Европа, която гаси пожарите ни
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
През юли България бе изправена пред една от най-тежките огнени стихии в последното десетилетие. Над 200 активни пожара обгърнаха територии в цялата страна, застрашавайки обитаеми места, естествени резервати и основна инфраструктура. В отговор на незабавната обстановка правителството задейства Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз, който се оказа решителен за преодоляване на бедствието.
По искане на българското Министерство на вътрешните работи Европейски Съюз изпрати общо седем летателни машини – два противопожарни самолета от Швеция и пет хеликоптера - от Унгария, Франция, Чехия, Словакия и Румъния - които дойдоха миналата седмица. Те се включиха в гасенето на най-критичните огнища, изключително в труднодостъпни региони като Пирин.
Първият хеликоптер дойде от Унгария на летище Пловдив, последван от още два – от Франция и Словакия – същата вечер. Румъния изпрати хеликоптер, който излетя от база край Букурещ и извърши първата си интернационална задача в помощ на България. Допълнително, чешки екип също се включи с хеликоптер.
Комисарката по „ Готовност и ръководство при рецесии “ Хаджа Лабиб удостовери уговорката на Европейски Съюз за спомагателна помощ при потребност. Координационният център в Брюксел следеше обстановката в действително време, а системата BG ALERT бе задействана в засегнатите области.
Подкрепата на Европейски Съюз за България не е нова. През 2017 година, след разрушителни наводнения в Бургаско, страната получи над 2,2 милиона евро от Европейския фонд „ Солидарност “ за възобновяване на мостове, дренажни канали и подпорни стени. От основаването си през 2002 година фондът е отпуснал близо 40 милиона евро на България за справяне с естествени бедствия, в това число наводнения през 2005 и 2014 година.
Какво е rescEU и по какъв начин се разграничава от националната помощ?
Механизмът за гражданска отбрана на Европейски Съюз, основан през 2001 година, е главният инструмент за координирана реакция при бедствия. Когато една страна членка се изправи пред злополучие, тя може да насочи искане за помощ. Отговорът се координира от Координационния център за реагиране при изключителни обстановки – ERCC – който работи непрекъснато и употребява сателитни данни от системата „ Коперник “ за оценка на вредите и потребностите.
Ключов инструмент в границите на механизма е rescEU – стратегически запас, основан през 2019 година. През 2025 година той разполага с 28 противопожарни самолета и 4 хеликоптера, ситуирани в 10 страни членки. Освен това включва медицински самолети, полеви лечебни заведения, мобилни приюти, генератори и ресурси за химически, биологични, радиологични и нуклеарни рецесии. Резервите се съхраняват в 22 страни и са разполагаем 24/7.
rescEU е благосъстоятелност на Европейски Съюз и се финансира напълно от европейския бюджет. Националните запаси, въпреки това, са благосъстоятелност на обособените страни членки и се дават непринудено при потребност. rescEU се задейства единствено когато националните запаси не са задоволителни или когато обстановката изисква спомагателна поддръжка.
Ето разликите сред ресурсите на rescEU и националната помощ от страните членки в границите на Механизма за гражданска отбрана на Европейски Съюз, показани образно:
Какво би станало без помощта на Европейски Съюз?
България не разполага със лични противопожарни самолети или хеликоптери, предопределени особено за гасене на пожари. Това бе доказано от редица разбори и изказвания на специалисти, в това число от WWF и Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “. Въпреки напъните на Министерството на защитата да удвои потенциала си през последната година, в това число с военни хеликоптери, страната остава без профилирана авиационна техника за битка с огнената буря.
На терен България разчита главно на противопожарните служби към Министерство на вътрешните работи, доброволни формирования, армията и локалните управляващи. В страната има над 250 професионални пожарни екипа, само че те са лимитирани в потенциала си при огромни бедствия, изключително в планински и труднодостъпни региони. Доброволците играят значима роля, само че неналичието на техника и образование лимитира успеваемостта им. Според данни на Изпълнителната организация по горите, сред 2010 и 2024 година в България са зародили над 7000 горски пожара, обхванали над 110 000 хектара територия.
Без помощта на ЕС България би се изправила пред съществени усложнения – както във връзка с скоростта на реакцията, по този начин и на мащаба на намесата. Гасенето би се правило главно по земя, с лимитирани запаси, което би довело до по-големи вреди, по-дълго време за преодоляване и по-висок риск за популацията.
Кой заплаща?
България не заплаща от личния си бюджет на страните, които ѝ оказват помощ посредством Механизма за гражданска отбрана на Европейски Съюз. Когато една страна членка изиска поддръжка, другите страни могат да дават национални запаси непринудено – като пожарни екипи, техника, хеликоптери или самолети. Тези запаси остават за сметка на предоставящата страна, в случай че не бъде задействан механизъм за реимбурсиране от Европейската комисия.
В избрани случаи, когато помощта е забележителна и продължителна, Европейската комисия може да възвърне част от разноските на страните, които са оказали поддръжка. Това става посредством специфични процедури за отплата, които се ръководят от Координационния център за реагиране при изключителни обстановки (ERCC). Решението за реимбурсиране се взема на база оценка на мащаба на бедствието, типа на предоставената помощ и продължителността на задачата.
Важно е да се означи, че rescEU ресурсите, които са благосъстоятелност на Европейски Съюз, се финансират напълно от европейския бюджет, тъй че при тях няма потребност от възобновяване – те се дават автоматизирано и безплатно на засегнатата страна.
С други думи, когато България получава помощ от други страни членки, това е израз на европейска взаимност, а не комерсиална услуга.
Какво е европейският фонд " Солидарност "
Европейският фонд за взаимност (EUSF) е основан през 2002 година в отговор на огромните наводнения в Централна Европа. Целта му е да дава финансова помощ на страни членки и страни кандидатки за Европейски Съюз, наранени от тежки естествени бедствия или огромни здравни рецесии. Размерът на фонда варира годишно, само че за интервала 2021–2027 година е част от общия бюджет на Европейски Съюз за незабавни ограничения, като през 2025 година да вземем за пример са отпуснати над 280 млн. евро на няколко страни.
За да бъде задействан фондът, вредите от бедствието би трябвало да надвишават €3 милиарда евро или 0.6% от Брутният вътрешен продукт на засегнатата страна. За районни бедствия прагът е 1.5% от районния Брутният вътрешен продукт, а за най-отдалечените райони – 1%. Заявленията би трябвало да се подадат до 12 седмици след първите вреди. Помощта покрива единствено обществени разноски – възобновяване на инфраструктура, незабавни услуги, краткотрайни настанявания и отбрана на културното завещание.
Фондът е бил употребен над 110 пъти за естествени бедствия и 20 пъти за здравни рецесии до началото на 2024 г. България се е възползвала от него няколко пъти – в това число след наводненията в Бургас през 2017 година, както и след земетресението в Перник през 2012 г.
Фондът е израз на европейска взаимност и способства за бързото възобновяване на засегнатите райони. Той предизвиква страните да ползват тактики за предварителна защита и ръководство на риска, като неспазването на тези условия може да докара до понижаване или отвод на помощ.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
През юли България бе изправена пред една от най-тежките огнени стихии в последното десетилетие. Над 200 активни пожара обгърнаха територии в цялата страна, застрашавайки обитаеми места, естествени резервати и основна инфраструктура. В отговор на незабавната обстановка правителството задейства Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз, който се оказа решителен за преодоляване на бедствието.
По искане на българското Министерство на вътрешните работи Европейски Съюз изпрати общо седем летателни машини – два противопожарни самолета от Швеция и пет хеликоптера - от Унгария, Франция, Чехия, Словакия и Румъния - които дойдоха миналата седмица. Те се включиха в гасенето на най-критичните огнища, изключително в труднодостъпни региони като Пирин.
Първият хеликоптер дойде от Унгария на летище Пловдив, последван от още два – от Франция и Словакия – същата вечер. Румъния изпрати хеликоптер, който излетя от база край Букурещ и извърши първата си интернационална задача в помощ на България. Допълнително, чешки екип също се включи с хеликоптер.
Комисарката по „ Готовност и ръководство при рецесии “ Хаджа Лабиб удостовери уговорката на Европейски Съюз за спомагателна помощ при потребност. Координационният център в Брюксел следеше обстановката в действително време, а системата BG ALERT бе задействана в засегнатите области.
Подкрепата на Европейски Съюз за България не е нова. През 2017 година, след разрушителни наводнения в Бургаско, страната получи над 2,2 милиона евро от Европейския фонд „ Солидарност “ за възобновяване на мостове, дренажни канали и подпорни стени. От основаването си през 2002 година фондът е отпуснал близо 40 милиона евро на България за справяне с естествени бедствия, в това число наводнения през 2005 и 2014 година.
Какво е rescEU и по какъв начин се разграничава от националната помощ?
Механизмът за гражданска отбрана на Европейски Съюз, основан през 2001 година, е главният инструмент за координирана реакция при бедствия. Когато една страна членка се изправи пред злополучие, тя може да насочи искане за помощ. Отговорът се координира от Координационния център за реагиране при изключителни обстановки – ERCC – който работи непрекъснато и употребява сателитни данни от системата „ Коперник “ за оценка на вредите и потребностите.
Ключов инструмент в границите на механизма е rescEU – стратегически запас, основан през 2019 година. През 2025 година той разполага с 28 противопожарни самолета и 4 хеликоптера, ситуирани в 10 страни членки. Освен това включва медицински самолети, полеви лечебни заведения, мобилни приюти, генератори и ресурси за химически, биологични, радиологични и нуклеарни рецесии. Резервите се съхраняват в 22 страни и са разполагаем 24/7.
rescEU е благосъстоятелност на Европейски Съюз и се финансира напълно от европейския бюджет. Националните запаси, въпреки това, са благосъстоятелност на обособените страни членки и се дават непринудено при потребност. rescEU се задейства единствено когато националните запаси не са задоволителни или когато обстановката изисква спомагателна поддръжка.
Ето разликите сред ресурсите на rescEU и националната помощ от страните членки в границите на Механизма за гражданска отбрана на Европейски Съюз, показани образно:
Какво би станало без помощта на Европейски Съюз?
България не разполага със лични противопожарни самолети или хеликоптери, предопределени особено за гасене на пожари. Това бе доказано от редица разбори и изказвания на специалисти, в това число от WWF и Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “. Въпреки напъните на Министерството на защитата да удвои потенциала си през последната година, в това число с военни хеликоптери, страната остава без профилирана авиационна техника за битка с огнената буря.
На терен България разчита главно на противопожарните служби към Министерство на вътрешните работи, доброволни формирования, армията и локалните управляващи. В страната има над 250 професионални пожарни екипа, само че те са лимитирани в потенциала си при огромни бедствия, изключително в планински и труднодостъпни региони. Доброволците играят значима роля, само че неналичието на техника и образование лимитира успеваемостта им. Според данни на Изпълнителната организация по горите, сред 2010 и 2024 година в България са зародили над 7000 горски пожара, обхванали над 110 000 хектара територия.
Без помощта на ЕС България би се изправила пред съществени усложнения – както във връзка с скоростта на реакцията, по този начин и на мащаба на намесата. Гасенето би се правило главно по земя, с лимитирани запаси, което би довело до по-големи вреди, по-дълго време за преодоляване и по-висок риск за популацията.
Кой заплаща?
България не заплаща от личния си бюджет на страните, които ѝ оказват помощ посредством Механизма за гражданска отбрана на Европейски Съюз. Когато една страна членка изиска поддръжка, другите страни могат да дават национални запаси непринудено – като пожарни екипи, техника, хеликоптери или самолети. Тези запаси остават за сметка на предоставящата страна, в случай че не бъде задействан механизъм за реимбурсиране от Европейската комисия.
В избрани случаи, когато помощта е забележителна и продължителна, Европейската комисия може да възвърне част от разноските на страните, които са оказали поддръжка. Това става посредством специфични процедури за отплата, които се ръководят от Координационния център за реагиране при изключителни обстановки (ERCC). Решението за реимбурсиране се взема на база оценка на мащаба на бедствието, типа на предоставената помощ и продължителността на задачата.
Важно е да се означи, че rescEU ресурсите, които са благосъстоятелност на Европейски Съюз, се финансират напълно от европейския бюджет, тъй че при тях няма потребност от възобновяване – те се дават автоматизирано и безплатно на засегнатата страна.
С други думи, когато България получава помощ от други страни членки, това е израз на европейска взаимност, а не комерсиална услуга.
Какво е европейският фонд " Солидарност "
Европейският фонд за взаимност (EUSF) е основан през 2002 година в отговор на огромните наводнения в Централна Европа. Целта му е да дава финансова помощ на страни членки и страни кандидатки за Европейски Съюз, наранени от тежки естествени бедствия или огромни здравни рецесии. Размерът на фонда варира годишно, само че за интервала 2021–2027 година е част от общия бюджет на Европейски Съюз за незабавни ограничения, като през 2025 година да вземем за пример са отпуснати над 280 млн. евро на няколко страни.
За да бъде задействан фондът, вредите от бедствието би трябвало да надвишават €3 милиарда евро или 0.6% от Брутният вътрешен продукт на засегнатата страна. За районни бедствия прагът е 1.5% от районния Брутният вътрешен продукт, а за най-отдалечените райони – 1%. Заявленията би трябвало да се подадат до 12 седмици след първите вреди. Помощта покрива единствено обществени разноски – възобновяване на инфраструктура, незабавни услуги, краткотрайни настанявания и отбрана на културното завещание.
Фондът е бил употребен над 110 пъти за естествени бедствия и 20 пъти за здравни рецесии до началото на 2024 г. България се е възползвала от него няколко пъти – в това число след наводненията в Бургас през 2017 година, както и след земетресението в Перник през 2012 г.
Фондът е израз на европейска взаимност и способства за бързото възобновяване на засегнатите райони. Той предизвиква страните да ползват тактики за предварителна защита и ръководство на риска, като неспазването на тези условия може да докара до понижаване или отвод на помощ.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ