Je suis Covid positive |
Здравейте, другари! Пише ви един доста деликатен и релативно порядъчен човек, който „ има вяра “ в ковид и се пазеше от него доста съзнателно. От март месец до ден сегашен съблюдавам всички защитни ограничения, нося маска (вътре) или шлем (навън) на всички места отвън дома си, пия имуностимуланти, църкам ръцете си със алкохол след всеки допир с предмет, който е бил пипан от различен отвън моето семейство и ги мия постоянно, броейки мислено до 20, внимавам да не поддържам връзка с хора в затворени пространства и въпреки всичко – в случай че това в действителност се постанова – организирам срещите си с маска.
Защо върша всичко това? Защото съм параноик-хипохондрик, който обича да си усложнява живота? Ами не. Защото съм в рискова група, предходната година едвам не се сбогувахме с вас, скъпи другари и фенове, вечно и заради тази преживелица знам какво е да се бориш за живота си, както и че аз персонално нося отговорност за моя и за този на всеки различен, с който се срещна в тези странни и смутни времена. Не се паникьосвам, не се вманиачавам, просто съм реалист и съзнавам, че в случай че ме пипне тая гадина, изключително в България, при нашата здравна система – може и да не оживея.
Да, само че все пак ме пипна.
Пиша този текст не поради себе си – аз не потърсих гласност, до момента в който бях болна, тъй като не желая внимание, състрадание или сензация, нито пък ми е значимо да ме дават по медиите, както и тъй като не желаех да тормозя ненужно родителите си. Сега обаче го пиша, тъй като считам, че всяка информация по тематиката е значима и ще е потребна за тези от вас, които още не са се срещали с този вирус и с метода, по който той всекидневно протича. Мисля си, че при него точното време е всичко.
Колкото по-навреме се вземат ограничения – толкоз по-добре.
Защото това е вирус, към който към момента витае мистичност и който, за жал, се развива доста друго при всеки, а здравната помощ у нас е ъгъл. Ние знаем прекомерно малко за него и по тази причина той е толкоз рисков. След като прочетох за следващия починал на 33 години българин, който чакал колата за спешна помощ и тя не съумяла да пристигна навреме… и когато разбрах, че в лечебните заведения в София няма места, лекарите не знаят по какъв начин да оказват помощ по телефона, а колите за спешна помощ не достигат… си помислих, че моята персона или количествата хейт, които ще понеса, откакто напиша какво е да си болен от Covid, в случай че имаш и съпътстващи болести, не са толкоз значими, в случай че аз с моя нов опит в тази „ област “ съумея да спася най-малко един човешки живот.
Ще оставя настрани философските размишления на какво ни научи подлият нов чужд вирус… Според мен – на нищо, просто извади на повърхността същинската ни същина. Разбрахме, че не сме способни да се откажем от нищо – нито от комфорта, нито от работата си, нито от приходите си, нито от просперитета на бизнесите си, нито от призванието си, нито от удоволствията да отидем на ресторант, на клуб, на концерт, на спорт, нито от навиците си… нищо не сме подготвени да жертваме. Не сме подготвени да спрем децата си от учебно заведение или от детска градина. Не можем, без да се тъпчем по магазините, без да поддържаме връзка, без да вървим по „ значими “ срещи. Винаги си намираме опрощение за едно или друго, без значение, че с дейностите си можем да рискуваме в случай че не нашия, то живота на нашите най-близки… И ние вършим всичко това от чист нарцисизъм – споделяме си, че животът би трябвало да продължи, оправдаваме по този начин нашето лично предостатъчно битие и в тези ни дейности няма нито обич, нито любов, нито другарство, нито неустрашимост, нито грижа – не. Никой от нас не е подготвен да пожертва нищо – в случай че не поради себе си, то в името на другите.
Аз обаче – тъй като, както беше казвано неведнъж от всякакви хора по малкия екран, очевидно съм от тези плашливи, малодушни „ сухи съчки “ – от 8 месеца заставам затворена и не поддържам връзка с никого, с изключение на със фамилията си. Била съм единствено на няколко работни срещи, снимала съм много изявленията за една онлайн енциклопедия, над която се трудя, само че постоянно бях с маска. Работя на преносимия компютър си от у дома. Скрила се бях в едно диво село цяло лято, с цел да се вардя, и работех отдалечено оттова.
И отново се заразих.
Не тъй като аз не съм била деликатна, а тъй като пребивавам в общество, което не има вяра в съществуването на този вирус и счита, че той е основан от комунистите / китайците / Бил Гейтс / руснаците / Бойко Борисов / Мутафчийски / либералите в Съединени американски щати / НОЩ / международната интрига / фармацевтите / филанкишията, а е особено изобретен, тъй като всички ТЕ дружно желаят да ни лишават свободата (да вървим на мол, клуб, ресторант, чалготека и на море главно), да ни чипират и да ни завладеят. То па една независимост!
Това, че целият български народ отхвърля да осъзнае, че на открито вилнее вирус, който убива… И че – в случай че персонално ти спиш с някого без презерватив, рискуваш персонално ти да се заразиш от СПИН, само че в случай че вървиш без маска из магазини, молове, фитнес-зали, клубове и учебни заведения – рискуваш да заразиш някой различен, който може и да почине поради теб… не им стига до съзнанието… е мощно плашещо. Знам, че на всички места по света е по този начин и хората стачкуват против строгите ограничения, знам, че човечеството поначало не е в болшинството си доста зряло и умно, и че масата нормално е по-примитивна… Знам, че и Тръмп, и Борисов, и Джонсън кръстосваха самоуверено из целия свят без маски. Но у нас са преминати всевъзможни граници.
Откакто държавното управление абдикира от тематиката, тук настана цялостен разгул.
Ресторантьори и притежатели на клубове пишат дневния ред на страната, една цяла група богати частни бизнесмени те ругаят намерено във фейсбук, в случай че цитираш числа или призоваваш към повече зоркост и съблюдаване на мерките… Други симпатяги дискредитират целия митинг против държавното управление и корупцията в страната, като вървят и горят маски на него. Училищата не са длъжни и не тестват контактните с други заболели учители… Детските градини и началните класове не се карантинират, в случай че единствено родителят на някое дете е болен. Личните лекари не могат да пишат посоки за безбожно скъпия тест PCR. По улиците те гледат с ненавист, в случай че носиш маска. А фризьорката в кварталния салон напряко ми сподели, че такова нещо няма, че това е медийно облъчване и че който има вяра в него е вманиачен. Абсурдът е цялостен.
И тук към този момент даже не приказваме за християнски полезности, за морал, за емпатия, за обикновено ценене на правото на другия да живее! Тук приказваме за апел и приемане на концепцията за преднамерено ликвидиране. Все едно всички да стартираме да караме колите си като килъра на Милен Цветков, пък който оживее.
Силно плашещо е, дублирам, не че аз съм се заразила, а че всички живеем в общество от хора, които към този момент отхвърлят да се преценяват едни с други. Усещането е като на война. Може да се случи в дома ти – просто да ти го донесат твоите близки. Може да пристигна от учебното заведение на детето ти, където са подготвени да те линчуват, когато попиташ родителите за какво си водят децата с хрема и температура. Може да е на всички места. И ти няма по какъв начин да се предпазиш. Никой няма по какъв начин. А лекуване няма – в случай че оживееш. Животът ни е в ръцете на болшинството, а то, както знаем, се движи със скоростта на най-бавната си единица.
Как протича Covid?
Първо започваш да кашляш и да те болят гърдите. Няма сополи, няма хрема. Има суха кашлица и тежест в дробовете. И по този начин 2 седмици. Повечето хора имат температура. Аз персонално нямах и това ме заблуди за много дълго време – помислих, че карам следващия детски вирус, тъй като дни по-рано целият клас на моята щерка изкара (аз – най-тежко от всички деца) вирус с жестока хрема. Вторият етап на Covid – започваш да се уморяваш от най-малкото физическо изпитание. Спиш по 14 часа, лягаш си в 19 часа. После стартират да те болят мускулите. И – при мен на петия ден – изгубваш подушване, без да имаш хрема. Ето чак тогава се тормозих, тъй като това е главният признак, че си болен таман от ковид. Направих си кръвен тест, тъй като не сме милионери и тъй като ми се стори пъклен голословно да дам сред 95 и 120 лева, единствено тъй като малко кашлям. Кръвният тест за 27 лева беше отрицателен. После прочетох, че той дава резултат чак 2 седмици до 20 дни след първите признаци, т.е. направила съм го прекомерно рано и на този стадий от заболяването той не регистрира нищо, защото в кръвта още няма основани антитела. А споделят, че някои хора въобще не развиват антитела. Както и че други ги изгубват след 3 месеца и умерено могат да се заразят отново – имунитетът не е дълготраен.
Когато научих, че кръвният тест е в действителност пост-тест, се възмутих същински, тъй като знам, че в случай че сега имаш друго заболяване и се наложи да постъпиш в болница, там на входа те тестват (уж) за Covid, само че баш с подобен бърз кръвен тест – а той в действителност нищо не регистрира, с изключение на дали в миналото в предишното си прекарал заболяването. Така че – очевидно заради свидливост и пестене – в българските лечебни заведения лежат пациенти и лекуват лекари, които действително не знаят имат ли или нямат Covid. Кръвният тест с цена 25 лева, който към този момент можеш да си купиш от аптеката и да си направиш вкъщи, не демонстрира дали си болен, а дали в миналото си бил, а и той – споделят лаборанти – не е прецизен и може да е с подправен резултат.
По това време гърдите започнаха да ме болят непрекъснато, аз си сложих 2 маски и шлем и отидох да се фотографирам на рентген, тъй като знам, че Covid убива, в случай че развиеш пневмония. Слава Богу, дробът беше чист и аз си отдъхнах, само че не за дълго.
Минаха събота и неделя, когато лабораториите не вършат PCR и аз, продължаваща да кашлям и насърчена от моята персонална лекарка, си направих подобен, гарантиращ акуратност в резултата, PCR тест. (Силно смущаващо е, че у нас се разчита само на платежоспособността и съвестта на хората. Истината е, че доста малко от тях в бедна България биха дали толкоз пари, с цел да се тестват. Всеки ще си се самолекува и ще пие чай в къщи, до момента в който му мине, а доста хора въобще няма да спрат да вървят на работа, в случай че се почувстват заболели, тъй като ги е боязън да не я изгубят. Ако сте семейство и желаете да се тествате, ще би трябвало да приготвите най-малко 300 лева Не би ли следвало страната да поема цената на тези проби? Мисля, че скоро и това ще стане факт, само че е към този момент окончателно късно и хората всеобщо са заболели.)
Всичко в лабораторията беше доста добре проведено – опашката беше извън, а лаборантите бяха с същински защитни дрехи, маски и шлемове, бръкнаха ми в носа и в гърлото, разменихме си похвали какъв брой доста са харесвали предаването (те) и какъв брой им се удивлявам, тъй като са войни на първа линия (аз) и се разделихме. Отне ми 10 минути и 95 лева За жал пробата беше позитивен. Вярно – единствено за един от вариантите (изследването било за 3), което значи, че към този момент съвсем съм се освободила от вируса, само че позитивен. Междувременно започнах да пия назначен от персоналната ми лекарка антибиотик и антистенокардин, тъй като едно от страничните дейности на вируса, което го прави смъртоносен е, че ти сгъстява кръвта и провокира съсиреци и тромбоза, като затруднява сърдечната активност.
Тук желая да кажа, че от предходната година съм при прелестна персонална лекарка, която фактически си схваща от работата и я е грижа за пациентите ѝ. Казва се Галя Костадинова и е постоянно на поста си. Същото мога да кажа за педиатърката на щерка ми – споделя се Захаринка Гочева и знае тъкмо какво да прави. Познавам обаче доста хора, които нямат този късмет. Понеже през лятото моя другарка в Съединени американски щати беше болна – от нея научих, че мога умерено да пия парацетамол и да се сипвам с парещ чай с лимон, тъй като той спирал развиването на заболяването и загнездването ѝ в дробовете. Освен витамините C, D, E и цинк, за които всички към този момент сме чували. На десетия ден започнах да чувствам по какъв начин прескача сърцето ми. Тежестта в гърдите беше съвсем изчезнала, имах малко хрема и се усещах общо взето добре. На третия ден след позитивния тест стартира да ме посещава доста приветлив и съчувстващ служител на реда, който ми подвикваше под балкона, а на четвъртия ми звънна общителна и деликатна жена от РЗИ и записа всичките ми данни, както и тези на околните ми, като ме предизвести, че не мога да излизам 14 дни след теста, а околните ми – 10.
Умората продължи – т.е. прекарвах множеството време в леглото, четейки или гледайки филми, монтирайки материали и спорейки във фейсбук с всякакви хора, които в естествени условия доста почитам, които ми пишеха, че съм се вманиачила на тематика Covid и че им било писнало да четат изявленията, които споделям по тематиката.
Е, другари, до момента в който на вас ви е писнало да четете публикациите от международния щемпел, които споделям във фейсбук, тъй като от дълго време нямам доверие на българските медии и не ви харесва, че там написа, че това е смъртоносна болест, от която се умира, то някои от нас я боледуваме – може би и поради вашата несъобразителност и липса на какъвто и да било common sense. Ще го кажа напълно отговорно – през днешния ден, в XXI век, когато целият свят е спрял и всички учени във всички страни, на всички места се пробват да открият лек против една изцяло непозната и мощно заразна болест, която към този момент е лишила живота на 1 милион души и се популяризира извънредно бързо, - та през днешния ден, в тази обстановка, който не носи маска – е главорез. Разбирам, че е значимо да останат отворени и да действат клубовете, бутиците, заведенията за хранене, медиите, театрите, концертните зали, стадионите, фестивалите и рекламните организации, бизнесите, банките, моловете и летищата, а най-много – детските градини, учебните заведения и университетите, с цел да можете вие да продължите да изкарвате пари. Но някак по-важно е да сме живи, с цел да можем да купуваме, да се радваме и да употребяваме услугите ви, нали?
Съжалявам за острия звук – постоянно избирам спокойни и ведри диалози, само че считам, че този по-голям „ тест “, който се организира сега с всички ни, по целия свят, ще ни раздели на рационални същества с останала дарба за емпатия, грижа за близък и осъзнатост… и самонадеяни, алчни, безотговорни и самодостатъчни егоисти. И е хубаво да го минем - теста, с цел да можем да продължим да се гледаме в огледалото и в очите. Аз не желая да ставам палач. А вие белким желаете? Имам скъпи познати, които си отидоха от тъкмо този вирус… Аз още не желая да загивам. А вие?
Никакви съпоставения със Западна Европа или Съединени американски щати не са уместни, тъй като там, за разлика от тук, има работеща здравна система, добре оборудвани и хубави лечебни заведения, а лекарите не са емигрирали – там те са добре платени и работят в страните си. И все пак в Съединени американски щати и по-специално в Ню Йорк е призрачен сън. 500 000 души са напуснали този доскоро най-атрактивен за живеене и работа мегатрополис, в който и аз съм работила и живяла. Ню Йорк е безусловно празен, единствено 10% от офисите му още работят – трансформирал се е в град-призрак. Можете ли да си го визиите? Сигурно ще да е поради международната конспирация… В Съединени американски щати от вируса са се разболели 9 милиона, а всеки ден към тази цифра се прибавят нови 100 000.
Но да се върнем у нас – нашите лекари са същински герои, които са останали тук и рискуват живота си против заплата от почти 900 лева като работят безрезервно при безчовечен условия, всеки Божи ден, поради нашата самоувереност, безнаказаност, чувство за величие и надменност. И умират. Всеки ден. На работните си места. Това се случва сега и с учителите. И с всички хора на първа линия, които се срещат с нас всекидневно. Болниците към този момент издъхват, с помощите в милиарди не беше направено нищо, тъй че да сме готови за този взрив на болестта, към този момент няма свободни кревати за болните и те умират в домовете си, чакайки помощ. Не е интрига, другари. Истина е. А по какъв начин тази истина се употребява политически е една напълно друга тематика, за която ще напиша обособен текст.
Болният има единствено едно предпочитание, здравият – безчет. За да продължим да мечтаем и да желаем обаче, би трябвало да се опазим здрави. Бъдете здрави. И пазете другите!
Защо върша всичко това? Защото съм параноик-хипохондрик, който обича да си усложнява живота? Ами не. Защото съм в рискова група, предходната година едвам не се сбогувахме с вас, скъпи другари и фенове, вечно и заради тази преживелица знам какво е да се бориш за живота си, както и че аз персонално нося отговорност за моя и за този на всеки различен, с който се срещна в тези странни и смутни времена. Не се паникьосвам, не се вманиачавам, просто съм реалист и съзнавам, че в случай че ме пипне тая гадина, изключително в България, при нашата здравна система – може и да не оживея.
Да, само че все пак ме пипна.
Пиша този текст не поради себе си – аз не потърсих гласност, до момента в който бях болна, тъй като не желая внимание, състрадание или сензация, нито пък ми е значимо да ме дават по медиите, както и тъй като не желаех да тормозя ненужно родителите си. Сега обаче го пиша, тъй като считам, че всяка информация по тематиката е значима и ще е потребна за тези от вас, които още не са се срещали с този вирус и с метода, по който той всекидневно протича. Мисля си, че при него точното време е всичко.
Колкото по-навреме се вземат ограничения – толкоз по-добре.
Защото това е вирус, към който към момента витае мистичност и който, за жал, се развива доста друго при всеки, а здравната помощ у нас е ъгъл. Ние знаем прекомерно малко за него и по тази причина той е толкоз рисков. След като прочетох за следващия починал на 33 години българин, който чакал колата за спешна помощ и тя не съумяла да пристигна навреме… и когато разбрах, че в лечебните заведения в София няма места, лекарите не знаят по какъв начин да оказват помощ по телефона, а колите за спешна помощ не достигат… си помислих, че моята персона или количествата хейт, които ще понеса, откакто напиша какво е да си болен от Covid, в случай че имаш и съпътстващи болести, не са толкоз значими, в случай че аз с моя нов опит в тази „ област “ съумея да спася най-малко един човешки живот.
Ще оставя настрани философските размишления на какво ни научи подлият нов чужд вирус… Според мен – на нищо, просто извади на повърхността същинската ни същина. Разбрахме, че не сме способни да се откажем от нищо – нито от комфорта, нито от работата си, нито от приходите си, нито от просперитета на бизнесите си, нито от призванието си, нито от удоволствията да отидем на ресторант, на клуб, на концерт, на спорт, нито от навиците си… нищо не сме подготвени да жертваме. Не сме подготвени да спрем децата си от учебно заведение или от детска градина. Не можем, без да се тъпчем по магазините, без да поддържаме връзка, без да вървим по „ значими “ срещи. Винаги си намираме опрощение за едно или друго, без значение, че с дейностите си можем да рискуваме в случай че не нашия, то живота на нашите най-близки… И ние вършим всичко това от чист нарцисизъм – споделяме си, че животът би трябвало да продължи, оправдаваме по този начин нашето лично предостатъчно битие и в тези ни дейности няма нито обич, нито любов, нито другарство, нито неустрашимост, нито грижа – не. Никой от нас не е подготвен да пожертва нищо – в случай че не поради себе си, то в името на другите.
Аз обаче – тъй като, както беше казвано неведнъж от всякакви хора по малкия екран, очевидно съм от тези плашливи, малодушни „ сухи съчки “ – от 8 месеца заставам затворена и не поддържам връзка с никого, с изключение на със фамилията си. Била съм единствено на няколко работни срещи, снимала съм много изявленията за една онлайн енциклопедия, над която се трудя, само че постоянно бях с маска. Работя на преносимия компютър си от у дома. Скрила се бях в едно диво село цяло лято, с цел да се вардя, и работех отдалечено оттова.
И отново се заразих.
Не тъй като аз не съм била деликатна, а тъй като пребивавам в общество, което не има вяра в съществуването на този вирус и счита, че той е основан от комунистите / китайците / Бил Гейтс / руснаците / Бойко Борисов / Мутафчийски / либералите в Съединени американски щати / НОЩ / международната интрига / фармацевтите / филанкишията, а е особено изобретен, тъй като всички ТЕ дружно желаят да ни лишават свободата (да вървим на мол, клуб, ресторант, чалготека и на море главно), да ни чипират и да ни завладеят. То па една независимост!
Това, че целият български народ отхвърля да осъзнае, че на открито вилнее вирус, който убива… И че – в случай че персонално ти спиш с някого без презерватив, рискуваш персонално ти да се заразиш от СПИН, само че в случай че вървиш без маска из магазини, молове, фитнес-зали, клубове и учебни заведения – рискуваш да заразиш някой различен, който може и да почине поради теб… не им стига до съзнанието… е мощно плашещо. Знам, че на всички места по света е по този начин и хората стачкуват против строгите ограничения, знам, че човечеството поначало не е в болшинството си доста зряло и умно, и че масата нормално е по-примитивна… Знам, че и Тръмп, и Борисов, и Джонсън кръстосваха самоуверено из целия свят без маски. Но у нас са преминати всевъзможни граници.
Откакто държавното управление абдикира от тематиката, тук настана цялостен разгул.
Ресторантьори и притежатели на клубове пишат дневния ред на страната, една цяла група богати частни бизнесмени те ругаят намерено във фейсбук, в случай че цитираш числа или призоваваш към повече зоркост и съблюдаване на мерките… Други симпатяги дискредитират целия митинг против държавното управление и корупцията в страната, като вървят и горят маски на него. Училищата не са длъжни и не тестват контактните с други заболели учители… Детските градини и началните класове не се карантинират, в случай че единствено родителят на някое дете е болен. Личните лекари не могат да пишат посоки за безбожно скъпия тест PCR. По улиците те гледат с ненавист, в случай че носиш маска. А фризьорката в кварталния салон напряко ми сподели, че такова нещо няма, че това е медийно облъчване и че който има вяра в него е вманиачен. Абсурдът е цялостен.
И тук към този момент даже не приказваме за християнски полезности, за морал, за емпатия, за обикновено ценене на правото на другия да живее! Тук приказваме за апел и приемане на концепцията за преднамерено ликвидиране. Все едно всички да стартираме да караме колите си като килъра на Милен Цветков, пък който оживее.
Силно плашещо е, дублирам, не че аз съм се заразила, а че всички живеем в общество от хора, които към този момент отхвърлят да се преценяват едни с други. Усещането е като на война. Може да се случи в дома ти – просто да ти го донесат твоите близки. Може да пристигна от учебното заведение на детето ти, където са подготвени да те линчуват, когато попиташ родителите за какво си водят децата с хрема и температура. Може да е на всички места. И ти няма по какъв начин да се предпазиш. Никой няма по какъв начин. А лекуване няма – в случай че оживееш. Животът ни е в ръцете на болшинството, а то, както знаем, се движи със скоростта на най-бавната си единица.
Как протича Covid?
Първо започваш да кашляш и да те болят гърдите. Няма сополи, няма хрема. Има суха кашлица и тежест в дробовете. И по този начин 2 седмици. Повечето хора имат температура. Аз персонално нямах и това ме заблуди за много дълго време – помислих, че карам следващия детски вирус, тъй като дни по-рано целият клас на моята щерка изкара (аз – най-тежко от всички деца) вирус с жестока хрема. Вторият етап на Covid – започваш да се уморяваш от най-малкото физическо изпитание. Спиш по 14 часа, лягаш си в 19 часа. После стартират да те болят мускулите. И – при мен на петия ден – изгубваш подушване, без да имаш хрема. Ето чак тогава се тормозих, тъй като това е главният признак, че си болен таман от ковид. Направих си кръвен тест, тъй като не сме милионери и тъй като ми се стори пъклен голословно да дам сред 95 и 120 лева, единствено тъй като малко кашлям. Кръвният тест за 27 лева беше отрицателен. После прочетох, че той дава резултат чак 2 седмици до 20 дни след първите признаци, т.е. направила съм го прекомерно рано и на този стадий от заболяването той не регистрира нищо, защото в кръвта още няма основани антитела. А споделят, че някои хора въобще не развиват антитела. Както и че други ги изгубват след 3 месеца и умерено могат да се заразят отново – имунитетът не е дълготраен.
Когато научих, че кръвният тест е в действителност пост-тест, се възмутих същински, тъй като знам, че в случай че сега имаш друго заболяване и се наложи да постъпиш в болница, там на входа те тестват (уж) за Covid, само че баш с подобен бърз кръвен тест – а той в действителност нищо не регистрира, с изключение на дали в миналото в предишното си прекарал заболяването. Така че – очевидно заради свидливост и пестене – в българските лечебни заведения лежат пациенти и лекуват лекари, които действително не знаят имат ли или нямат Covid. Кръвният тест с цена 25 лева, който към този момент можеш да си купиш от аптеката и да си направиш вкъщи, не демонстрира дали си болен, а дали в миналото си бил, а и той – споделят лаборанти – не е прецизен и може да е с подправен резултат.
По това време гърдите започнаха да ме болят непрекъснато, аз си сложих 2 маски и шлем и отидох да се фотографирам на рентген, тъй като знам, че Covid убива, в случай че развиеш пневмония. Слава Богу, дробът беше чист и аз си отдъхнах, само че не за дълго.
Минаха събота и неделя, когато лабораториите не вършат PCR и аз, продължаваща да кашлям и насърчена от моята персонална лекарка, си направих подобен, гарантиращ акуратност в резултата, PCR тест. (Силно смущаващо е, че у нас се разчита само на платежоспособността и съвестта на хората. Истината е, че доста малко от тях в бедна България биха дали толкоз пари, с цел да се тестват. Всеки ще си се самолекува и ще пие чай в къщи, до момента в който му мине, а доста хора въобще няма да спрат да вървят на работа, в случай че се почувстват заболели, тъй като ги е боязън да не я изгубят. Ако сте семейство и желаете да се тествате, ще би трябвало да приготвите най-малко 300 лева Не би ли следвало страната да поема цената на тези проби? Мисля, че скоро и това ще стане факт, само че е към този момент окончателно късно и хората всеобщо са заболели.)
Всичко в лабораторията беше доста добре проведено – опашката беше извън, а лаборантите бяха с същински защитни дрехи, маски и шлемове, бръкнаха ми в носа и в гърлото, разменихме си похвали какъв брой доста са харесвали предаването (те) и какъв брой им се удивлявам, тъй като са войни на първа линия (аз) и се разделихме. Отне ми 10 минути и 95 лева За жал пробата беше позитивен. Вярно – единствено за един от вариантите (изследването било за 3), което значи, че към този момент съвсем съм се освободила от вируса, само че позитивен. Междувременно започнах да пия назначен от персоналната ми лекарка антибиотик и антистенокардин, тъй като едно от страничните дейности на вируса, което го прави смъртоносен е, че ти сгъстява кръвта и провокира съсиреци и тромбоза, като затруднява сърдечната активност.
Тук желая да кажа, че от предходната година съм при прелестна персонална лекарка, която фактически си схваща от работата и я е грижа за пациентите ѝ. Казва се Галя Костадинова и е постоянно на поста си. Същото мога да кажа за педиатърката на щерка ми – споделя се Захаринка Гочева и знае тъкмо какво да прави. Познавам обаче доста хора, които нямат този късмет. Понеже през лятото моя другарка в Съединени американски щати беше болна – от нея научих, че мога умерено да пия парацетамол и да се сипвам с парещ чай с лимон, тъй като той спирал развиването на заболяването и загнездването ѝ в дробовете. Освен витамините C, D, E и цинк, за които всички към този момент сме чували. На десетия ден започнах да чувствам по какъв начин прескача сърцето ми. Тежестта в гърдите беше съвсем изчезнала, имах малко хрема и се усещах общо взето добре. На третия ден след позитивния тест стартира да ме посещава доста приветлив и съчувстващ служител на реда, който ми подвикваше под балкона, а на четвъртия ми звънна общителна и деликатна жена от РЗИ и записа всичките ми данни, както и тези на околните ми, като ме предизвести, че не мога да излизам 14 дни след теста, а околните ми – 10.
Умората продължи – т.е. прекарвах множеството време в леглото, четейки или гледайки филми, монтирайки материали и спорейки във фейсбук с всякакви хора, които в естествени условия доста почитам, които ми пишеха, че съм се вманиачила на тематика Covid и че им било писнало да четат изявленията, които споделям по тематиката.
Е, другари, до момента в който на вас ви е писнало да четете публикациите от международния щемпел, които споделям във фейсбук, тъй като от дълго време нямам доверие на българските медии и не ви харесва, че там написа, че това е смъртоносна болест, от която се умира, то някои от нас я боледуваме – може би и поради вашата несъобразителност и липса на какъвто и да било common sense. Ще го кажа напълно отговорно – през днешния ден, в XXI век, когато целият свят е спрял и всички учени във всички страни, на всички места се пробват да открият лек против една изцяло непозната и мощно заразна болест, която към този момент е лишила живота на 1 милион души и се популяризира извънредно бързо, - та през днешния ден, в тази обстановка, който не носи маска – е главорез. Разбирам, че е значимо да останат отворени и да действат клубовете, бутиците, заведенията за хранене, медиите, театрите, концертните зали, стадионите, фестивалите и рекламните организации, бизнесите, банките, моловете и летищата, а най-много – детските градини, учебните заведения и университетите, с цел да можете вие да продължите да изкарвате пари. Но някак по-важно е да сме живи, с цел да можем да купуваме, да се радваме и да употребяваме услугите ви, нали?
Съжалявам за острия звук – постоянно избирам спокойни и ведри диалози, само че считам, че този по-голям „ тест “, който се организира сега с всички ни, по целия свят, ще ни раздели на рационални същества с останала дарба за емпатия, грижа за близък и осъзнатост… и самонадеяни, алчни, безотговорни и самодостатъчни егоисти. И е хубаво да го минем - теста, с цел да можем да продължим да се гледаме в огледалото и в очите. Аз не желая да ставам палач. А вие белким желаете? Имам скъпи познати, които си отидоха от тъкмо този вирус… Аз още не желая да загивам. А вие?
Никакви съпоставения със Западна Европа или Съединени американски щати не са уместни, тъй като там, за разлика от тук, има работеща здравна система, добре оборудвани и хубави лечебни заведения, а лекарите не са емигрирали – там те са добре платени и работят в страните си. И все пак в Съединени американски щати и по-специално в Ню Йорк е призрачен сън. 500 000 души са напуснали този доскоро най-атрактивен за живеене и работа мегатрополис, в който и аз съм работила и живяла. Ню Йорк е безусловно празен, единствено 10% от офисите му още работят – трансформирал се е в град-призрак. Можете ли да си го визиите? Сигурно ще да е поради международната конспирация… В Съединени американски щати от вируса са се разболели 9 милиона, а всеки ден към тази цифра се прибавят нови 100 000.
Но да се върнем у нас – нашите лекари са същински герои, които са останали тук и рискуват живота си против заплата от почти 900 лева като работят безрезервно при безчовечен условия, всеки Божи ден, поради нашата самоувереност, безнаказаност, чувство за величие и надменност. И умират. Всеки ден. На работните си места. Това се случва сега и с учителите. И с всички хора на първа линия, които се срещат с нас всекидневно. Болниците към този момент издъхват, с помощите в милиарди не беше направено нищо, тъй че да сме готови за този взрив на болестта, към този момент няма свободни кревати за болните и те умират в домовете си, чакайки помощ. Не е интрига, другари. Истина е. А по какъв начин тази истина се употребява политически е една напълно друга тематика, за която ще напиша обособен текст.
Болният има единствено едно предпочитание, здравият – безчет. За да продължим да мечтаем и да желаем обаче, би трябвало да се опазим здрави. Бъдете здрави. И пазете другите!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ