Тайната на успешната медитация
Затворили сме очи, седим добродушно с кръстосани крайници, дишаме надълбоко и... се усещаме пъклен дискомфортно. Дори сме малко смутени от това, че през съзнанието ни минават хилядите " заглавия " на проблемите, дилемите и уговорките, които ни чакат да им обърнем внимание.
Много от нас са опитвали да се допрян до медитативното положение - въпреки всичко тази процедура датира от хилядолетия и има голям брой научно потвърдени положителни резултати. Но, заради някаква причина, няколко минути след безмълвни битки със личните мисли, опитите ни постоянно са приключвали без триумф.
Някак извънредно дискомфортно е да седим в безмълвие и тишина, и да чакаме грандиозността на финия свят да завладее лудницата на будното ни схващане. Чувстваме се физически неловко и даже безсмислено, пробвайки се да утешим неспирния поток от мисли.
Точно в този дискомфорт се крие и ключът към сполучливата медитативна процедура.
В днешно време човешкото схващане е залято от стимуланти и информация, повече от по всяко време било. Мозъкът толкоз обожава тази ангажираност , че когато се опитаме да я редуцираме посредством медитация, той изпраща сигнали на тревога, дискомфорт, раздразнителност и други чувства, които ни принуждават да прекратим практиката си.
Борбата с мозъка по време на медитация не е толкоз битка с мислите, колкото битка с всички тези смущаващи чувства на бездейност и неподвижност. Като устояваме волево на личното си вътрешно неразположение, ние в действителност съумяваме да потопим пръст в дълбините на същинската медитация.
Колкото повече упражняваме мозъка си със съзнателни медитативни извършения, толкоз повече ще виждаме резултатите на практиката. Веднъж устояли на личното си цунами от чувства в тишина и успокоение, сме доста по-склонни да запазим баланс и вътрешна естетика в действителните провокации и стресови обстановки на идния ден.
Нужно е само да се концентрираме върху това, че ще успеем да останем неподвижни и центрирани, без значение какъв брой некомфортно се усещаме в тялото си - също като да се возим в препълнен рейс през лятото.
Много от нас са опитвали да се допрян до медитативното положение - въпреки всичко тази процедура датира от хилядолетия и има голям брой научно потвърдени положителни резултати. Но, заради някаква причина, няколко минути след безмълвни битки със личните мисли, опитите ни постоянно са приключвали без триумф.
Някак извънредно дискомфортно е да седим в безмълвие и тишина, и да чакаме грандиозността на финия свят да завладее лудницата на будното ни схващане. Чувстваме се физически неловко и даже безсмислено, пробвайки се да утешим неспирния поток от мисли.
Точно в този дискомфорт се крие и ключът към сполучливата медитативна процедура.
В днешно време човешкото схващане е залято от стимуланти и информация, повече от по всяко време било. Мозъкът толкоз обожава тази ангажираност , че когато се опитаме да я редуцираме посредством медитация, той изпраща сигнали на тревога, дискомфорт, раздразнителност и други чувства, които ни принуждават да прекратим практиката си.
Борбата с мозъка по време на медитация не е толкоз битка с мислите, колкото битка с всички тези смущаващи чувства на бездейност и неподвижност. Като устояваме волево на личното си вътрешно неразположение, ние в действителност съумяваме да потопим пръст в дълбините на същинската медитация.
Колкото повече упражняваме мозъка си със съзнателни медитативни извършения, толкоз повече ще виждаме резултатите на практиката. Веднъж устояли на личното си цунами от чувства в тишина и успокоение, сме доста по-склонни да запазим баланс и вътрешна естетика в действителните провокации и стресови обстановки на идния ден.
Нужно е само да се концентрираме върху това, че ще успеем да останем неподвижни и центрирани, без значение какъв брой некомфортно се усещаме в тялото си - също като да се возим в препълнен рейс през лятото.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ