Ефектът на Рингелман: защо трябва да разчитаме предимно на себе си
Защо колективизмът не работи?
Под името “Ефект на Рингелман ” е известна наклонност, съгласно която има противоположна връзка сред числеността на група хора и нейната продуктивност. Нека забележим защо става дума.
Максимилиен Рингелман (1861–1931) е професор по селскостопанско машиностроене към Националния агрономически институт на Франция.
През 1913 година Рингелман открива, че когато членовете на една група работят дружно по дадена задача, това в действителност води до вложение на доста по-малко старания от тяхна страна, в сравнение с когато обособените членове работят сами.
Логиката споделя тъкмо противоположното: в случай че един човек може да вдигне – условно – 100 кг, тогава двама би трябвало да вдигнат дружно или 200, или даже повече. В последна сметка упованието, че груповата работа разрешава да се реализира повече, че резултатът ѝ надвишава сумата от обособените резултати на членовете на групата, е напълно обикновено. И към момента съществува и се поддържа интензивно.
Но – уви! В опита на Рингелман двама души съумяват да вдигнат единствено 93% от сумата на техните самостоятелни индикатори. А осем към този момент единствено 49%.
Рингелман ревизира този резултат и посредством други задания. Например – изтегляне на въже. И още веднъж – същият резултат. Колкото повече се усилва числеността на групата, толкоз повече спада продуктивността.
Причината е ясна. Когато разчитате сами на себе си, полагате оптимални старания. А в групата можете да спестите мощ: никой няма да забележи, както в историята за жителите на едно село, които решили да си изпълнят бъчва с водка във връзка огромен празник. От всеки двор – по кофа. Накрая се оказало, че бъчвата е цялостна с чиста вода: всеки донесъл кофа с вода, надявайки се, че в общото количество водка хитростта му няма да бъде видяна.
Мотивационните загуби незабавно настъпват в групата – склонността да се трансферира осъществяването на работата от един участник на различен участник, тъй като е невероятно да се дефинира приноса на обособените участници в група, както и тъй като нормално никой не желае да се товари с най-много работа и по този метод да разрешава на другите да се скатават. Този феномен е прочут и като “Социална леност ”.
Никакво обществено инженерство към момента не е съумяло да преодолее резултата на Рингелман . Можете да четете колкото си желаете заклинания на „ гурута по екипна работа “, само че колкото по-голяма е групата, толкоз по-голяма е пасивността, присъща на индивида.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
