Пристрастяването и търсенето на цялостност | Екхарт Толе
Защо се пристрастяваме към различен чoвек? Причината сантименталната любовна връзка да бъде толкоз мощно и всеобщо мечтано преживяване е в това, че тя видимо носи избавление от надълбоко вкоренения боязън, недостиг и недостатъчност, които са присъщи на индивида в неговото заблудено и непросветлено положение. Това положение има както физическо, по този начин и психическо измерение. На физическо ниво вие явно не сте цялостни и в никакъв случай няма да бъдете - или сте мъж, или сте жена, т.е. половинка от цялото. На това равнище търсенето на целокупност - връщането към единността - се демонстрира като привличане сред мъжете и дамите, потребност на мъжа от жена, а на дамата - от мъж. То е съвсем неудържим блян за свързване с противоположния енергиен полюс. Коренът на този физически блян е нравствен: жадност да се постави завършек на двойствеността, за връщане към положението на целокупност. Ceксуалнaтa връзка е най-голямото доближаване до това положение на физическо равнище. Затова тя носи най-голямо задоволство от всички преживявания, които може да предложи физическият свят. Но половото единство е единствено къс взор към цялостността, момент на самодоволство. Докато го търсите неумишлено като средство за избавление, търсите завършек на двойствеността на равнището на формата, където не можете да го намерите. Виждате за момент парадайса, колкото това да ви развълнува, само че не ви е разрешено да живеете там и се озовавате назад в обособеното си тяло.
На психическо ниво възприятието за липса и непълнота е даже още по-силно, в сравнение с физическо. Докато се отъждествявате с мозъка, извличате себеусещането си извън. Иначе казано, възприятието кои сте идва от неща, които в действителност нямат нищо общо с това: обществена роля, имущество, осанка, триумфи и провали, убеждения и така нататък Това подправено умотворно „ аз " - егото - се усеща уязвимо, нестабилно и постоянно търси нови неща, с които да се отъждестви, с цел да усеща, че съществува. Но в никакъв случай нищо не е задоволително, с цел да му донесе трайно задоволство. Страхът си остава, както и възприятието за непълнота. Тогава обаче се появява тази специфична връзка. Тя сякаш носи отговора на всички проблеми на егото и задоволява всичките му потребности. Поне по този начин наподобява първоначално. Всички други 53 неща, от които преди сте извличали себеусещането си, в този момент стават относително незначими. Вече имате едно-единствено средоточие, което замества всички тях, придава смисъл на живота ви. посредством него определяте идентичността си: индивида, в който сте „ влюбени ". Вече не сте отломка, която се лута в една безразлична галактика, или най-малко по този начин ви се коства. Светът ви към този момент има център - оня, в който сте „ влюбени ". Отначало сякаш няма значение, че центърът е отвън вас и по тази причина все по този начин извличате себеусещането си някъде извън. Важното е, че непрекъснатото чувство за недостатъчност, боязън, липса и неосъщественост, по този начин особено за его-състоянието, към този момент го няма. Наистина ли? Дали е изчезнало, или продължава да си съществува под повърхността на щастието? Ако във връзките си изпитвате и „ обич ", и нейната диаметралност - настъпателност, прочувствено принуждение и така нататък - то евентуално смесвате привързаността на егото и пристрастяването с любовта. Не може в един миг същински да обичате колегата си, а в идващия да го нападате. Истинската обич няма диаметралност. Ако вашата има, значи не е обич, а мощна нужда на егото за повече цялост и по-дълбоко себеусещане, а другият човек краткотрайно задоволява тази нужда. Това е заместителят на егото на спасението и за малко то в действителност наподобява съвсем като избавление. Идва обаче миг, в който сътрудникът ви прави неща, които не дават отговор на потребностите ви, или по-точно на потребностите на вашето его. Чувството на боязън, болежка и дефицит, което е характерен детайл на его-съзнанието, единствено е било скрито от „ любовната връзка " и в този момент още веднъж изплува на повърхността. Както при всяко пристрастяване, когато разполагате с опиата, се на- мирате в облаците, само че непроменяемо идва време, когато той престава да ви прави работа. Когато болката се появи още веднъж, я чувствате по-силно отпреди, и освен това, в този момент възприемате колегата си като причина за нея. Това значи, че проектирате възприятието за болката на открито и нападате другия с цялата си гняв. Нападението може да пробуди болката в колегата ви и той да отвърне на удара. В този миг егото към момента се надява неумишлено, че нападението или опитът за операция ще бъде задоволително наказване, което ще накара колегата ви да промени държанието си, тъй че да можете още веднъж да го употребявате като прикритие за болката си.
Всяко пристрастяване поражда от несъзнателния отвод да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея. Всяко пристрастяване стартира и приключва с болежка. Каквото и да е това, към което сте пристрастени -алкохол, храна, легални или незаконни опиати, някой човек - вие употребявате някого или нещо, с цел да прикриете болката си. Затова, откакто отмине първичната еуфория, в интимните връзки има толкоз доста злощастие и болежка. Те не предизвикват нещастието и болката, а изваждат на бял свят нещастието и болката, които към този момент са във вас. Така е при всяко пристрастяване. То постоянно доближава до миг, в който към този момент не ви оказва помощ, и тогава болката става по- мощна отвсякога. Това е една от аргументите хората постоянно да се пробват да избягат от сегашния миг и да търсят някакво избавление в бъдещето. Първото, с което ще се сблъскат, в случай че съсредоточат вниманието си в Настоящето, ще бъде личната им болежка, а тъкмо от нея се опасяват. Ако единствено знаеха какъв брой е елементарно да доближат в Настоящето силата на наличието, която разпръсква мина- лото и болката от него, в действителността, която разпилява илюзията! Ако единствено знаеха какъв брой близо са дo своята действителност. какъв брой близо са дo Бога! Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение, Болката по този начин или другояче я има. Три несполучливи връзки за три години е по-вероятно да ви тласнат към събуждане, в сравнение с три години на запустял остров или в усамотението на стаята ви. Но в случай че можете да вложите в самотата си наситено наличие, това ще свърши работа
От „ Силата на сегашното ", Екхарт Толе, изд. Кибеа
Снимки: eckharttolle.com
