Ново място | Грузински ресторант Генацвале
Ресторант " Генацвале " е имал напълно къс живот, преди да затвори поради пандемията. Сега още веднъж е на линия, само че с нов адрес, и по всичко наподобява, че това май е единственото място с грузинска кухня в София. А тя е като страната - смела, великодушна, и контрастна.Грузия се е намирала на Пътя на коприната, в нея са оставили следите си маври, перси и османци, газена е от монголските орди и Червената войска. Затова и ястията й са същински " фюжън " много епохи преди терминът да се появи в кулинарията. Съчетава сладко, солено и кисело, сушено, прясно и ферментирало, студено и горещо. Колкото до виното, сега то е най-силният коз на Грузия. Вече има единодушие, че тя е " люлката на виното " със следи от винопроизводство на 8000 години, а квеврите и оранжевото й вино й донесоха феноменална известност.
Ресторант " Генацвале " е имал напълно къс живот, преди да затвори поради пандемията. Сега още веднъж е на линия, само че с нов адрес, и по всичко наподобява, че това май е единственото място с грузинска кухня в София. А тя е като страната - смела, великодушна, и контрастна.
Грузия се е намирала на Пътя на коприната, в нея са оставили следите си маври, перси и османци, газена е от монголските орди и Червената войска. Затова и ястията й са същински " фюжън " много епохи преди терминът да се появи в кулинарията. Съчетава сладко, солено и кисело, сушено, прясно и ферментирало, студено и горещо. Колкото до виното, сега то е най-силният коз на Грузия. Вече има единодушие, че тя е " люлката на виното " със следи от винопроизводство на 8000 години, а квеврите и оранжевото й вино й донесоха феноменална известност.
Какво да опитате от менюто?
Неофициално хинкалите са националното ядене номер едно. Хинкалите са от огромното семейство на пелмените. Ядат се с ръка, преди този момент ги поръсвате единствено с малко черен пипер и ги хващате за основата с три пръста. Преди да стигнете до пълнежа, първо изпивате бульона им. Тук се оферират с кайма, гъби, с картофи и със сирене сулгуни.
Реклама
Друго за опитване са хачапурите - тестени ладийки с друг заряд от разтопено масло и сирене. Най-фотогеничните са аджарските - с рохко яйце по средата. Поетичният роман за тях е, че яйцето е слънцето, сиренето - морето, а хлябът - лодката. Тази млечно-въглехидратна бомба е толкоз известна, че в Грузия съществува стопански показател " хачапури " по сходство на " биг мак " .
Пхкалите (тук - фхалис) са накълцани или смлени зеленчуци - разнообразни комбинации от патладжан, спанак, алено цвекло, фасул, зеле - смесени със счукани орехи, лук, оцет, чесън и подправки. Поднасят се във формата на топчици.
От трите предлагани соса най-типичният е ткемали, който се подготвя на основата на кисели джанки. Върви съвсем с всичко от менюто и нищо друго няма да ви драсне по този начин прелестно небцето.
Нещо значимо - в грузинското готвене кориандърът е вездесъща фалшификация . А както знаем, човечеството в това отношение е разграничено на два полюса - на обич и на нетърпимост към него. Ако се намирате при вторите, попитайте къде може да ви се спести.
Реклама
Локацията и интериорът не са измежду достолепията на " Генацвале " и с тях надали може да ви притегли. Ресторантът е за отдадените на любознанието си към нови и разнообразни култури и усети.
Виното е грузинско, само че главно от аления вид саперави, от маза с всеобщо създадени бутилки. Жалко, че към момента няма от същински завладяващите виновност, евентуално е въпрос и на време, и на условия - срамотия е, че към момента транспортните връзки сред страните ни са толкоз тромави и усложнени.
Най-същественото за " Генацвале " е, че зад него е грузинско семейство с упоритост да трансформира ресторанта си в " дребната Грузия " на София.
За грузинците Александър Дюма написа, че " са толкоз прелестни, че заслужават особено изследване ". А от нас - най-малкото едно " Гуамарджос! ".
Ресторант " Генацвале " е имал напълно къс живот, преди да затвори поради пандемията. Сега още веднъж е на линия, само че с нов адрес, и по всичко наподобява, че това май е единственото място с грузинска кухня в София. А тя е като страната - смела, великодушна, и контрастна.
Грузия се е намирала на Пътя на коприната, в нея са оставили следите си маври, перси и османци, газена е от монголските орди и Червената войска. Затова и ястията й са същински " фюжън " много епохи преди терминът да се появи в кулинарията. Съчетава сладко, солено и кисело, сушено, прясно и ферментирало, студено и горещо. Колкото до виното, сега то е най-силният коз на Грузия. Вече има единодушие, че тя е " люлката на виното " със следи от винопроизводство на 8000 години, а квеврите и оранжевото й вино й донесоха феноменална известност.
Какво да опитате от менюто?
Неофициално хинкалите са националното ядене номер едно. Хинкалите са от огромното семейство на пелмените. Ядат се с ръка, преди този момент ги поръсвате единствено с малко черен пипер и ги хващате за основата с три пръста. Преди да стигнете до пълнежа, първо изпивате бульона им. Тук се оферират с кайма, гъби, с картофи и със сирене сулгуни.
Реклама
Друго за опитване са хачапурите - тестени ладийки с друг заряд от разтопено масло и сирене. Най-фотогеничните са аджарските - с рохко яйце по средата. Поетичният роман за тях е, че яйцето е слънцето, сиренето - морето, а хлябът - лодката. Тази млечно-въглехидратна бомба е толкоз известна, че в Грузия съществува стопански показател " хачапури " по сходство на " биг мак " .
Пхкалите (тук - фхалис) са накълцани или смлени зеленчуци - разнообразни комбинации от патладжан, спанак, алено цвекло, фасул, зеле - смесени със счукани орехи, лук, оцет, чесън и подправки. Поднасят се във формата на топчици.
От трите предлагани соса най-типичният е ткемали, който се подготвя на основата на кисели джанки. Върви съвсем с всичко от менюто и нищо друго няма да ви драсне по този начин прелестно небцето.
Нещо значимо - в грузинското готвене кориандърът е вездесъща фалшификация . А както знаем, човечеството в това отношение е разграничено на два полюса - на обич и на нетърпимост към него. Ако се намирате при вторите, попитайте къде може да ви се спести.
Реклама
Локацията и интериорът не са измежду достолепията на " Генацвале " и с тях надали може да ви притегли. Ресторантът е за отдадените на любознанието си към нови и разнообразни култури и усети.
Виното е грузинско, само че главно от аления вид саперави, от маза с всеобщо създадени бутилки. Жалко, че към момента няма от същински завладяващите виновност, евентуално е въпрос и на време, и на условия - срамотия е, че към момента транспортните връзки сред страните ни са толкоз тромави и усложнени.
Най-същественото за " Генацвале " е, че зад него е грузинско семейство с упоритост да трансформира ресторанта си в " дребната Грузия " на София.
За грузинците Александър Дюма написа, че " са толкоз прелестни, че заслужават особено изследване ". А от нас - най-малкото едно " Гуамарджос! ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ