Защо пазим тайни? Има хора, които просто обичат да се обграждат

Защо пазим секрети?
Има хора, които просто обичат да се обкръжават с тайнственост, а има и такива, които искрено се срамят от някои свои страни. Мотивите, заради които пазим в загадка избрани неща, могат да се сведат до няколко:

Не бихме желали някой да злоупотреби с информацията, която има за нас и по тази причина я пазим ревниво.
Не всеки би схванал това, което крием и затова разкриването на нашите секрети би предизвикало повече вреди, в сравнение с запазването им.
Просто ни се желае да направляваме обстоятелствата и информацията по отношение на живота си, до които останалите имат или нямат достъп.
Каквито и да са аргументите някой да пази своята загадка, следствията от разкриването й нормално са неприятни. Един от най-трудните въпроси тук е: Какво да вършим когато някой ни повери нелеката задача да пазим тайната, която той самият не е съумял да опази от нас?

Как да пазим секрети.
Имате ли секрети, които сте се успявали да не споделите с безусловно никого? Ако е по този начин, тогава идващите правила не са за вас. Те са за това по какъв начин да се научим да пазим поверената ни загадка добре. Колкото и невъзможна да наподобява задачата „ СТРОГО СЕКРЕТНО “, има няколко правила, които в действителност оказват помощ в битката с желанието да (се) издадеш.

Просто не казвай
Най-пренебрегваният, само че най-ефикасен вид да оправдаеш нечие доверие е да си мълчиш, каквото и да става. Никой не може да популяризира информация, която не знае и никой не може да те съобщи, в случай че няма какво да съобщи.
Първото предписание за бранене на секрети е доста значимо, макар че когато знаем нещо доста ни се желае да го споделим най-малко с един човек. Ако престъпим правилото и се доверим на някого, този същият човек стартира да се усеща като нас и по този начин верижната реакция на издаването стартира. Споделянето „ единствено “ с един човек, даже и да си мислим, че няма да навреди на никого, е най-сигурният метод една загадка един път вечно да спре да бъде такава.

Дръж се естествено
Много пъти изпадаме в неуместни обстановки, единствено тъй като пробвайки се да скрием нещо, толкоз се тормозим, че то почва да ни се изписва писмен знак по писмен знак на челото. Съществуват и крайности от рода на: „ Аз знам нещо, само че не мога да ти го кажа. “ В този случай първата реакция на отсрещната страна постоянно е обвързвана с опити да се изкопчи малко повече информация.

Колкото повече се съпротивляваме да не издаваме нищо, толкоз по-зле става. Дори и да успеем да не кажем каквото и да било съответно, към този момент сме посочили, че загадка съществува.
Затова най-добре е, когато ни кажат загадка, просто да забравим за нея. Да затворим кръга на „ предаването по-нататък “ и толкоз. Това ще ни помогне по никакъв метод да не наподобява, че знаем освен това или, че крием нещо.

Отказвай учтиво и мъдро
Ако хората към вас знаят или подозират, че имате някаква секретна информация и ви притискат да се издадете,не се ядосвайте, паникьосвайте или тормозете. Просто кажете, че не се чувствате в въодушевление да говорите за това. Въпреки че обстановката наподобява безнадеждна, в действителност имате две доста положителни благоприятни условия да се отървете от непотребни въпроси.

Първото, което можете да извършите е учтиво, без непотребни страсти, да промените тематиката или да насочите диалога в друга посока.
Втората опция е неповторима и съвсем във всички случаи работи, назовава се „ Смяна на функциите “. Когато виждате, че индивидът отсреща няма да ви остави на мира приключете въпроса с изкопчването на тайната с едно изречение: „ Ако трябваше да вардя твоя загадка, по какъв начин щеше да се почувстваш в случай че я кажа на различен? “
Продължава: Ще ти кажа нещо...