Здравейте отново г-н Хараш. В края на последното ни интервю,

Здравейте още веднъж господин Хараш. В края на последното ни изявление, което беше много забавно, казахте, че Бог е по-дълбок от действителността. Значи ли това, че нашата реалност в действителност е тъкан само на макроскопския свят и в случай че това е по този начин, то кое е тъканта на останалите вероятни Вселени?
Бог е по-дълбок от действителността. Реалността, световете, създанията, вселената…са външни неща за чистия дух. Това, върху което би трябвало да се акцентира не е Вселената, не е Света, не е съществата, а е нещо по-дълбоко, което Той е основал.  Главното нещо това е Той и Древността. Не предишното, не историята…за това ще опиша в този момент. Древността е по-дълбока от Вселената.

Чия античност?…
Неговата. Той излъчва от себе си. Това се назовава още – пустотата, безкраят, пълнотата…

Много хора споделят, че Бог е основал физическите светове за да се огледа самият себе си….?
Бог няма потребност да се оглежда, Той си е Той. Той е Всичкото. Падналите светове – физическите светове, значат аварирало мислене. За разлика от тези, които имат история, имат основаване, те са пропаднали надълбоко в мисленето и духът си – изгубили са Духът си. Всъщност това е грехопадението. Те са изгубили Бога. Докато Древността, тя е без минало, тя няма потребност от минало. Значи Учителя на едно място казва…скоро ми сподели в един диалог..: „ Който люби Бога е изпреварил бъдещето. Значи там няма минало. Фактът, че има минало и бъдеще значи, че там нещата са надалеч от Истината. Ще ти го кажа и по различен метод: Тибетската мъдрост споделя – Ако една вяра има вяра в предишното или бъдещето, тя няма живо настояще. Тя няма стойност, тъй като тя изпуска. Всичко, които имат вяра в бъдещето, те са изпуснали същността. Защото бъдещето не е значимо, Бог е значим.

Древността е без минало и бъдеще, тя постоянно ги е превъзхождала, тъй като тя е съхранила Бог и Истината. А тези, които имат минало и бъдеще, те са изпуснали Бог и Истината. Те поради това имат вяра в бъдещето – придвижват си силата.

Нашият физически свят, неговата реализация, е точно поради това проваляне ли?
Именно. Този свят, другият свят…Вселената…, това е все школа. Тоест би трябвало да изкупим нещо, да възстановим нещо, да пречистим нещо надълбоко и да се върнем при Него. Там към този момент дори няма и безкрайност. Но и по тази причина ще стане въпрос…Той е по-дълбок от вечността.

Древността е преди световете и Сътворението.  Тя е преди вечността. Във вечността си душа, а в древността си дух. Обяснявал съм в по-стари лекции, че душата не може да живее в древността и безкраят. Тя не може да ги понесе, не може да ги издържи! Тя може да понесе вечността и да живее във вечността. Ако желае да живее в Безкраят, то тя би трябвало да се съедини с чистия Дух и чак тогава може да стане цялостна, да има верен лидер и да понесе.

Чистия дух е античният път. Само той познава безкрая. Чистия дух в нас – той е същността и той надминава действителностите – и физически и невидими…, астралния свят е илюзорна действителност. Той отново е незабележим, само че е безпаричен свят. Истинският незабележим свят е нещо друго – от ангелите нагоре.., само че отново има степени. Нашият чист дух е античен. За него Вселената е нещо външно и второстепенно. Значи тя няма огромно значение. Той влиза в нея, излиза.., само че тя е бедна – няма какво да му даде. Висшата душа е безсмъртна, нисшата душа е смъртна, а чистият дух е античен. Това са разликите. Този чист дух в нас е преди безсмъртието и гибелта. Той дори няма потребност от безсмъртието. Отдавна ги е изпреварил. То е пристигнало по-късно, по-късно идва и гибелта. Истинската цивилизация живее в Древността, а не във вечността! Във вечността живее духовната цивилизация, в Древността живее – божествената. Например богомилите са духовна цивилизация. Никаква вяра. Религията е душeвност. Това е нравствен народ, дал обет на Бога – да си посвети живота на Него, да изгори за Него. И на кладата демонстрират какво е Вяра.

Истината слиза и възлиза, никакво опустошение не я допира същинската цивилизация. Докато падналите светове са аварирало мислене, провалено мислене. Всичко, което е изгубило Духът си е в грехопадение. Просто няма дух, няма същността.

Когато Древността се е лимитирала, се е родила вечността.
Когато вечността се е лимитирала, се е родило времето.
Злото е това, което е отстранено и от Древността и от вечността.

Смисълът не е в този свят, нито в отвъдния свят, нито във Вселената. Смисълът е тайнствен, той е частично във вечността и изцяло в Древността. Във вечността се намира Любовта, която не се изкушава.

За да избегнем рискът от това хората да разтълкуват по друг метод терминът Древност, влезте повече в дълбочина, какво точно визирате под Древност. Защото в днешно време, тази дума значи най-вече предходните цивилизации тук на Земята. Очевидно вие влагате доста по-дълбок смисъл в понятието Древност..?
Думата „ античност “ доста мъчно се пояснява, само че ще ти кажа нещо: Тя не е част от Бога, само че тя е част от Абсолюта.  Понеже Абсолюта, както споделя Учителя, на никое място не може да се побере, нито във Вселената, нито отвън нея – той би трябвало да се ограничи. Ограничава се и става Бог. Това е същият Бог, който е част от Абсолюта. След време той ще поведе посредством обич, съществата в Истината…Вечността, Древността и Любовта.  Смисълът е частично във вечността и изцяло в Древността. Този, който е чул античният глас на Бога, върви към Древността и по тази причина Учителят споделя: „ Мога да ти дам нещо, което го няма и във вечността. “

Когато не си претърпял Истината, ти имаш за нея единствено понятия и заблуждения. Говориш за вселени, цивилизации, човечета, маймунки…смешна работа. Внасям смешка малко, само че същинската цивилизация няма нищо общо с тези неща. Това са боговете.

Във времето, в което живеем в този момент, учени, астрофизици.., афишират непрекъснато нови открития, да вземем за пример какво разкрили в орбитата на Сатурн, какво намерили на повърхността на Марс и така нататък Всъщност на мен обаче ми се коства, че те постоянно изпускат нещо доста фундаментално, на фона на всички обявления за нови открития. Нещо доста фундаментално, което обаче го е имало и е било познато при античните цивилизации преди нас тук на Земята. Кое е то?…
Те постоянно са изпускали и ще продължат да изпускат, ще ти обясня за какво. Научната истина е теории, които се заместват с нови теории. Мъдрецът, великият преподавател, те в никакъв случай не се занимават с теории. Те са познали Истината и край! Когато научната истина се сблъска с божията истина, то тя става на прахуляк! Научната истина в никакъв случай не е мярка и в никакъв случай няма да бъде мярка. Мярката е Бог и Истината. Всичко друго е следствие. Затова Учителят споделя: „ Бъди истинен, а не набожен или добър. Първо бъди истинен. “

Вечността е загадка, а Древността е тайнственост. Значи да ти обясня – има мистерия, загадка и тайнственост. Загадката е за учените хора да се забавляват. Тайната е за духовните хора – богомили и сходни, духовни, не религиозни! Мистерията е за божествени хора. Там човешки крайник не може да припари. Древният е Абсолютът. Нямал е име тогава и в този момент още няма име. Тогава още е нямало слово. Защото в начало е било единствено безмълвието. Словото идва доста по-късно. Даже и числата са преди словото.

Понеже вкарваме в диалогът повече понятия, като „ Абсолют “, „ Истина “, „ Време “ и така нататък, не ни ли лимитира самото слово, което както казахте се е появило по-късно, не ни ли лимитира то в търсенето и обяснението на Бог?
Дълбоката Истина не може да се изрече със слово.  Тя може почти да се каже, с цел да упъти към словото, към тайното слово, към безмълвното. Истината е мълчание, само че ние би трябвало да кажем направления. Освен това има избрани истини, които аз не ги експортирам нито на лекции, нито тук. Те са по-опасни от атомна бомба. Атомната бомба е детска игра. Както и да е…

Числата са били преди словото и по тази причина в Древността Бог е бил наименуван Първото създание. Няма име, няма слово. По-късно е бил наименуван „ Бог “. Човечеството още не е отстояло на неговата Истина и поради това то е отделено от античните цивилизации. Говори за тях, спомня си нещо, само че не ги познава.

Древната цивилизация живее в ядрото на Истината. Древността е формирана от две неща – Дух и Истина…Безкрайност и Истина. Тук няма безкрайност, за време да не говорим…Вечността е друго нещо – тя е формирана от Душа и от Любов. Това е вечността.

А има ли при нея време..?
Няма време, тъй като висшата душа живее в Бога. Нисшата душа.., човек е основал втора душа, тъй като е позволил порока, тя е смъртна, за нея има време, то отново е условно, само че има време, има Сътворение с цел да научи уроци, с цел да се освободи. Древните знаят, че истината не може да се помести в словото, тъй като истината е преди словото. Каквото и да кажем за Истината е почти, обаче Духът може да каже неща, които да оказват помощ на хората. Затова вършим взаимни отстъпки и споделяме неща близки до Истината. Затова споделих, че Истината е мълчание – една част би трябвало да схванеш първо вътрешно…