"Пещерата", която дърпа всички към Лакатник
Заведението " Пещерата " в гара Лакатник притегля десетки хиляди хора всеки сезон. Трима лакащани влагат 3 млн. лева в реконструкцията на заведението. Факторът за триумфа на " Пещерата " е местоположението му под Лакатнишките скали.
" Пещерата " е или първото нещо, което виждате, когато влизате в гара Лакатник, или последното, когато излизате. За хиляди хора всяка година обаче заведението не е нито едно от двете, тъй като в действителност е единственото, което виждат от селото. Намиращо се тъкмо при започване на най-популярната туристическа пътека нагоре по скалите, " Пещерата " е освен едно от най-известните крайпътни заведения в София-област, само че и в цяла България. В безоблачен почивен ден там можете да видите както фамилии, седнали да обядват, по този начин и цели групи мотористи, локални поданици и планинари.
Днешният тип на " Пещерата " има малко общо с метода, по който изглеждаше в продължение на дълги години. До към 2016 година " Пещерата " бе дребна сграда с външна градина с потенциал по-малко от 100 души и с много обичайно меню: кебапчета, кюфтета, салати и пържени картофи. Днес " Пещерата " наподобява като съвременно заведение с дълго меню и потенциал 250 души единствено на открито, без дa се броят вътрешните места, които работят целогодишно.
Възраждането на " Пещерата " се дължи на трима души: Илиян Младенов, Георги Панов и Александър Георгиев, които купуват заведението и земята още през 2006 година, само че оставят предходния притежател да работи още 10 години. Тримата влагат общо 3 млн. лева, с цел да създадат цялостна реорганизация и уголемение.
Реклама
" Стана най-популярното заведение в региона. Идват хора от цяла България - Монтана, Враца, Видин, София, Варна ", споделя Панов. " Идват хора от Плевен, които другояче нямат път насам. Идват хора от Враца, които са тук единствено с цел да обядват или вечерят. Казват, че няма такова заведение там, и пътуват, с цел да обядват или вечерят тук ", добавя Младенов.
" Ако знаехме, нещата щяха да бъдат разнообразни "
Началото не е безпроблемно. Младенов споделя, че през първите три месеца след реконструкцията " Пещерата " не е работила, тъй като не е имало хора, които да работят. В последна сметка такива се намират и сега в заведението работят общо 30 души - половината от тях са непрекъснат личен състав, който работи и през зимата, до момента в който другите са или единствено за слънчевия сезон, или за събота и неделя, когато напорът е максимален. И въпреки триумфът на " Пещерата " да се мери точно в броя хора, тъкмо този напор е и най-големият проблем на заведението.
" Ние мислехме, че ще създадем ресторант, в който ще седнат хората и ще обядват умерено. Когато започнахме обаче, имаше толкоз доста хора, че не можехме да се оправяме, и променихме концепцията. Ако знаехме, че ще има толкоз доста хора, нещата щяха да бъдат разнообразни. Барът щеше да бъде по-голям, кухнята щеше да бъде по-голяма. Цялата организация щеше да бъде друга ", споделя Младенов.
В прочут смисъл " Пещерата " е жертва на личния си триумф, а самият триумф съгласно Младенов се дължи на три неща: " Място, място, място. "
Реклама
Грешните упования идват от предходното заведение и неговите клиенти. " Ние вземахме за база предходното заведение. Там обаче имаше 12 маси. Ние в този момент имаме 250 места единствено на терасата ", споделя той. Добавя, че множеството заведения имат интервал, в който клиентите схващат за съществуването им и надлежно масите се запълват градивно. Случаят на " Пещерата " не е подобен. Веднага след отварянето на реновираното заведение масите се запълват, до момента в който новият екип още не е стикован. Това води до постепенно подготвяне на храната и сбъркани поръчки, както и до най-големия призрачен сън на всички съвременни заведения - ниски оценки в Гугъл. " Лека-полека това се промени. "
Илиян Младенов, Георги Панов и Александър Георгиев вършат цялостна реорганизация на " Пещерата " и дават на заведението съвременен тип. Фотограф: Капитал " Пещерата " в звук с пещерата
На въпрос за какво са вложили тримата дават разнородни отговори. " Като всеки различен бизнес - поради облага и с цел да диверсифицираме ", споделя Панов. Младенов бърза да го поправи, че главната причина е била мястото, както и фактът, че и тримата са от Лакатник. " Мястото е ужасно, ние сме от там, има и носталгия. " Георгиев прибавя: " И липса на здрав разсъдък и къса памет. "
Инвестицията фактически е огромна - освен поради заведението и особеното му местонахождение сред Лакатнишките скали, водопад, пещера, езеро и река Искър, само че и тъй като то би трябвало да бъде обзаведено с всичко нужно за личния състав - душове, перални, сушилни. " Ако го бяхме създали доста по-малко, надлежно и за по-малко пари, евентуално хората отново щяха да бъдат същите, тъй като в тази ситуация най-важно е мястото. Но ние направихме каквото можахме, с цел да се впише със скалите ", споделя Младенов.
Част от измененията включват и разчистване и в допълнение изкопаване на самата пещера, от която идва името на заведението, която допреди няколко години беше затворена с железна врата. Сега тя от време на време се употребява даже за жива музика.
" Пещерата " е или първото нещо, което виждате, когато влизате в гара Лакатник, или последното, когато излизате. За хиляди хора всяка година обаче заведението не е нито едно от двете, тъй като в действителност е единственото, което виждат от селото. Намиращо се тъкмо при започване на най-популярната туристическа пътека нагоре по скалите, " Пещерата " е освен едно от най-известните крайпътни заведения в София-област, само че и в цяла България. В безоблачен почивен ден там можете да видите както фамилии, седнали да обядват, по този начин и цели групи мотористи, локални поданици и планинари.
Днешният тип на " Пещерата " има малко общо с метода, по който изглеждаше в продължение на дълги години. До към 2016 година " Пещерата " бе дребна сграда с външна градина с потенциал по-малко от 100 души и с много обичайно меню: кебапчета, кюфтета, салати и пържени картофи. Днес " Пещерата " наподобява като съвременно заведение с дълго меню и потенциал 250 души единствено на открито, без дa се броят вътрешните места, които работят целогодишно.
Възраждането на " Пещерата " се дължи на трима души: Илиян Младенов, Георги Панов и Александър Георгиев, които купуват заведението и земята още през 2006 година, само че оставят предходния притежател да работи още 10 години. Тримата влагат общо 3 млн. лева, с цел да създадат цялостна реорганизация и уголемение.
Реклама
" Стана най-популярното заведение в региона. Идват хора от цяла България - Монтана, Враца, Видин, София, Варна ", споделя Панов. " Идват хора от Плевен, които другояче нямат път насам. Идват хора от Враца, които са тук единствено с цел да обядват или вечерят. Казват, че няма такова заведение там, и пътуват, с цел да обядват или вечерят тук ", добавя Младенов.
" Ако знаехме, нещата щяха да бъдат разнообразни "
Началото не е безпроблемно. Младенов споделя, че през първите три месеца след реконструкцията " Пещерата " не е работила, тъй като не е имало хора, които да работят. В последна сметка такива се намират и сега в заведението работят общо 30 души - половината от тях са непрекъснат личен състав, който работи и през зимата, до момента в който другите са или единствено за слънчевия сезон, или за събота и неделя, когато напорът е максимален. И въпреки триумфът на " Пещерата " да се мери точно в броя хора, тъкмо този напор е и най-големият проблем на заведението.
" Ние мислехме, че ще създадем ресторант, в който ще седнат хората и ще обядват умерено. Когато започнахме обаче, имаше толкоз доста хора, че не можехме да се оправяме, и променихме концепцията. Ако знаехме, че ще има толкоз доста хора, нещата щяха да бъдат разнообразни. Барът щеше да бъде по-голям, кухнята щеше да бъде по-голяма. Цялата организация щеше да бъде друга ", споделя Младенов.
В прочут смисъл " Пещерата " е жертва на личния си триумф, а самият триумф съгласно Младенов се дължи на три неща: " Място, място, място. "
Реклама
Грешните упования идват от предходното заведение и неговите клиенти. " Ние вземахме за база предходното заведение. Там обаче имаше 12 маси. Ние в този момент имаме 250 места единствено на терасата ", споделя той. Добавя, че множеството заведения имат интервал, в който клиентите схващат за съществуването им и надлежно масите се запълват градивно. Случаят на " Пещерата " не е подобен. Веднага след отварянето на реновираното заведение масите се запълват, до момента в който новият екип още не е стикован. Това води до постепенно подготвяне на храната и сбъркани поръчки, както и до най-големия призрачен сън на всички съвременни заведения - ниски оценки в Гугъл. " Лека-полека това се промени. "
Илиян Младенов, Георги Панов и Александър Георгиев вършат цялостна реорганизация на " Пещерата " и дават на заведението съвременен тип. Фотограф: Капитал " Пещерата " в звук с пещерата
На въпрос за какво са вложили тримата дават разнородни отговори. " Като всеки различен бизнес - поради облага и с цел да диверсифицираме ", споделя Панов. Младенов бърза да го поправи, че главната причина е била мястото, както и фактът, че и тримата са от Лакатник. " Мястото е ужасно, ние сме от там, има и носталгия. " Георгиев прибавя: " И липса на здрав разсъдък и къса памет. "
Инвестицията фактически е огромна - освен поради заведението и особеното му местонахождение сред Лакатнишките скали, водопад, пещера, езеро и река Искър, само че и тъй като то би трябвало да бъде обзаведено с всичко нужно за личния състав - душове, перални, сушилни. " Ако го бяхме създали доста по-малко, надлежно и за по-малко пари, евентуално хората отново щяха да бъдат същите, тъй като в тази ситуация най-важно е мястото. Но ние направихме каквото можахме, с цел да се впише със скалите ", споделя Младенов.
Част от измененията включват и разчистване и в допълнение изкопаване на самата пещера, от която идва името на заведението, която допреди няколко години беше затворена с железна врата. Сега тя от време на време се употребява даже за жива музика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ