„Новини с добавена стойност” от Г-н Балев: По жицата – не щеме батареи, но искаме батерии
Здраве желаем, уважаеми радиослушатели. Започва нашият бюлетин “Новини с добавена стойност ” – високоволтова импресия, в която произвеждаме мисловна сила, захранваща мозъчните ни батерийки.
Времето се стопля, пчеличките жужат, птиците се завръщат от юг, пеят песни за мир и светлина, слънцето свети, дори може да се позаредим със слънчева сила и да се наядем със слънчеви калории, в случай че сме слънцеядци.
Твърди се, че съществуват такива начини за набиране на витална сила – заставаш против слънцето и се захранваш като безоблачен панел. Ако не друго, най-малко загар можеш да хванеш по този начин. Аз да ви кажа се отнасям скептично към такива научни сведения – че хората се хранят от слънчевите лъчи. Все едно някой да ми приказва за неутралитет и да развява знамето на една от воюващите страни. Хем безпристрастен, хем на страната на положителните. Боже, какъв брой добрина има на тоя свят, Боже!
В България бе задържана някогашна министърка за корупция. Но не наша министърка, а румънска, избягала през Гюргево. Едно време Русе и Гюргево били съвсем като един град – викали им Голямо и Малко Гюргево, това единствено като историческо сведение.
А пък задържаната румънската министърка се споделя Елена Удря. Нейното име на български не звучи като добрина и спокойно битие, ами като името на английската певица Рита Ора. Тази Рита преди години и тя беше пристигнала в България и по-точно в емблематичния град Перник. И като чуе човек Рита Ора в Перник – показва си някакви подиуми с принуждение.
Сега пък – Елена Удря, задържана в България. Все едно Елена е цапардосала някой наш министър и са я арестували за безчинство. Слава богу – никого не е набила, единствено е злоупотребявала с огромни суми. Ринала пари с лопатата и ги мятала в багажника на някаква джипка. А може и при нея да е имало пердах с пачки в мрака. То на мрачно какви ли не корупции се случват.
Обаче пристигнал някакъв румънски прокурор, светнал лампата и споделил: светлина, повече светлина!
Тъй споделил Гьоте на смъртния си одър: светлина, повече светлина! И всички си мислим, че Гьоте в последния си час е имал поради нещо възвишено. Пък той просто желал да отворят прозореца и да влезе светлината, както се пее и в песента: let the sunshine in! Пуснете светлината да влезе при нас – това е антивоенна ария. А Гьоте може би е желал да стане слънцеяд, тъй като тогава не са имали никакви акумулатори, изобщо никаква електрификация.
Има подобен израз – „между нас тече ток“. Той се използва в смисъл, че някакви хора добре се погаждат и не желаят да вършат война, а някакви приятни работи като дружба, съдействие и положителни трептения.
Някои страни по този начин подписват контракти за дружба, взаимопомощ и съдействие, а в действителност след това се занимават с война. Дружба, сътрудничество… и като тихия бял Дунав – радостно шуми – взрив!
Боже, какъв брой военно забавление има на тоя свят, Боже!
Нашата красива и гостоприемна страна България тази седмица посрещна председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която пристигна тук да даде зелена светлина на многомилиардния План за възобновяване и резистентност.
Това са едни високи сини планини от пари, които ще ни оказват помощ да завъртим колелото на стопанската система и то да се върти до цялостната и дефинитивна победа на електрификацията и европейската власт.
Милиард и половина от тоя рог на изобилието ще се изсипе в някакъв приказен цех за великански акумулатори, който би трябвало да се построи за 6 месеца и да ни води в зеленото енергийно бъдеще.
Но една моя колежка сподели, че тоя цех за акумулатори е пердах с пачки в мрака, фантазия и приказка от хиляда и една нощ.
Боже, какъв брой баснословен мрак има на тоя свят, Боже!
Пристигна Фон дер Лайен. Ах, женицата
е нещо като чисто бяла лястовица;
тя тя пърха, пее и трепти по жицата.
Аз съм кокошка и сънувам краставица.
Усещам позитивните трептения
и стига с тез военни ескалации!
Времето се стопля, пчеличките жужат, птиците се завръщат от юг, пеят песни за мир и светлина, слънцето свети, дори може да се позаредим със слънчева сила и да се наядем със слънчеви калории, в случай че сме слънцеядци.
Твърди се, че съществуват такива начини за набиране на витална сила – заставаш против слънцето и се захранваш като безоблачен панел. Ако не друго, най-малко загар можеш да хванеш по този начин. Аз да ви кажа се отнасям скептично към такива научни сведения – че хората се хранят от слънчевите лъчи. Все едно някой да ми приказва за неутралитет и да развява знамето на една от воюващите страни. Хем безпристрастен, хем на страната на положителните. Боже, какъв брой добрина има на тоя свят, Боже!
В България бе задържана някогашна министърка за корупция. Но не наша министърка, а румънска, избягала през Гюргево. Едно време Русе и Гюргево били съвсем като един град – викали им Голямо и Малко Гюргево, това единствено като историческо сведение.
А пък задържаната румънската министърка се споделя Елена Удря. Нейното име на български не звучи като добрина и спокойно битие, ами като името на английската певица Рита Ора. Тази Рита преди години и тя беше пристигнала в България и по-точно в емблематичния град Перник. И като чуе човек Рита Ора в Перник – показва си някакви подиуми с принуждение.
Сега пък – Елена Удря, задържана в България. Все едно Елена е цапардосала някой наш министър и са я арестували за безчинство. Слава богу – никого не е набила, единствено е злоупотребявала с огромни суми. Ринала пари с лопатата и ги мятала в багажника на някаква джипка. А може и при нея да е имало пердах с пачки в мрака. То на мрачно какви ли не корупции се случват.
Обаче пристигнал някакъв румънски прокурор, светнал лампата и споделил: светлина, повече светлина!
Тъй споделил Гьоте на смъртния си одър: светлина, повече светлина! И всички си мислим, че Гьоте в последния си час е имал поради нещо възвишено. Пък той просто желал да отворят прозореца и да влезе светлината, както се пее и в песента: let the sunshine in! Пуснете светлината да влезе при нас – това е антивоенна ария. А Гьоте може би е желал да стане слънцеяд, тъй като тогава не са имали никакви акумулатори, изобщо никаква електрификация.
Има подобен израз – „между нас тече ток“. Той се използва в смисъл, че някакви хора добре се погаждат и не желаят да вършат война, а някакви приятни работи като дружба, съдействие и положителни трептения.
Някои страни по този начин подписват контракти за дружба, взаимопомощ и съдействие, а в действителност след това се занимават с война. Дружба, сътрудничество… и като тихия бял Дунав – радостно шуми – взрив!
Боже, какъв брой военно забавление има на тоя свят, Боже!
Нашата красива и гостоприемна страна България тази седмица посрещна председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която пристигна тук да даде зелена светлина на многомилиардния План за възобновяване и резистентност.
Това са едни високи сини планини от пари, които ще ни оказват помощ да завъртим колелото на стопанската система и то да се върти до цялостната и дефинитивна победа на електрификацията и европейската власт.
Милиард и половина от тоя рог на изобилието ще се изсипе в някакъв приказен цех за великански акумулатори, който би трябвало да се построи за 6 месеца и да ни води в зеленото енергийно бъдеще.
Но една моя колежка сподели, че тоя цех за акумулатори е пердах с пачки в мрака, фантазия и приказка от хиляда и една нощ.
Боже, какъв брой баснословен мрак има на тоя свят, Боже!
Пристигна Фон дер Лайен. Ах, женицата
е нещо като чисто бяла лястовица;
тя тя пърха, пее и трепти по жицата.
Аз съм кокошка и сънувам краставица.
Усещам позитивните трептения
и стига с тез военни ескалации!
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ