Защо едва 0,4% от основателите оцеляват като главен изпълнителен директор

Защо едвам 0,4% от създателите оцеляват като основен изпълнителен шеф три години след първичното обществено предложение на тяхната компания? Моите проучвания демонстрират, че такива маратонци имат когнитивен апетит - ненаситно интелектуално любознание и предпочитание да работят с други хора, с цел да разкрият най-хубавите хрумвания.

Основателите, които не стигат толкоз надалеч, страдат от когнитивно блокиране - нагледно казано това е мисловен чук, който гледа на всеки проблем като на гвоздей. Те реализираха триумф при започване на кариерата си, като следваха тактика, която смятаха за неповторимо своя. За да съживят това възприятие, такива водачи гледат на всеки нов проблем, пред който са изправени, като на гвоздей и възнаграждават членовете на екипа, които оферират да го решат с чука.

Защо толкоз умни хора вършат нелепости? Предполагам, че на доста умни хора им липсва задоволително самочувствие, с цел да се откажат от егото си и да си сътрудничат с другите за използване на по-добри решения.