Тони Николов: Българските бунтове frognews.bg
Затова и писателят Константин Петканов упорства, че „ българинът не е бунтовник по природа “ – прекомерно крепко е стъпил на земята, прекомерно ангажиран е със „ своето “, със себе си, с домочадието си. И въпреки да знае, че „ човек без потребност няма “, в това време се самоосъзнава като „ по-слаб от пшеничена ръкохватка “ („ Бунтарските настроения на българина “, сп. „ Философски обзор “, 1938 година, брошура 1). Затова гневът и митингите у нас се редуват с интервали на цялостна незаинтересованост, че дори и на обществена застоялост. А „ реставрацията “ трае надалеч по-дълго от всевъзможни „ велики национални въстания “, което през днешния ден е видно с просто око.
* * *
Колко ще траят тогава сегашните митинги по автомагистралите? Ако се следва традицията – от ден до пладне, т.е. са обречени изначално. Не недооценявам гнева на тези хора, нито правото им на митинг или страховете им за утрешния ден, само че такава е обществената логичност на събитията.
В случая митингът даже не е чисто „ български “ и по тази причина финалът му ще е като този на „ жълтите жилетки “ във Франция. Можеш да блокираш с месеци автомагистралите на страната, ползвайки се даже с поддръжката на част от обществото, можеш да атакуваш и огромните градове (в нашия случай – заветните „ жълти плочки “), само че резултат от това няма и не може да има. А загубите се заплащат от всички.
С районни, в случай че ще и огромни митинги, никой не може да спре нито световните промени в климата, в резултат на още по-глобалното замърсяване, нито неудържимите стопански трансформации в днешния свят, които ще са структуроопределящи през идващите десетина години. Става дума за необратими процеси, независещи от никакви „ местни протести “. И, уви, от тях има „ губещи “, само че в наклонност и те биха могли да се наредят измежду „ печелещите “. Стига да има задоволително здрав разсъдък, а не всичко до опира до най-разрушителна политическа пропаганда, обвързвана с тесни користни сметчици. И в основата на всичко да е нечие наивно разбиране, че единствено да желаяме, и всичко ще си бъде „ както преди “. Пък в случай че би трябвало и Народното събрание да заседава на автомагистрала „ Тракия “ дружно с цялата Европейската комисия.
* * *
Разломът от последните дни – сред енергетици и миньори – е знак за някакво връщане към действителността. В логиката на „ хората на протеста “, които седми ден блокират пътищата, това обаче си е чисто „ изменничество “. Логиката на „ ревизионистите “ (или прагматиците) е друга – „ който търси рога, изгубва и ушите “ (изразът отново е на Константин Петканов).
Защото всички знаят какво не желаят, само че не са наясно какво биха желали да се случи. Добре, държавното управление няма да „ реже “ централи, нито да демонтира мощности. Но когато вдругиден цената на тока от „ Мариците “ скочи двойно или тройно поради въглеродните излъчвания, какво ще стане тогава? Да, във време на война сме, въглищните централи ще си останат, те са „ застраховка “ при положение на повреди или други неприятни изненади. Но нали би трябвало да се гледа напред.
Затова не възприемам за какво в седемте точки на протестиращите категорично попада отвод от основаването на държавно дружество в Старозагорския район, което да дава различна претовареност? Явно отново като част от концепцията „ нищо да не се трансформира “. А там – по разнообразни планове (и то с европейско финансиране) – можеха да работят най-малко 8000–10000 души. И то за дълъг времеви интервал. Инфраструктурата край въглищния басейн е в плачевно положения, а „ рекултивацията “ въобще не е мръсна дума. Особено в плодородната тракийска земя.
Поне от десетина години във Франция, Белгия или Германия има специфични стратегии, превръщащи остарели мини и регионите край тях в туристически центрове, което ни минимум не изключва индустриализацията и основаването на зони с нови технологии. На онлайн картата на Франция с „ музеи на мините “ тези обекти са над двеста и петдесет – с проведени записвания за визити, отсядания в хотели, в спа-центрове, с гастрономически турове и какво ли не още. Интересът е голям.
Ръководителите на Маришкия басейн признаха, че въглищните ресурси са на привършване и че действителната им употреба би могла да продължи не по-късно от 2042 година Как тогава да не обърнем взор към бъдещето? Със средствата от по този начин обругаваните европейски проекти за възобновяване Старозагорският район, както и Перник и Бобовдол имат действителни шансове за развиване.
Да, в „ българското междуцарствие “ тези проекти бяха писани на коляно, преработени по невнятен метод от служебните държавни управления на Румен Радев, не престават и разногласията за какво в тях няма едно или друго. Но и такива, каквито са, те са въпреки всичко са „ нещо “, което е по-добре от „ нищо “. Ето за какво изтеглянето им би било незаконно недомислие, то би вкарало страната ни в нова невъзможност.
* * *
Така че „ българският протест “ приижда, само че отшумява. Уви, „ българската анархия “ е надалеч по-трайна.
В своята „ Психология на българина “ (сп. „ Българска мисъл “, 1934, брошура 1) проф. Константи Гълъбов с болежка на сърцето признава, че непрестанно ставаме жертви на „ своята податливост към дезориентиране: доста от грешките ни и в персоналния, и в публичния живот носят белезите точно на тази дезориентираност, а сме дезориентирани, тъй като още не сме изцяло европейци. В отличие от българина и в отличие от други нации като нашия, европеецът е обзет освен от дух на практицизъм, само че е същински удобен: с нюх за действителна потребност, с преценка за себе си и вероятното сега, с взор за действителността “.
Тони Николов,
* * *
Колко ще траят тогава сегашните митинги по автомагистралите? Ако се следва традицията – от ден до пладне, т.е. са обречени изначално. Не недооценявам гнева на тези хора, нито правото им на митинг или страховете им за утрешния ден, само че такава е обществената логичност на събитията.
В случая митингът даже не е чисто „ български “ и по тази причина финалът му ще е като този на „ жълтите жилетки “ във Франция. Можеш да блокираш с месеци автомагистралите на страната, ползвайки се даже с поддръжката на част от обществото, можеш да атакуваш и огромните градове (в нашия случай – заветните „ жълти плочки “), само че резултат от това няма и не може да има. А загубите се заплащат от всички.
С районни, в случай че ще и огромни митинги, никой не може да спре нито световните промени в климата, в резултат на още по-глобалното замърсяване, нито неудържимите стопански трансформации в днешния свят, които ще са структуроопределящи през идващите десетина години. Става дума за необратими процеси, независещи от никакви „ местни протести “. И, уви, от тях има „ губещи “, само че в наклонност и те биха могли да се наредят измежду „ печелещите “. Стига да има задоволително здрав разсъдък, а не всичко до опира до най-разрушителна политическа пропаганда, обвързвана с тесни користни сметчици. И в основата на всичко да е нечие наивно разбиране, че единствено да желаяме, и всичко ще си бъде „ както преди “. Пък в случай че би трябвало и Народното събрание да заседава на автомагистрала „ Тракия “ дружно с цялата Европейската комисия.
* * *
Разломът от последните дни – сред енергетици и миньори – е знак за някакво връщане към действителността. В логиката на „ хората на протеста “, които седми ден блокират пътищата, това обаче си е чисто „ изменничество “. Логиката на „ ревизионистите “ (или прагматиците) е друга – „ който търси рога, изгубва и ушите “ (изразът отново е на Константин Петканов).
Защото всички знаят какво не желаят, само че не са наясно какво биха желали да се случи. Добре, държавното управление няма да „ реже “ централи, нито да демонтира мощности. Но когато вдругиден цената на тока от „ Мариците “ скочи двойно или тройно поради въглеродните излъчвания, какво ще стане тогава? Да, във време на война сме, въглищните централи ще си останат, те са „ застраховка “ при положение на повреди или други неприятни изненади. Но нали би трябвало да се гледа напред.
Затова не възприемам за какво в седемте точки на протестиращите категорично попада отвод от основаването на държавно дружество в Старозагорския район, което да дава различна претовареност? Явно отново като част от концепцията „ нищо да не се трансформира “. А там – по разнообразни планове (и то с европейско финансиране) – можеха да работят най-малко 8000–10000 души. И то за дълъг времеви интервал. Инфраструктурата край въглищния басейн е в плачевно положения, а „ рекултивацията “ въобще не е мръсна дума. Особено в плодородната тракийска земя.
Поне от десетина години във Франция, Белгия или Германия има специфични стратегии, превръщащи остарели мини и регионите край тях в туристически центрове, което ни минимум не изключва индустриализацията и основаването на зони с нови технологии. На онлайн картата на Франция с „ музеи на мините “ тези обекти са над двеста и петдесет – с проведени записвания за визити, отсядания в хотели, в спа-центрове, с гастрономически турове и какво ли не още. Интересът е голям.
Ръководителите на Маришкия басейн признаха, че въглищните ресурси са на привършване и че действителната им употреба би могла да продължи не по-късно от 2042 година Как тогава да не обърнем взор към бъдещето? Със средствата от по този начин обругаваните европейски проекти за възобновяване Старозагорският район, както и Перник и Бобовдол имат действителни шансове за развиване.
Да, в „ българското междуцарствие “ тези проекти бяха писани на коляно, преработени по невнятен метод от служебните държавни управления на Румен Радев, не престават и разногласията за какво в тях няма едно или друго. Но и такива, каквито са, те са въпреки всичко са „ нещо “, което е по-добре от „ нищо “. Ето за какво изтеглянето им би било незаконно недомислие, то би вкарало страната ни в нова невъзможност.
* * *
Така че „ българският протест “ приижда, само че отшумява. Уви, „ българската анархия “ е надалеч по-трайна.
В своята „ Психология на българина “ (сп. „ Българска мисъл “, 1934, брошура 1) проф. Константи Гълъбов с болежка на сърцето признава, че непрестанно ставаме жертви на „ своята податливост към дезориентиране: доста от грешките ни и в персоналния, и в публичния живот носят белезите точно на тази дезориентираност, а сме дезориентирани, тъй като още не сме изцяло европейци. В отличие от българина и в отличие от други нации като нашия, европеецът е обзет освен от дух на практицизъм, само че е същински удобен: с нюх за действителна потребност, с преценка за себе си и вероятното сега, с взор за действителността “.
Тони Николов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ