ, подготвена за преход към зелена и цифрова стопанска система, постанова вложения в обучение, образования, квалификации, преквалификации. Уменията са от основно значение за бъдещето. Предвид все по-честите промени в работата и гъвкавите модели на трудова активност е налице непрекъсната нужда хората да учат и да не престават да учат. Прогнозите са, че половината от актуалната работна мощ ще би трябвало да усъвършенства уменията си в границите на идващите пет години. Образованието и образованието са от основно значение за уменията. Настояваме за смяна на националната система за обучение и образование, с цел да дават приобщаващо, висококачествено обучение и образование. Един от целите на Европейския дирек на обществените права ще бъде използването на обновена европейска стратегия за умения.
Смекчаване на следствията от влошаващата се демографска картина в цяла Европа може да се реализира с използване на интегриран метод, учреден на комбиниране от политически решения в региона на пенсиите, обществената сигурност, дълготрайните грижи, системите за опазване на здравето, общественото приобщаване, образованието и грижата за децата.
Европейските дребни и междинни предприятия са на всички места към нас: те са към 24 милиона и дружно съставляват почти 99% от всички сдружения в Европейски Съюз. През годините те са обезпечили голямото болшинство от новите работни места и европейските общества разчитат на тях до забележителна степен. Важността на нашите МСП постоянно е била признавана, само че Covid-19 ни накара да осъзнаем какъв брой жизненоважни са те, изключително в подтекста на рецесията, която сложи голям брой МСП в нестабилно финансово състояние: на доста от тях се наложи да затворят порти и милиони работни места не престават да са в рисково състояние. Подобряването на достъпа до финансиране за МСП беше значимо още преди рецесията, само че в този момент то се трансформира в решаващо за тяхното оцеляване.
Увеличението на задачите за климата до 2030 година ще включва задълбочени оценки на въздействието и ще върви ръка за ръка с фондa за декарбонизация на Европейски Съюз, подпомагащ МСП в техния преход към климатично неутрални бизнес модели и в това време фонда за обективен преход ще бъде уголемен и за МСП в райони, мощно подвластни от производството на изкопаеми горива, като да вземем за пример община Гълъбово, с цел да станат още веднъж конкурентоспособни.
Не бива да забравяме още, че МСП са в центъра на двойния преход към зелена и цифрова Европа и са жизненоважен източник на творчество и нововъведения, с други думи способстват за бъдещото стабилно развиване на Европа. Едно е несъмнено: нашите започващи предприятия, бизнесмени и МСП ще бъдат сърцето на възобновяване.
Всеобхватната тактика на Зелената договорка предлага голям набор от благоприятни условия, макар че някои основни дейности доста евентуално няма да са подобаващи за МСП. Въпреки желанието на Европейски Съюз да ускори своята „ климатична дипломация “ на интернационално равнище, с цел да реализира използването на Парижкото съглашение, главните съставни елементи на Зелената договорка би трябвало да са съвместими с МСП, с цел да бъде тя сполучлива. Ето за какво, Зелената договорка е тактика за напредък, ориентирана към бъдещата конкурентоспособност на Европейски Съюз, позволяваща на новаторски, екологосъобразни МСП да разработят технологии, нужни за битка с изменението на климата в и отвън Европейски Съюз. Също по този начин тя има за цел да поддържа обичайните и енергийно интензивни МСП, с цел да създадат сполучлив преход към повече устойчиви бизнес модели.
Пандемията от COVID-19 ясно сподели, че запазването на добре функциониращия обединен пазар е от жизненоважно значение за Европейски Съюз. Кризата сподели решаващата роля на превоза и обществените, здравните и икономическите разноски, когато свободното придвижване на хора, артикули и услуги е мощно лимитирано или даже изцяло възпрепятствано. Съхраняването на веригите на доставки и координираният европейски метод към свързаността и транспортната активност са решаващи за превъзмогването на всяка рецесия и за подсилване на стратегическата самостоятелност и непоклатимост на Европейски Съюз.
Като се има поради огромния дял на превоза в общите излъчвания на парникови газове на Европейски Съюз, задачата на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове с минимум 55 % до 2030 година и за реализиране на индиферентност във връзка с климата до 2050 година, ще бъде реализирана единствено посредством въвеждане на по-амбициозни политики за неотложно понижаване на зависимостта на превоза от изкопаеми горива и посредством потребни взаимоотношения с напъните за нулево замърсяване. Успехът на Европейския зелен пакт зависи от нашата дарба да създадем транспортната система устойчива в нейната целокупност.
Покритието и качеството на транспортната инфраструктура в България остават под междинното равнище за Европейски Съюз, а трансевропейската транспортна мрежа към момента не е приключена. Мрежата от мултимодални платформи, някои железопътни и пътни сектори, както и европейските системи за ръководство на железопътния трафик и интелигентните транспортни системи, към момента не са задоволително развити. В този подтекст е належащо да се обърне внимание на значими въпроси, свързани с околната среда, защото те засягат устойчивия напредък.
Стратегията на Европейска комисия за устойчива и умна подвижност - приготовление на европейския превоз за бъдещето отбелязва категорично, че с цел да реализираме задачите на Зелената договорка би трябвало да преминем от постепенна смяна към коренна промяна. Ето за какво, тактиката набелязва 10 водещи области и проект за деяние, включващ разнообразни междинни цели, показващи пътя пред европейската транспортна система за постигането на нашите цели за устойчива, умна и постоянна подвижност, като по този метод се показва нужната степен на амбициозност за бъдещите ни политики.
Зеленият пакт приканва забележителна част от вътрешните товари, транспортирани през днешния ден по сухопътната инфраструктура, да се пренасочат към железопътния превоз и вътрешните водни пътища. В този подтекст, засилената мултимодалност - взаимосвързаност сред автомобилния, железопътния и вътрешноводния (речния) превоз, би съдействала за повишение на устойчивостта на всички типове превоз.
Европейски Съюз не може да разчита извънредно на софтуерни решения: с цел да се оправим с изменението на климата и да понижим замърсяването са нужни незабавни дейности за адаптиране на нашата система за подвижност. При мултимодалността се печели от мощните страни на другите типове превоз, като да вземем за пример улеснение, скорост, цена, надеждност, предвидимост и в композиция могат да се оферират по-ефективни транспортни решения за хората и стоките. COVID-19 сподели също и основното значение, което има увеличението на мултимодалността за възстановяване на стабилността на нашата транспортна система, както и готовността на жителите да възприемат устойчиви различни способи на пътешестване. Днешните европейци са подготвени да преминат към по-устойчиви типове превоз, изключително при ежедневната си подвижност, като главните условия за промяната на типа превоз са цената, наличността и скоростта.
Засиленото внедряване и потребление на възобновими и ниско въглеродни горива би трябвало да върви ръка за ръка със основаването на широкообхватна мрежа от инфраструктура за зареждане с електричество, с цел да се осъществя цялостния капацитет за необятно нахлуване на транспортни средства с ниски и нулеви излъчвания при всички типове превоз. „ Зареждане и презареждане “ е водеща самодейност на Европейски Съюз в границите на Механизма за възобновяване и резистентност: задачата е до 2025 година да бъдат построени половината от общо 1 000 водородни станции и 1 милион от общо 3 милиона публични зарядни станции, нужни до 2030 година В подтекста на идното преразглеждане на Директивата по отношение на инфраструктурата за различни горива (ДИАГ), Комисията ще обмисли разновидности за цели по отношение на разгръщането на инфраструктура, които са обвързващи в по-голяма степен, както и спомагателни ограничения за застраховане на цялостна оперативна съгласуемост на инфраструктурата и услугите за прилагане на инфраструктурата за всички транспортни средства, употребяващи различни горива.
Градовете играят и следва да продължат да играят първостепенна роля в прехода към по-голяма резистентност. Комисията ще се ангажира още повече с градовете и страните членки, с цел да подсигурява, че всички огромни и междинни градове, които са градски възли от мрежата TEN-T, ще вкарат свои лични проекти за устойчива градска подвижност до 2030 година. Плановете следва да включват нови цели, да вземем за пример за нулеви излъчвания и нулеви смъртни случаи по пътищата. Активните типове превоз, като да вземем за пример напредването с велосипед, означиха напредък, като за градовете са оповестени над 2 300 км спомагателна велосипедна инфраструктура. Тази цифра следва да се удвои през идващото десетилетие до 5 000 км под формата на безвредни велосипедни алеи. Комисията също по този начин обмисля създаването на задача в региона на неутралните във връзка с климата и интелигентни градове, като стратегически приоритет за взаимните дейности за реализиране на декарбонизация в доста европейски градове до 2030 година
През 2020 година Европейският съюз, в лицето на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, предприе невиждани ограничения както за преодоляване на здравната рецесия, по този начин и за превъзмогване на икономическите последствия и планиране на обединените старания за възобновяване на европейската стопанска система. Бяха взети решения за архитектурата на Многогодишната финансова рамка, за Механизма за възобновяване и резистентност, за общата рамка „ Ново потомство Европейски съюз ”. Те припознават и слагат в своя център Зеления пакт и Дигиталната промяна като две страни на един развой за възобновяване посредством промяна.
Изключително значима беше ролята на Европейския парламент, който изрично поддържа с поредност резолюции Зелената договорка и Ново потомство Европейски съюз и беше в основата на решенията за върховенството на закона, по-добра съгласуваност сред финансовите принадлежности на Европейски Съюз, начало на работата на Конференцията за бъдещето на Европа и построяването на работещ в синхрон механизъм за взаимни дейности на Съвета и Парламента, с поддръжката на Комисията. Екологичен потенциал освен поддържа, само че и постави оптимални старания за по-бързото и дейно взимане на решения и одобряване на новаторските позиции. Водеща беше ролята на групата „ Обнови Европа ”, която безкомпромисно следва своята задача за възобновяване на институциите, възстановяване на работата им и одобряване на връзката с европейските жители, като главен приоритет и коректив за работата на Европейския съюз.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ