Защо Иво Прокопиев се уплаши от Пеевски?
Защото илюзорният зложелател се трансформира в действителен конкурент на модела на превзетата страна Задкулисието вкара в ход нова пропагандна теза
Поведението на Иво Прокопиев и неговите политически креатури недвусмислено демонстрира, че връщането на Делян Пеевски в политиката по никакъв начин не им се нрави. Дори повече. Мисълта, че Пеевски ще се изправи против тях в Народното събрание и ще може да отговори директно на всички операции и неистини по негов адрес, очевидно мощно ги плаши.Протежетата на Прокопиев си сънуваха, че направената значително от тях глоба „ Магнитски “, посредством многочислените им доноси до американските институции, вечно е отстранила Пеевски от пътя им към окончателното завземане на страната. Да, но не.Във очевидно добра форма, измършавял и в кондиция,
Делян Пеевски се завърна там, където постоянно е бил. В редиците на Движение за права и свободи, като претендент за депутат. И в този момент единствено гласоподавателите ще решат, дали той ще стане народен представител.Силно обезпокоени от този факт, креатурите на Прокопиев вкараха в ход нова пропагандна теза.
Началото сложи Осман Октай
с несъстоятелното си говорене по БНР, че видите ли... с кандидатурата на Пеевски щяла да се блокира цялата страна (заради „ Магнитски “), банковите сметки на Народното събрание и банковите сметки на Движение за права и свободи, като участник в изборите, щели да бъдат блокирани. Та дори и банковите сметки на ЦИК.Естествено, неуместните изказвания на някогашния клеветник на тоталитарната Държавна сигурност Октай, който от години поддържа обществения интерес към личната си личност само с говоренето против Доган и Движение за права и свободи, бяха бързо препечатани в медиите, симпатизиращи на Прокопиев.иска им се на подмолните играчи Пеевски да го нямаше, само че начертаният от тях сюжет очевидно няма да проработи. Защото като няма от какво да се притесняваш, не бягаш, а стоиш до край изправен и се защитаваш.И тъкмо това сподели Пеевски – убеденост в правотата си, а десетките доноси, компромати и мръсотия, които се изливаха върху него през годините, по този начин и не съумяха да принудят да се скрие.А, че изказванията на Октай са цялостна безумица, е повече от ясно. Някой кой да се върже на тезата му, че българският парламент щял да бъде глобен, в случай че Пеевски станел народен представител. От кого ще бъде глобена най-висшата държавна институция? И кой ще ограничи конституционното право на всеки български жител да взе участие в политическия живот и да бъде избиран за депутат? И
кой ще глоби волята на гласоподавателите
която ще вкара Пеевски за следващ път в Народното събрание? Пълни нелепости. Санкцията по „ Магнитски “ се отнася само до непознати за Съединени американски щати жители и до техните активи на американска територия, както и до покупко-продажби и транзакции сред глобените лица и американски жители или сдружения. Ни повече, ни по-малко. Санкциите не се ползват на територията на трети страни, а още по-малко в европейски страни, защото Европейския съюз категорично е лимитирал това с приемането на блокиращия Регламент от 1996г.Всичко друго са тълкования на родното ни задкулисие, което сега ръководи страната. Няма по какъв начин да е другояче, защото глобите, налагани от американската OFAC не изискват степен на доказване, като в един правосъден развой да вземем за пример, както и не се дава опция на глобеното лице да взе участие и да се отбрани. Именно заради това и OFAC не глоби американски жители, а единствено чужденци. Защото връзките на жителя и неговата страна се уреждат от вътрешните закони и не могат да се лимитират с едностранни административни ограничения на трети страни.Навсякъде по света е по този начин, единствено у нас не е – у нас
служебният кабинет основава „ черни описи “
на български жители, тъй като за новите властимащи правното разбиране „ жител “ не значи нищо. Видя се и в проблема „ Кирил Петков “. Право няма, има единствено комфортна обстановка, като родното задкулисие, ръководено от Прокопиев, не се интересува от истината, а единствено от операцията, която може да сътвори. Затова и новата пропагандна теза разумно излезе нескрито и ще се върти в послание още дълго в медиите на Прокопиев.Трудно обаче някой българин към този момент ще бъде подведен, че Иво Прокопиев е белия предприемач, симпатизиращ на демокрацията, който видите ли разграждал модела на превзетата страна. Както самия той се опита да ни изясни през вчерашния ден в ефира на предаването „ Алтернативата “ по ТВ, пред комфортната за него водеща, която несъмнено въобще не му зададе значимите въпроси. Няма по какъв начин да разграждаш нещо, което от години създаваш. Именно комбинацията от политическа власт, медийна агитация и надзор върху правосъдната система, вършат основата на тъй наречените „ превзета “ страна. И точно тази композиция най-точно характеризира кръга „ Капитал “ и олигарха Иво Прокопиев.Всъщност Прокопиев сподели през вчерашния ден и нещо извънредно значимо – съгласно него, когато имаш проблем, създаваш измамлив зложелател и опитваш да хвърлиш виновността върху него. Думите му бяха ориентирани срещу Движение за права и свободи, които от месеци не са спирали да го изобличават, само че без да желае, Прокопиев доста добре обрисува личните си дейности и пропагандна тактичност в последните години.Да,
Прокопиев има от 20 години проблем с корупцията
с бандитската приватизация на „ Каолин “ и „ Дамяница “ по времето на Костов, със договорката с ЕВН и с обвързаността на групировката „ Капитал “ с властта. И по тази причина точно му трябваше измамлив зложелател, на който да трансферира виновността за всичко неприятно, което се случва в страната.Докато Пеевски е илюзорният зложелател, никой да не се сеща за далаверите на Прокопиев. Проста, само че ефикасна тактичност. Трябва да се признае, че до момента Прокопиев се оправи отлично с това. Десет години „ Капитал “ и „ Дневник “ не стопираха да очернят Пеевски за щяло и нещяло, с мотив и без мотив, с откровени неистини и с обикновени операции. Впрегната беше цялата медийна машина на групировката, всички НПО-та гравитиращи към нея и всички представители, които можеше да бъдат употребявани, аПеевски бе трансфорат напълно съзнателно в „ универсалното зло “. Докато най-после манджата не се пресоли, а Пеевски се озова в листата „ Магнитски “ - отново без доказателства и евентуално само по доносите на кръга „ Капитал “.Но в този момент може би Прокопиев надълбоко съжалява. Защото без илюзорният му зложелател Пеевски, на напред във времето неизбежно излиза точно той, с цялата злокобна „ хубост “ на всичко сторено от него в годините на прехода - с далаверите, с порочните си взаимоотношения с властта и със съмнителното си замогване. Този път обаче както Пеевски, по този начин и Движение за права и свободи, дадоха явен сигнал, че каквото е било, е било дотук.
Край на понасянето на лъжите
завършек на търпението срещу доносите, завършек на мълчанието.Отсега нататък ясно ще се показват същинските виновници за положението на страната, същинските подмолни играчи и същинските им обвързаности. Ще се показват намерено, обществено и с имената им, както в българския парламент, по този начин и в Европа и в Съединени американски щати. И точно това уплаши Прокопиев, а кръгът „ Капитал “ се пробва още веднъж да се върне на полето – „ проблем – измамлив зложелател “. Но за жалост на Прокопиев, Пеевски към този момент няма медии, а в българския парламент няма да бъде повече измамлив, а изцяло действителен конкурент на модела на превзетата страна.
Поведението на Иво Прокопиев и неговите политически креатури недвусмислено демонстрира, че връщането на Делян Пеевски в политиката по никакъв начин не им се нрави. Дори повече. Мисълта, че Пеевски ще се изправи против тях в Народното събрание и ще може да отговори директно на всички операции и неистини по негов адрес, очевидно мощно ги плаши.Протежетата на Прокопиев си сънуваха, че направената значително от тях глоба „ Магнитски “, посредством многочислените им доноси до американските институции, вечно е отстранила Пеевски от пътя им към окончателното завземане на страната. Да, но не.Във очевидно добра форма, измършавял и в кондиция,
Делян Пеевски се завърна там, където постоянно е бил. В редиците на Движение за права и свободи, като претендент за депутат. И в този момент единствено гласоподавателите ще решат, дали той ще стане народен представител.Силно обезпокоени от този факт, креатурите на Прокопиев вкараха в ход нова пропагандна теза.
Началото сложи Осман Октай
с несъстоятелното си говорене по БНР, че видите ли... с кандидатурата на Пеевски щяла да се блокира цялата страна (заради „ Магнитски “), банковите сметки на Народното събрание и банковите сметки на Движение за права и свободи, като участник в изборите, щели да бъдат блокирани. Та дори и банковите сметки на ЦИК.Естествено, неуместните изказвания на някогашния клеветник на тоталитарната Държавна сигурност Октай, който от години поддържа обществения интерес към личната си личност само с говоренето против Доган и Движение за права и свободи, бяха бързо препечатани в медиите, симпатизиращи на Прокопиев.иска им се на подмолните играчи Пеевски да го нямаше, само че начертаният от тях сюжет очевидно няма да проработи. Защото като няма от какво да се притесняваш, не бягаш, а стоиш до край изправен и се защитаваш.И тъкмо това сподели Пеевски – убеденост в правотата си, а десетките доноси, компромати и мръсотия, които се изливаха върху него през годините, по този начин и не съумяха да принудят да се скрие.А, че изказванията на Октай са цялостна безумица, е повече от ясно. Някой кой да се върже на тезата му, че българският парламент щял да бъде глобен, в случай че Пеевски станел народен представител. От кого ще бъде глобена най-висшата държавна институция? И кой ще ограничи конституционното право на всеки български жител да взе участие в политическия живот и да бъде избиран за депутат? И
кой ще глоби волята на гласоподавателите
която ще вкара Пеевски за следващ път в Народното събрание? Пълни нелепости. Санкцията по „ Магнитски “ се отнася само до непознати за Съединени американски щати жители и до техните активи на американска територия, както и до покупко-продажби и транзакции сред глобените лица и американски жители или сдружения. Ни повече, ни по-малко. Санкциите не се ползват на територията на трети страни, а още по-малко в европейски страни, защото Европейския съюз категорично е лимитирал това с приемането на блокиращия Регламент от 1996г.Всичко друго са тълкования на родното ни задкулисие, което сега ръководи страната. Няма по какъв начин да е другояче, защото глобите, налагани от американската OFAC не изискват степен на доказване, като в един правосъден развой да вземем за пример, както и не се дава опция на глобеното лице да взе участие и да се отбрани. Именно заради това и OFAC не глоби американски жители, а единствено чужденци. Защото връзките на жителя и неговата страна се уреждат от вътрешните закони и не могат да се лимитират с едностранни административни ограничения на трети страни.Навсякъде по света е по този начин, единствено у нас не е – у нас
служебният кабинет основава „ черни описи “
на български жители, тъй като за новите властимащи правното разбиране „ жител “ не значи нищо. Видя се и в проблема „ Кирил Петков “. Право няма, има единствено комфортна обстановка, като родното задкулисие, ръководено от Прокопиев, не се интересува от истината, а единствено от операцията, която може да сътвори. Затова и новата пропагандна теза разумно излезе нескрито и ще се върти в послание още дълго в медиите на Прокопиев.Трудно обаче някой българин към този момент ще бъде подведен, че Иво Прокопиев е белия предприемач, симпатизиращ на демокрацията, който видите ли разграждал модела на превзетата страна. Както самия той се опита да ни изясни през вчерашния ден в ефира на предаването „ Алтернативата “ по ТВ, пред комфортната за него водеща, която несъмнено въобще не му зададе значимите въпроси. Няма по какъв начин да разграждаш нещо, което от години създаваш. Именно комбинацията от политическа власт, медийна агитация и надзор върху правосъдната система, вършат основата на тъй наречените „ превзета “ страна. И точно тази композиция най-точно характеризира кръга „ Капитал “ и олигарха Иво Прокопиев.Всъщност Прокопиев сподели през вчерашния ден и нещо извънредно значимо – съгласно него, когато имаш проблем, създаваш измамлив зложелател и опитваш да хвърлиш виновността върху него. Думите му бяха ориентирани срещу Движение за права и свободи, които от месеци не са спирали да го изобличават, само че без да желае, Прокопиев доста добре обрисува личните си дейности и пропагандна тактичност в последните години.Да,
Прокопиев има от 20 години проблем с корупцията
с бандитската приватизация на „ Каолин “ и „ Дамяница “ по времето на Костов, със договорката с ЕВН и с обвързаността на групировката „ Капитал “ с властта. И по тази причина точно му трябваше измамлив зложелател, на който да трансферира виновността за всичко неприятно, което се случва в страната.Докато Пеевски е илюзорният зложелател, никой да не се сеща за далаверите на Прокопиев. Проста, само че ефикасна тактичност. Трябва да се признае, че до момента Прокопиев се оправи отлично с това. Десет години „ Капитал “ и „ Дневник “ не стопираха да очернят Пеевски за щяло и нещяло, с мотив и без мотив, с откровени неистини и с обикновени операции. Впрегната беше цялата медийна машина на групировката, всички НПО-та гравитиращи към нея и всички представители, които можеше да бъдат употребявани, аПеевски бе трансфорат напълно съзнателно в „ универсалното зло “. Докато най-после манджата не се пресоли, а Пеевски се озова в листата „ Магнитски “ - отново без доказателства и евентуално само по доносите на кръга „ Капитал “.Но в този момент може би Прокопиев надълбоко съжалява. Защото без илюзорният му зложелател Пеевски, на напред във времето неизбежно излиза точно той, с цялата злокобна „ хубост “ на всичко сторено от него в годините на прехода - с далаверите, с порочните си взаимоотношения с властта и със съмнителното си замогване. Този път обаче както Пеевски, по този начин и Движение за права и свободи, дадоха явен сигнал, че каквото е било, е било дотук.
Край на понасянето на лъжите
завършек на търпението срещу доносите, завършек на мълчанието.Отсега нататък ясно ще се показват същинските виновници за положението на страната, същинските подмолни играчи и същинските им обвързаности. Ще се показват намерено, обществено и с имената им, както в българския парламент, по този начин и в Европа и в Съединени американски щати. И точно това уплаши Прокопиев, а кръгът „ Капитал “ се пробва още веднъж да се върне на полето – „ проблем – измамлив зложелател “. Но за жалост на Прокопиев, Пеевски към този момент няма медии, а в българския парламент няма да бъде повече измамлив, а изцяло действителен конкурент на модела на превзетата страна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ