Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша …
Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, тъй като в последно време май постоянно се съмняваш в мен. И в моите проекти за теб.
Знам, че се питаш за какво ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: единствено по този начин щеше да станеш индивида, който си сега. Само по този начин щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само по този начин щеше да видиш величието на мозъка и хубостта на душата си.
Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, с цел да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е организиран по този начин. Страхува се от всичко. От неуспеха. От загубата. От болката. От самия боязън. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да раня сърцето ти, с цел да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е организиран по този начин. Причинява болежка, до момента в който не изпита болежка. Наранява, до момента в който не го ранят. Обръща тил на другите, до момента в който на него не му извърнат тил. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да лишава някои от приятелите ти, с цел да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е организиран по този начин. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита по какъв начин са. Замества ги с нови. А след това и тях замества с нови. Докато най-после откри, че към този момент няма същински другари. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да познаеш разочарованието, с цел да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на насладата и щастието. Защото човек е организиран по този начин. Вечно да е неудовлетворен. Вечно да се концентрира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят същински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява същинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и прави оценка хубостта на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата фантазия, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да те отклоня от някои от фантазиите ти, с цел да тръгнеш по пътя, който ти следва да покориш. Защото човек е организиран по този начин. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява триумфите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води борби, които не са неговите борби. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее непознат живот, да се бори за непозната победа, да сбъдва непозната фантазия. Но ти научи уроците си, нали?
И ето те през днешния ден тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на кино лента. Вече знаеш какво желаеш същински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си кадърен. И защо си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, с цел да образува сегашното ти. А сегашното ти ще образува бъдещето. Затова: живей го умно, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, задачата ти е една – да бъдеш благополучен! Започни още от през днешния ден!
И помни: ти може би не вярваш в мен, само че аз имам вяра в теб!
С любов,
Съдбата
Автор: Гергана Лабова
Инфо: http://www.gnezdoto.net/
