Къде потъна българското злато: И как Брежнев “надари” НРБ
Защо „ плановата “ стопанска система на Народна република България за 30 години три пъти стигна до банкрут? И по какъв начин „ братската “ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й Българска комунистическа партия.
Комунистическата химера отхвърля парите и банките. Тя слага като последна цел в битката на пролетариата против капитала унищожаването на „ враждебните “ съсловия и построяването на „ безкласово “ общество. В него паричните връзки щели да се трансфорат в “буржоазна отживялост “, настояват проповедниците на „ научния “ комунизъм. Въпреки догмите, открилата се благодарение на щиковете на Червената войска тирания на Българска комунистическа партия трансформира националната банка на страната в недодялан инструмент при изграждаждането на една друга химера – „ плановата “ стопанска система и финанси.
До средата на 50-те години Българска народна банка буквално следва сталинския модел, без ни минимум да оспорва руското водачество. Превърната в дисциплиниран реализатор, тя се включва в следените опити на стопанското „ топене “. През 60-те години с активи на Народна република България е закупена бейрутската Литексбанк, чиято активност и до момента не е напълно изяснена. (Има съмнения, че през банката са минавали покупко-продажбите с българско оръжие и синтетични опиати с арабски режими и терористични формирования.) През 70-те години банката е значим детайл от безредната икономическа обърканост на „ зрелия социализъм “, до момента в който през втората половина на 80-те в нея се концентрират редица от най-острите неравновесия на системата. Създадените в края на комунистическия режим „ социалистически “ търговски банки изиграват ролята на фермент, който дефинитивно разлага системата и в това време зарежда новата, установи екипът от откриватели от Държавния списък и Българска народна банка, който неотдавна обнародва документи за активността на банковата система от 1947 година до 1990 година
Провал след неуспех
Както първият, по този начин и вторият банкрут на Народна република България в края на 70-те години на предишния век непроменяемо е обвързван с тоталната взаимозависимост от пропукващата се към този момент Съветска империя. Основна роля в новото проваляне играят стопанският авантюризъм, гигантските разхищения и кражбите в построената върху парадокси и дефицити „ планова “ стопанска система. Главоломно възходящите след 1974 година негативно валутно салдо и външен дълг на страната са свързани с нуждата непрекъснато да се запълват множащите се „ дупки “ във всевъзможните салда на централизираната стопанска система. По заповед на Съвет за икономическа взаимопомощ България е принудена да продава на голяма загуба селскостопанските си артикули и храни против неконвертируеми рубли и да се пробва да запълва дефицитите си в твърда валута с развиване на туризма, с изпращане на експерти в Третия свят и с незаконен експорт на оръжие, синтетични опиати и други неразрешени от интернационалните конвенции артикули.
Силен удар нанасят и солидната за размерите на страната „ братска помощ “ за режими в Азия, Африка и Латинска Америка (главно Куба и Никарагуа), която върви в комплект с обилно раздаваните и несъбираеми след това финансови и стокови заеми. Катализатор за внезапното утежняване на финансовото положение на Народна република България в средата на 70-те е огромният скок в интернационалните цени на горивата. Икономистът Красен Станчев показва, че построените мастодонти на социндустрията като Кремиковци, Нефтохим и Медет не усъвършенстват изгледите за излаз от рецесията. „ Ето за какво на 11-тия конгрес на Българска комунистическа партия се взема решение страната внезапно да свие финансовите си разноски, без да понижава изключително размера на плануваното строителство. С други думи, строи се по-икономично и все по-некачествено. Пример за провалите на това решение върху бъдещите генерации е почналото тогава строителство на автомагистрали, чийто експлоатационен период е понижен на 15 години поради влаганите по-малко и по-лоши материали. Неслучайно ремонтите по построените през това време сектори от този момент не са спирали “, аргументира се Станчев.
Плачевното положение на най-верния съдружник на Съюз на съветските социалистически републики и горещите молби за помощ не трогват изключително руското управление, което подрежда да се сътвори валутна комисия, отпред с вожда Живков. Тя би трябвало да следи изкъсо валутните разноски на разхайтилия се съдружник. В последна сметка сълзите пред Москва хващат религия. Брежнев дава единодушието си Съюз на съветските социалистически републики да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за потребностите на империята. „ Горещо благодарим, тъй като в противоположен случай България през 1978 година щеше да изпадне в несъстоятелност “, признава Живков на среща с господаря си в Крим през август 1978 година Три месеца пред това диктаторът е дал позволение на западногермански барети да арестуват доста рискови леви терористи в Слънчев бряг, надявайки се жестът да смекчи твърдата линия, която Западът организира във връзка с отпущането на заеми за Народна република България, упреквана в нарушение на човешките права и поддръжка за терористични режими и придвижвания.
Същевременно обаче „ Големият брат “ отрязва 2 милиона тона петрол и нефтопродукти от износа си за Народна република България тъй като „ братската страна “ печелела от реекспорта им против конвертируема валута за сметка на Москва. „ Трябва да запълваме полските дупки след протеста на „ Солидарност ” и към този момент нямаме пари, с цел да си затваряме очите “ – по този начин може да се обобщи безпардонният коментар на Брежнев във връзка на решението на Госплан (Държавния планов комитет на СССР) да спре „ авантата “ за правилния балкански съдружник.
Вечният мит за добруването на Народна република България
Разследващият публицист Антон Тодоров с подигравка съпоставя приказките за всенародното благоденствие на Народна република България под крилото на Съюз на съветските социалистически републики с гръмък, само че скърпен от сапунени мехури анекдот. „ Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи неистини и полуистини за „ хубавия “ живот в Народна република България обществено пространство от легендата по какъв начин селският шмекер Живков водел за носа руските водачи, с цел да обезпечи небивало в соцлагера благополучие за българите. Няма и грам истина в притчата по какъв начин към България течали реки от долари, извоювани от препродажбата на руски петрол. Тези приказки не са подкрепени с каквито и да било документи и свидетелства. Напротив, хардлайнери на Българска комунистическа партия и комунизма разказват канските страдания при просенето на всеки по-значим заем или доставки на руски стратегически артикули за България.
През най-хубавите години от „ подаръците на Брежнев “ Народна република България годишно е експортирала не повече от 200 хиляди тона модифициран в Бургас руски петрол – основно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на интернационалните пазари български първични материали като цинк, олово и мед, с които Народна република България е можела да си обезпечава част от нужната? твърда валута, е била прибирана от Съюз на съветските социалистически републики против рубли, акцентира Тодоров. Според него, продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско проваляне на Народна република България, довело в последна сметка до третия, този път финален банкрут на Народна република България, се дължи още веднъж на стопанската политика на Кремъл по отношение на спътниците на Съюз на съветските социалистически републики. Тодоров цитира протокол от съвещание на Валутната комисия към Централен комитет на Българска комунистическа партия в средата на 80-те. На него се разисква въпросът по какъв начин България да облекчи дълговото си задължение, като се възползва от внезапно падналите цени на нефтопродуктите на интернационалните пазари, вместо да купува доста по-скъпия руски петрол. Това обаче се оказва задача невъзможна, тъй като Народна република България от дълго време се е задължила да изкупува продукцията на Съюз на съветските социалистически републики с петгодишни контракти на твърди цени, открити надалеч преди рухването на международните котировки за течните горива при започване на 80-те.
