Родили сте деца? Ами гледайте си ги!
Защо щерка ми роди две деца, не знам. Тя и шурей ми не могат да обезпечат естествен живот на децата. Постоянно разчитат на нашата помощ, само че ние не сме желали внуци. Трябва ли да даваме пари, да гледаме деца, да купуваме жилище? Не!
Със брачна половинка ми още в нчалото взехме решение, че няма да имаме повече от едно дете. Да, искахме огромно семейство, само че разбрахме, че не можем да го устояваме финансово. Въпреки че всички в близост се оплакваха, че е невероятно, споделят те, щерка ни ще израсне като лакомец. Е, явно се справихме добре.
Дъщерята живееше добре. Тя имаше всичко, за което човек може да мечтае: хубави играчки, съвременни облекла, чаши, учители, пътувания и така нататък Насочихме всичките си старания към нейното развиване, с цел да й осигурим почтено бъдеще. Дори й купихме апартамент и направихме ремонт, с цел да има Марина добър старт в живота.
От всички другари единствено ние родихме едно дете. И ще ви кажа, разликата сред нас е доста осезаема. Ако щерка ни се обличаше красиво, учише в най-хубавия университет и имаше личен апартамент, то те не можеха да дадат на децата си даже половината от това, тъй като родиха 2-3 деца.
Мислех, че щерка ми ще си направи изводите и ще копира нашето държание. Силно се надявах! А тя постъпи тъкмо противоположното. Веднага след университета Марина се омъжи и роди дете. Със брачна половинка ми не сме се бъркали в живота й. Решили сте да имате бебе? ДОбре! За благополучие има покрив над главата си.
Но все още на раждането на първото дете зетят нямаше непрекъсната работа. Ходеше на краткотрайна работа на повърхностен работен ден, а щерка ни беше в отпуск по майчинство. Естествено, трябваше ние да купим цялата зестра, тъй като младоженците нямаха нито стотинка.
После нещата сякаш се оправиха. Младото семейство стартира да се самоиздържа, тъй че заделихме спестени пари, с цел да си купим вила. Разбирахме, че вървим към пенсия, тъй че трябваше да се погрижим къде да прекараме дните си по-късно.
С щерка ми се виждахме постоянно. Тя обичаше да идва при нас и да оставя внука си, с цел да си почине малко. Зет ми към момента не се беше устроил на едно място, което не ми хареса. Изглежда, че той просто не искаше да работи.
Две години по-късно щерка ми разгласи, че е бременна още веднъж. Зетят беше на седмото небе от благополучие, само че не бързаще да взема решение финансовите им проблеми. Той даже не се смути, че към този момент не се побират в едностайния апартамент на щерка ми.
Дъщеря ми стартира да ни моли да помогнем с разширението. Тя манипулираше внуците си и се оплакваше от горката си орис. Тя знаеше, че имаме пари, само че не искаше да разбере, че ги спестяваме за себе си, а не за нея.
Родителите би трябвало да мислят за благополучието на децата, а не на бабите и дядовците. Съпругът ми и аз към този момент помогнахме задоволително, тъй че няма да се откажем от пазаруването на вила.
Когато казахме на щерка си за това, тя ни се обиди. Виждате ли, държали сме се егоисти – всички естествени родители оказват помощ на децата и внуците си. Не помогнахме ли задоволително?
Дъщерята обаче има прекомерно огромни претенции. Тя би трябвало да предяви претенциите си към брачна половинка си, който за толкоз години не е постигнал нищо. Само децата могат да вършат!
Не сме принуждавали щерка си да ражда и по тази причина не считаме за належащо да осигуряваме фамилията й. Искаме да живеем за себе си. И го заслужаваме!
