Защо вирусът си сложи корона? Защо върху цялото човечество се

Защо вирусът си постави корона? Защо върху цялото човечество се стовари тази злина и какво би трябвало да вършим, с цел да не изчезнем като тип? Отговорите на въпросите, които в този момент вълнуват света, са дадени от два съществени и добре познати закона.

„ Микроб – това е нищо. Почвата е всичко ”, гласи първият закон на хомеопатията. Независимо дали е бацил, вирус – това не е толкоз фундаментално; те се развиват единствено в удобна за тях среда. Самата среда им оказва помощ в това! Средата в тази ситуация е положението на нашето групово, само че и персонално неосъзнаване.

Коронавирус

В момента сме очевидци и участници в възходящата с всяка минута пандемия от суматоха и боязън пред този незабележим и новоизлюпен от природата (?) скришен сътрудник. Отначало у хората се заражда боязън от нещо. Биотови проблеми, липса на пари, боязън за здравето на околните. И тогава въз основата на този или оня боязън се ражда вирус, подобаващ на тези трептения на страха.

Тоталната недоверчивост и подозрителност, страхът от загуба на надзор над нормалния метод на живот, образуват удобна почва за разпространяването на вируса.

Как може елементарният човек да остане здрав? Като осъзнае, че колкото по-малко суматоха има и повече вътрешно успокоение и самоконтрол – толкоз по-здрава е почвата както на индивида, по този начин и на цялото човечество.

Друг фундаментален закон на хомеопатията гласи: „ Подобното се лекува с сходно, само че с дребна доза. “ Появата на подобен вирус стана наложителност в сегашното, защото човечеството стигна до такава рискова линия на своето развиване (или по-скоро деградация), когато се случиха световните подмени на понятията в общочовешките полезности. Незначителното стана велико, а великото се обезцени.

Култът към красивата опаковка изяде полезността на стоката вътре. Човешкото Его си надяна короната на величието, избирайки силата и броя на нулите в банковите сметки като пример на благополучие и мерило за триумф.

Човечеството е потънало в жадност за пари, власт, в разделянето на сферите на въздействие. Всичко естествено и естествено незабелязано бе сменено от сурогатно и изкуствено – като се стартира от храните и екологията на средата и се приключи с човешкото тяло, раждането на деца, човешките връзки.

Светът към този момент направи рисков скок в безбожие и разцепление. Брат върви против брата, мъж против жена. Нация против нация. Последва яростна борба за притежаването на запаси, без да се съблюдават разпоредбите на честната игра. Светът е заседнал във войни и принуждение: домашни, междуплеменни, междурелигиозни. 80% разводи, напредък на безбащинството при живи и сполучливо живеещи надалеч татковци.

Мъжете, започнаха да презират мъдрата напреднала възраст, в този момент сменят съпругите си с все по-млади, оголвайки тийнейджърското си схващане, и развявайки гордо побелелите си коси. Жените наподобяват все по-груби и все по-мусулести, оставяйки главата си в работата. Децата, лишени от бащинска отбрана и майчина милувка, оцеляват в усамотение, като удавят самотата си във високотехнологични джаджи. Расте племе, което не знае по какъв начин да поддържа връзка и да работи в екип, само че другояче е свръхамбициозно и настроено свръхпотребителски.

Тялото – комплицирана, гениално сътворена от природата система с противоположна връзка, стартира да се възприема от нас като битов лего конструктор, който елементарно може да бъде съединен от частите на други тела. А от кое място идват „ аварийните елементи “? В последна сметка те не са в дивата природа. След като презряхме правилото „ Всичко с времето си “, ние се превърнахме в канибали. И даже не се замисляме за противоположната страна на тази страшна монета.

Ние сме фокусирани върху детайлите на обстановката, върху дребните неща, върху подготовката за живот и загубихме нещо основно. В ерата на възходящ комфорт и улеснение, умря нещо, което е изключително значимо. Къде е връзката с Природата, с Бога, със самите себе си? Това към този момент несъмнено ви звучи някак си смешно и несвоевременно. Природата? Това значимо ли е? Нищо свещено не остава в битката за оцеляване и за короната на международното владичество …

Настъпва времето на Содом и Гомор на 21 век. Човек – царят на Земята и венецът на природата, оскотя до такава степен – със съзнанието си към този момент не се приближава до съзнанието на муха. До съзнанието на вирус … И тогава Висшето схващане сътвори свое лекарство за това към този момент тежко болно човечество. Което е  най-хубавата аналогия с сегашния миг. Коронавирусът е естествена нанотехнология за очовечаване на индивида, която кара светът да трепери пред Нея – Природата-Сила.

Коронавирусът ни кара да осъзнаем своята накърнимост и незащитеност. Под карантина са градове и страни, надига се вълна на икономическа рецесия.

Хората са обезкуражени и не знаят какво да вършат, с изключение на да носят маски и да мият ръцете си, това им е казано с цел да оцелеят. Без да преосмислим какво се случва, ние просто няма да можем да оцелеем. Вирусът смъква маските на Егото и прави всички равни – от царя до боклукчията. Както съветската баня почиства организма, по този начин вирусът е подготвен да пречисти нашия нарцисизъм и схващане. Той приземява света, занулява го, връщайки ни към понятието за цената на човешкия живот. Вирусът смъква от Егото патосната корона на величието му като сапунен мехур. Показвайки на нас, хората, какво е в действителност значимо – и това е нашето БИТИЕ.

Важното е това, че сега ние живеем, дишаме, сътворяваме. В конкуренцията за запаси одобряваме Живота за даденост, а не като Велик Дар. Коронавирусът удря в самата вътрешност връзката на тялото на индивида с Живота – в дишането. Сякаш ни демонстрира какъв брой надълбоко човек се е отклонил от своята Божествена природа и по какъв начин ненадейно е станал смъртен.

Memento Mori- Помнете гибелта. Помнете я, не я подценявайте. Уважавайте я, тя е част от този Живот. Винаги бъдете подготвени за това. Това е единственият метод да познаваме и да живеем качествено Живота си – признавайки Смъртта. Осъзнавайки своето свещено страхопочитание пред нея и оценявайки това, което е сега.

Подобното лекува сходното. Природата не бърка. Тя е в положение да издигне и да изцели скрития надълбоко в тялото, и като предписание – неволен боязън от гибелта

Просто би трябвало да го видите в себе си, с цел да осъзнаете своята накърнимост. Това е задоволително, с цел да се промени коренно удобната почва за вируса. Той е в положение да живее единствено въз основа на боязън и възприятие на незащитеност. На здрава почва у човек с високо равнище на благополучие и осъзнатост, вирусът няма да може да се прилепи и да се развъжда.

Нашето осъзнато отношение към живота като към най-висша полезност на човешкото битие, признателност към него и постигането на вътрешен мир, е най-хубавият метод за профилактика и възобновление.

Това е най-хубавият принос на всички за здравето на цялото човечество. Свалете короната на мнимото великолепие на вашето Его. Признайте страховете си и ги пуснете. Върнете се към неутралното Тук и Сега. В него се открива връзката на Човека с Бога и се отваря коронната чакра. Коронавирусът ще замине в небитието, в случай че човечеството осъзнае дълбокия смисъл на появяването на този токсичен сътрудник.

И не забравяйте да Благодарите!

източник

Съдбата – това е умеенето да се вземат мъдри решения

Вярвате ли в ориста? Мислите ли, че всеки от нас има свое предопределение? Понякога хората си мислят, че техният витален път е съдбоносен свише и че нищо не може да…