Депресираното и затлъстяло модерно общество ♥ Д-р Стивън С. Иларди
Защо депресията се е трансформирала в същинска зараза за модерното общество и по какъв начин да се оправим с нея, без да прибягваме до медикаменти? Американският доктор и психолог доктор Стивън С. Иларди предлага своя стратегия в 6 стъпки, с която може да победим депресията, залагайки на ангажиращи мозъка занимания, физически извършения, излагане на слънчева светлина, обществени контакти. Когато към депресията прибавим и затлъстяването, картината на нашето съвремие става все по-тъжна и тревожна.
Епидемията и целебното средство
„ Не знам какво ми става. Искам единствено да затворя очи и в никакъв случай повече да не се събудя. Имам възприятието, че целият ми живот изтича през пръстите, а аз не мога нищо да направя. Всички ми споделят, че би трябвало да „ се стегна “. Не осъзнават ли какъв брой грубо е това? Наистина ли считат, че желая да съм в това положение? Понякога просто стартирам да рева, без даже да знам за какво. Хората ме гледат, все едно съм вманиачен, като че ли споделят: „ Погледнете го, горкичкия. Клетият, напряко да го ожалиш... “. Гласът на Фил последователно заглъхна, той се приведе напред и хвана главата си с ръце. Заби взор в пода на кабинета и прошепна: „ Извинете ме “. И стартира да го повтаря, без да стопира, като мантра.
Въпреки че познавах доста добре разрушителния ефект на депресията, беше ми много мъчно да си представя как е изглеждал Фил само няколко месеца преди този момент, преди началото на заболяването. Съпругата му, която се беше обадила по телефона, за да му запише първия преглед, го беше описала като „ самонадеян мъж, който обича да се забавлява “. Беше притежател на успешна фирма, радваше се на здрав брак и обожаваше двете си деца. Жена му ми сподели: „ Преди, като го погледне човек, би си споделил: „ Този мъж е съумял във всяко едно отношение “. Но въпреки това в оня миг той се намираше в моя кабинет, поразен от меланхолия в разцвета на силите си. Само за няколко месеца бе изгубил силата, паметта, либидото, самоувереността, способността да спи през нощта и концентрацията си. Вече не можеше да си прави добре работата. Беше се откъснал изцяло от приятелите и фамилията си. А в последно време даже бе изгубил желанието за живот.
Подобно на огромна част от пациентите, които церя, преди да пристигна при мен, Фил към този момент приемаше антидепресанти от няколко месеца. За страдание, медикаментите не му бяха помогнали кой знае колко – нещо, което се случва по-често, в сравнение с множеството хора осъзнават. Въпреки че в някои случаи медикаментите несъмнено оказват помощ, те се оказват потребни за по-малко от половината пациенти с меланхолия, които пробват да се лекуват с тях. (А мнозина, по този начин или другояче, се отхвърлят от лекарствения банкет заради тежки странични резултати като полова дисфункция или напълняване.) Въпреки бързото повишаване на използването на антидепресанти през последните години честотата на депресията в Съединени американски щати не е намаляла: тя се е нараснала. По последни данни от научни проучвания всеки четвърти американец – над седемдесет милиона души – в някакъв миг от живота си ще извърши критериите за тежка меланхолия. Честотата на депресията нараства застрашително от няколко десетилетия. Днес се среща, жестоко казано, 10 пъти повече, в сравнение с преди две генерации. Как е допустимо актуалните хора да са толкоз уязвими от депресията? Каква смяна е настъпила? Очевидно не става дума за генетика, защото геномът на хората не може да се промени толкоз бързо. Причината би трябвало да се крие в нещо друго. И това друго нещо, уверен съм, е методът на живот. Помислете върху следните обстоятелства:
● В американското общество има единствено една група хора, които не са наранени от актуалната зараза от меланхолия: амишите. Честотата на депресията измежду амишите, чиито общности не престават ревниво да се придържат към метода на живот през осемнайсети век, е фрапантно пониска, в сравнение с измежду останалото население на страната.
● В разрастващите се страни (в така наречен трети свят) честотата на депресията в границите на цялостен живот неведнъж съставлява единствено дребна част от тази на Запад. Само че в тези страни, в които хората минават от по-традиционен към по-американизиран метод на живот, разпространяването на депресията стартира да нараства.
● През последните години честотата на депресията пораства непреклонно във всяка от така наречен индустриално развити страни (като Англия, Германия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея). Така че не е изолирано американско събитие.
● Западни откриватели са проучвали групи от хора в актуалния свят, чийто метод на живот включва лов и събирачество на плодове и ядивни растения – да вземем за пример племето калули в планините на Папуа-Нова Гвинея, – за съществуване на психични болести. Забележителният извод, до който доближават, е, че клиничната депресия почти не се среща сред тези групи, чийто начин на живот е непосредствен до този на нашите далечни предшественици. Въпреки че животът им е много труден – напълно са лишени от материалните удобства или напредъка на медицината, които ние одобряваме за даденост, – те са „ ваксинирани “ против бича на депресията, който унищожава живота на доста хора пред очите ни. (Може би най-показателен в това отношение е образецът на антрополога Едуард Шифълин, който живял измежду племето калули в продължение на съвсем десетилетие и деликатно разпитал над две хиляди мъже, дами и деца по отношение на метода, по който претърпяват скръбта и депресията; той разкрил един-единствен човек, който се доближавал до цялостните диагностични критерии за депресията като заболяване.)
Тези кроскултурни проучвания демонстрират напълно ясно следното: колкото по-„ съвременен “ метод на живот води обещано общество, толкоз по-голяма е честотата на депресията в него. Може да ви се стори изненадващо, само че обяснението е просто: човешкото тяло не е било основано за актуалната постиндустриална среда. Допреди към дванайсет хиляди години, когато хората изобретили земеделието и почнали да опитомяват животни, всички поданици на Земята се препитавали с лов и събиране на разнообразни храни. Хората са живели като ловци събирачи през по-голямата част от човешката история.
А нашите гени продължават да отразяват това историческо развитие: те са се изменили съвсем малко от времето на предците ни ловци събирачи. Гените ни са все по този начин прекрасно настроени към околната среда от древността и все още не престават да изграждат – на практика – тела на хора от каменната епоха. За жал, когато човешко тяло от каменната епоха се сблъска със актуалната околна среда, последствията върху здравето могат да бъдат пагубни.
Да разгледаме стремглаво възходящата зараза от затлъстяване. Цели 65 % от възрастното американско население страдат от наднормено тегло с клинични последици. Защо? Защото нашият вкус към момента е надъхан по отношение на особеностите на индивида от каменната епоха. Предците ни ловци събирачи са разполагали с изменчиво и вариращо съгласно сезона количество и тип храна, като във всеки миг ги е дебнела заплахата, че може да останат гладни за ден-два или за по-продължително време. Затова е напълно разумно, че са имали предпочитание за повече сладко, скорбяла и мазнини – източниците на най-вече калории – и са се тъпчели с тях всякога, когато са имали достъп до тези рядко срещани, богати на разнообразни съставки храни.
Мозъците ни към момента са програмирани по този метод. И ние също безусловно не можем да устоим на импулса да се натъпчем с висококалорийни храни. Когато ни се дояде парче чийзкейк да вземем за пример (сладко, скорбяла и мазнини: „ три в едно “), нашите мозъци на хора от каменната епоха радостно записват съхраняването на толкоз доста калории за черни дни – без значение от обстоятелството какъв брой сила може да сме скътали до този миг под формата на ресурси от мазнини. Обаче през последните няколко десетилетия за първи път в човешката история висококалорийните храни станаха достъпни по всяко време. И така като мозъкът не е бил създаден да контролира апетита при наличие на такова постоянно изобилие, дневната консумация на калории е достигнала невъобразимо високи стойности. Виждаме храната и мозъците ни просто „ не могат да я откажат “. А по-лошото е, че тази хранителна вакханалия съответствува с внезапното понижаване на броя калории, които хората изразходват всеки ден, защото модерни улеснения като автомобила, електрическите уреди и малкия екран последователно са ни трансформирали в нация от залепени за дивана хора.
Резултатът? Съвременна зараза, която може да се изясни изцяло с неотдавнашните промени в метода на живот.
От: „ Лек за депресията “, Д-р Стивън С. Иларди, изд. „ Колибри “, 2020,
Източник: colibri.bg
Снимка: Stephen Ilardi, professor of psychology at Kansas University and holds a doctorate in clinical neuroscience, clinical.ku.edu
