Здравей, изкуствен интелект, да си жив и здрав, подарявам ти света си
Здравей, изкуствен интелект. Да, ти, господин Бот, който навлизаш в прелестния ни живот с обещания за един прелестен нов свят, в който няма да имаме потребност от поети, художници и писатели, тъй като имаме теб Бог Бот. И знаеш ли, в този момент с чиста съвест мога да се отдръпва в някоя дива, затънтена провинция и да изживея с приятност живота си - човешкия. И не, ти няма да ме схванеш.
Предполагам напълно скоро ще си по-умен, по-бърз и даже по-мъдър от мен. Може би след години ще имаш и усеща, несъмнено ще придобиеш и визия. Но ти в никакъв случай няма да бъдеш мен - индивидът. Защото не си живял девет месеца под сърцето на мама, обвързван с нея, дишащ посредством нея. Защото в никакъв случай няма да преживееш това необикновено възприятие да тичаш необут по зелената морава, преди малко оросена от мекия пролетен дъжд, няма да усетиш аромата на цъфналите лалета, нито ще схванеш какво е да те прегръщат.
И тогава да седнеш в цъфналата ръж и да напишеш няколко реда, изпълнени с обич, с вяра, с боязън. Ти може и да замениш хората - през днешния ден на 20 %, на следващия ден на 50, след 20 години - на 80 %, само че в никакъв случай няма да бъдеш един от нас. И знаеш ли, мога да ти оставя Земята, тъй като борбата е неравна, само че душата ми ще бъде там, горе и в един миг ще се прероди още веднъж - в човек, цвете или сладко пес. В създание, за което нулите и единиците са просто код, а не ДНК.
И да, господин Бот, сигурна съм, че един ден човечеството ще съжалява, че те е основало, освободило.
Не, не съм срещу техническия напредък. Напротив. Вярвам в него. Също по този начин, както имам вяра, че хората би трябвало да основават хубост, да си оказват помощ, да вървят напред. Технологиите в медицината са ужасно достижение. Но когато технологиите се употребяват за военно или каквото и да е друго превъзходство, когато съществува заплаха те да се извърнат против нас, хората, тогава съм срещу. И постоянно ще бъда. Защото съм човек. И съм майка. И ме е грижа какво ще остане след мен. А прогнозите не са по никакъв начин розови.
Години наред ние не можем да решим проблеми като международен апетит, безводие, а имаме невероятни технологии. Години наред не можем да се оправим с заболявания като рака, само че се оправяме с къде по-напреднали технологии. Готови ли сме да се надигнем против следствията? Едва ли. Та ние даже не знаем до каква степен се простират разработките. Секретните отчети не са налични за АI. Все още не.
И да, мъничко имам вяра в конспирации. Защото за мен човечеството е нещо в действителност неповторимо - тъй като всеки човек е неповторим самичък по себе си - с това, което носи по рождение, с добитото познание, пречупено през призмата на фамилията, средата, опита. И това няма по какъв начин да бъде сменено от един, два или милиони ботове.
Рисунките, фотосите, песните и поемите, сътвори от изкуствен интелект не разсънват боязън в душата ми - тъй като са стерилни. Те не са родени от обич, боязън, паника. Те са родени от нули и единици, компилиращи по съвършен метод към този момент насъбраното от нас познание. В тях няма история, няма претърпяно, споделено, почувствано.
Фактите обаче са си обстоятелства. Днес ботове ни звънят по телефона, с цел да ни канят на козметични процедури. Ботове четат към този момент новините, пишат материали, рисуват картини, вършат фотоси, колажи. Пишат книги, песни, даже сюжети за филми. Разбира се, има митинги на хора от разнообразни креативен специалности. Има каузи за авторски права. Има отказали от награди, извоювани с артикули на AI... Това е началото. Къде ще бъде краят мъчно можем да кажем, въпреки че има десетки книги, в които краят е извънредно явен.
И знаете ли, мощно се надявам да не съм права. Силно се надявам, че разсъдъкът ще надделее. Че тези неповторими технологии няма да попаднат в неприятни ръце. Но както добре знаем, в света постоянно ярко и мрачно. И не всеки път светлото побеждава.
Защото не ми се желае изкуствен интелект да написа любовните срички на внука ми, не ми се желае хората да бъдат превърнати в част от една изкуствена среда, в която човешкото е единствено декор, подчинена сричка на AI.
" Грамче сома си глътни, триста грижи не помни "... Помните ли го?
Предполагам напълно скоро ще си по-умен, по-бърз и даже по-мъдър от мен. Може би след години ще имаш и усеща, несъмнено ще придобиеш и визия. Но ти в никакъв случай няма да бъдеш мен - индивидът. Защото не си живял девет месеца под сърцето на мама, обвързван с нея, дишащ посредством нея. Защото в никакъв случай няма да преживееш това необикновено възприятие да тичаш необут по зелената морава, преди малко оросена от мекия пролетен дъжд, няма да усетиш аромата на цъфналите лалета, нито ще схванеш какво е да те прегръщат.
И тогава да седнеш в цъфналата ръж и да напишеш няколко реда, изпълнени с обич, с вяра, с боязън. Ти може и да замениш хората - през днешния ден на 20 %, на следващия ден на 50, след 20 години - на 80 %, само че в никакъв случай няма да бъдеш един от нас. И знаеш ли, мога да ти оставя Земята, тъй като борбата е неравна, само че душата ми ще бъде там, горе и в един миг ще се прероди още веднъж - в човек, цвете или сладко пес. В създание, за което нулите и единиците са просто код, а не ДНК.
И да, господин Бот, сигурна съм, че един ден човечеството ще съжалява, че те е основало, освободило.
Не, не съм срещу техническия напредък. Напротив. Вярвам в него. Също по този начин, както имам вяра, че хората би трябвало да основават хубост, да си оказват помощ, да вървят напред. Технологиите в медицината са ужасно достижение. Но когато технологиите се употребяват за военно или каквото и да е друго превъзходство, когато съществува заплаха те да се извърнат против нас, хората, тогава съм срещу. И постоянно ще бъда. Защото съм човек. И съм майка. И ме е грижа какво ще остане след мен. А прогнозите не са по никакъв начин розови.
Години наред ние не можем да решим проблеми като международен апетит, безводие, а имаме невероятни технологии. Години наред не можем да се оправим с заболявания като рака, само че се оправяме с къде по-напреднали технологии. Готови ли сме да се надигнем против следствията? Едва ли. Та ние даже не знаем до каква степен се простират разработките. Секретните отчети не са налични за АI. Все още не.
И да, мъничко имам вяра в конспирации. Защото за мен човечеството е нещо в действителност неповторимо - тъй като всеки човек е неповторим самичък по себе си - с това, което носи по рождение, с добитото познание, пречупено през призмата на фамилията, средата, опита. И това няма по какъв начин да бъде сменено от един, два или милиони ботове.
Рисунките, фотосите, песните и поемите, сътвори от изкуствен интелект не разсънват боязън в душата ми - тъй като са стерилни. Те не са родени от обич, боязън, паника. Те са родени от нули и единици, компилиращи по съвършен метод към този момент насъбраното от нас познание. В тях няма история, няма претърпяно, споделено, почувствано.
Фактите обаче са си обстоятелства. Днес ботове ни звънят по телефона, с цел да ни канят на козметични процедури. Ботове четат към този момент новините, пишат материали, рисуват картини, вършат фотоси, колажи. Пишат книги, песни, даже сюжети за филми. Разбира се, има митинги на хора от разнообразни креативен специалности. Има каузи за авторски права. Има отказали от награди, извоювани с артикули на AI... Това е началото. Къде ще бъде краят мъчно можем да кажем, въпреки че има десетки книги, в които краят е извънредно явен.
И знаете ли, мощно се надявам да не съм права. Силно се надявам, че разсъдъкът ще надделее. Че тези неповторими технологии няма да попаднат в неприятни ръце. Но както добре знаем, в света постоянно ярко и мрачно. И не всеки път светлото побеждава.
Защото не ми се желае изкуствен интелект да написа любовните срички на внука ми, не ми се желае хората да бъдат превърнати в част от една изкуствена среда, в която човешкото е единствено декор, подчинена сричка на AI.
" Грамче сома си глътни, триста грижи не помни "... Помните ли го?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ