Море с цвят на вино...
Уважавам археолога и откривател на тракийската античност Андрей Киряков и с интерес чета публикациите му. Ала - както е споделил Аристотел - " благ ми е Платон, благ ми е Сократ, само че истината ми е по-мила " и аз не мога се съглася с доводите на сътрудника, изложени в публикацията му " Тракийската зейра и славянската риза ". Тракийските думи не могат да се изясняват посредством анаграми и не като анаграми са влезнали те в българския език. Не отхвърлям, че някои прадревни слова в действителност съставляват кодове, само че казусът със зейрата и виното въобще не е подобен. И тъй като обстоятелства дава опция да бъдат разисквани разнообразни отзиви по даден проблем, ще се възползвам от тази естрада, с цел да показва моето пояснение на прегледаните от Андрей думи. Правя го - дублирам - с почитание към неговия текст и считам, че точно в подобен дух би трябвало да се взема решение всеки теоретичен спор.
Значението на тракийското слово " зейра " от дълго време е обяснено като връхна дреха - вълнено покривало. Виждаме го изобразено в композициите, представящи тракийски персонажи, върху античната теракота. То има една присъща специфичност - хоризонталните тъмни линии, с които е украсено. Понякога рисунъкът на тъмните линии е доста комплициран. Вероятно те имат цвета на естествената вълна самочерка - от черни овце. Тъкмо такова, само че на елементарни бели и тъмни хоризонтални линии, от бяла и черна естествена вълна - го виждаме и в картините на нашите живописци, като връхна пелерина с качулка, типична за българските селяни, най-много за пастирите, които през целия ден прекарват навън. Ако се заровите в старите ракли на село, съвсем несъмнено е, че ще откриете сходно покривало, носено от вашите дядовци и прадядовци.
Андрей Киряков с право обяснява за читателите, че гърците предават със звука " з " непроизносимите за тях тракийски звуци " ш ", " ж ", " ч ". Ако вместо началния " з ", в думата " зейра ", " зера " или " зира " - сложим звука " ш ", ще получим слово, което звучи по-разбираемо за българското ухо - " шейра ", " шера " или " шира ". " Шира " ни дава опция да тълкуваме думата " зейра " като произхождаща от понятието " необятен " - необятно покривало, отворено начело и закопчаващо се единствено с " петелка ", сходство на копче. Но дали това е вярното пояснение? То не извежда на напред във времето най-характерната специфичност на тази дреха - нейната ивичеста декорация.
Според мен, словото " зейра " би трябвало да се пояснява посредством българското разбиране " шар " - пъстър, декориран. В сицилианския език, пък и в италианския, понятието " шар, шара " е влезнало посредством сикулския и значи таман " пъстър ". Следователно " зейра " е " шара " - украсено, шарено покривало. Но това не е цялото пояснение. Ивичестата декорация на зейрата припомня окраската на змията и този паралел става очевиден, в случай че разтълкуваме двете обичайни названия на българското вълнено покривало - ямурлук и кабаница ( второто е упоменато от Андрей в цитираната публикация ). Коренът " хапвам " е еднакъв с " яг " и значи " змия " ( ягурлук ). Интересно е, че на доста хиляди километри от антична Тракия и България, на американския континент, коренните американци са нарекли с името " ягуар " голямата котка, носеща особена - " змийска " багра. Същото значение - " змия " - се съдържа и в корена " каб " ( кабаница).
Много забавна е звуковата непосредственост на думата " зейра " с името " зебра " на животното с поразителна ивичеста багра, която припомня и неповторими пръстови отпечатъци, защото е друга при всеки субект. Не считам, че това подобие в названията е инцидентно, въпреки че зебрата се счита за типично африкански жител. Но езикът на североафриканските гетули, като и на сабазиите, основали империята Шаба, безспорно е бил непосредствен с тракийския и това е евентуалното пояснение за съвсем омонимното звучене на думите " зебра " и " зейра ". Впрочем въпросът с имената на животните е извънредно значим за разкриването на най-далечното минало на индивида - техният ген е избавен в Ноевия ковчег и затова както типовете им, по този начин и техните названия, произлизат от атлантската ера. Как другояче да си разбираем, че " лисица " на корейски език е " kumitsa "?
Но да не се отдалечаваме от съответната тематика.
Твърдя, че смисъла на " зейра " е " вълнено покривало с ивичеста декорация " и екстравагантното търсене на анаграмен смисъл в него не води до правилни тълкувания.
Ще отворя къса скоба, с цел да обясня и смисъла на думата " опанджак ", с която в моя Врачански край посочват грубото вълнено покривало с качулка. За разлика от ямурлука, то е едноцветно. За днешния българин, боравещ с речник от 100 думи, не запомнил минало и език, това наименование е цялостна мистерия, само че в случай че вземем за насочна точка словото " опинци ", също съвсем изчезнало, и го съпоставим с думата " обувка ", ще осъзнаем, че двете понятия са идентични - както по смисъл, по този начин и по звучене. Какво в действителност значи " обувка " - " обувь " на съветски? Това е нещо, което се поставя " от горната страна ", нещо като " опаковка " ( казано по днешному ). Опанджакът се намята от горната страна, той е покривало, було, връхна дреха. Моят дядо, както множеството български селяни, се намяташе с опанджак, когато го чакаше дълъг труд навън, под мразовит пороен дъжд. Всъщност " връхна дреха " е и първичното значение на съветската дума " пиджак " - сако.
Правя това отклоняване, ако в бъдеще на някой немски академик му хрумне да изясни думата " опанджак " като потник или долни гащи.
Що се отнася до думата " вино ", считам я за изконно тракийска. Мисля, че по този въпрос с Андрей сме на едно мнение. Не е допустимо божествената напитка, която целия свят назовава " вино " и която е подарена на човечеството от тракийския Дионис, в тракийския език да е означена с друга някаква дума. Тракийското слово " вино " на " древногръцки " е " oinos ", което е идентично с " yayin " на иврит. В основата стои античното арамейско разбиране 'inebeta' - грозде. Много забавно е, че думата " лилав " ( за цвят ) на арамейски е " binpsh ". Свързвам това слово с цвета на гроздето от античните лози - когато виното е могло да бъде носено " в забрадка ". Това вино е било изключително мощно и е трябвало да се пие разредено с вода, както свидетелстват всички антични създатели.
Цветът, както на гроздето, по този начин и на виното, е бил наситено лилав, съвсем синьочерен. Ето обяснението на загадъчния Омиров стих в " Одисея " ( XIX Песен ):
" Крит е далечна земя измежду море винобагро... "
Много хора са се чудили - а за какво да укривам, чудила съм се в миналото и аз - що за метафора е употребявал най-великият бард на всички времена. Някои са го упреквали даже в далтонизъм. За днешните хора няма подозрение, че виненият цвят е червен. Но не, Омир без капка пресилване разказва цвета на топлото Егейско море край крайбрежията на Крит с понятието " лилав или синьочерен " - цветът на античното вино, скъп подарък от Дионис, вечно загубен за човечеството.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Значението на тракийското слово " зейра " от дълго време е обяснено като връхна дреха - вълнено покривало. Виждаме го изобразено в композициите, представящи тракийски персонажи, върху античната теракота. То има една присъща специфичност - хоризонталните тъмни линии, с които е украсено. Понякога рисунъкът на тъмните линии е доста комплициран. Вероятно те имат цвета на естествената вълна самочерка - от черни овце. Тъкмо такова, само че на елементарни бели и тъмни хоризонтални линии, от бяла и черна естествена вълна - го виждаме и в картините на нашите живописци, като връхна пелерина с качулка, типична за българските селяни, най-много за пастирите, които през целия ден прекарват навън. Ако се заровите в старите ракли на село, съвсем несъмнено е, че ще откриете сходно покривало, носено от вашите дядовци и прадядовци.
Андрей Киряков с право обяснява за читателите, че гърците предават със звука " з " непроизносимите за тях тракийски звуци " ш ", " ж ", " ч ". Ако вместо началния " з ", в думата " зейра ", " зера " или " зира " - сложим звука " ш ", ще получим слово, което звучи по-разбираемо за българското ухо - " шейра ", " шера " или " шира ". " Шира " ни дава опция да тълкуваме думата " зейра " като произхождаща от понятието " необятен " - необятно покривало, отворено начело и закопчаващо се единствено с " петелка ", сходство на копче. Но дали това е вярното пояснение? То не извежда на напред във времето най-характерната специфичност на тази дреха - нейната ивичеста декорация.
Според мен, словото " зейра " би трябвало да се пояснява посредством българското разбиране " шар " - пъстър, декориран. В сицилианския език, пък и в италианския, понятието " шар, шара " е влезнало посредством сикулския и значи таман " пъстър ". Следователно " зейра " е " шара " - украсено, шарено покривало. Но това не е цялото пояснение. Ивичестата декорация на зейрата припомня окраската на змията и този паралел става очевиден, в случай че разтълкуваме двете обичайни названия на българското вълнено покривало - ямурлук и кабаница ( второто е упоменато от Андрей в цитираната публикация ). Коренът " хапвам " е еднакъв с " яг " и значи " змия " ( ягурлук ). Интересно е, че на доста хиляди километри от антична Тракия и България, на американския континент, коренните американци са нарекли с името " ягуар " голямата котка, носеща особена - " змийска " багра. Същото значение - " змия " - се съдържа и в корена " каб " ( кабаница).
Много забавна е звуковата непосредственост на думата " зейра " с името " зебра " на животното с поразителна ивичеста багра, която припомня и неповторими пръстови отпечатъци, защото е друга при всеки субект. Не считам, че това подобие в названията е инцидентно, въпреки че зебрата се счита за типично африкански жител. Но езикът на североафриканските гетули, като и на сабазиите, основали империята Шаба, безспорно е бил непосредствен с тракийския и това е евентуалното пояснение за съвсем омонимното звучене на думите " зебра " и " зейра ". Впрочем въпросът с имената на животните е извънредно значим за разкриването на най-далечното минало на индивида - техният ген е избавен в Ноевия ковчег и затова както типовете им, по този начин и техните названия, произлизат от атлантската ера. Как другояче да си разбираем, че " лисица " на корейски език е " kumitsa "?
Но да не се отдалечаваме от съответната тематика.
Твърдя, че смисъла на " зейра " е " вълнено покривало с ивичеста декорация " и екстравагантното търсене на анаграмен смисъл в него не води до правилни тълкувания.
Ще отворя къса скоба, с цел да обясня и смисъла на думата " опанджак ", с която в моя Врачански край посочват грубото вълнено покривало с качулка. За разлика от ямурлука, то е едноцветно. За днешния българин, боравещ с речник от 100 думи, не запомнил минало и език, това наименование е цялостна мистерия, само че в случай че вземем за насочна точка словото " опинци ", също съвсем изчезнало, и го съпоставим с думата " обувка ", ще осъзнаем, че двете понятия са идентични - както по смисъл, по този начин и по звучене. Какво в действителност значи " обувка " - " обувь " на съветски? Това е нещо, което се поставя " от горната страна ", нещо като " опаковка " ( казано по днешному ). Опанджакът се намята от горната страна, той е покривало, було, връхна дреха. Моят дядо, както множеството български селяни, се намяташе с опанджак, когато го чакаше дълъг труд навън, под мразовит пороен дъжд. Всъщност " връхна дреха " е и първичното значение на съветската дума " пиджак " - сако.
Правя това отклоняване, ако в бъдеще на някой немски академик му хрумне да изясни думата " опанджак " като потник или долни гащи.
Що се отнася до думата " вино ", считам я за изконно тракийска. Мисля, че по този въпрос с Андрей сме на едно мнение. Не е допустимо божествената напитка, която целия свят назовава " вино " и която е подарена на човечеството от тракийския Дионис, в тракийския език да е означена с друга някаква дума. Тракийското слово " вино " на " древногръцки " е " oinos ", което е идентично с " yayin " на иврит. В основата стои античното арамейско разбиране 'inebeta' - грозде. Много забавно е, че думата " лилав " ( за цвят ) на арамейски е " binpsh ". Свързвам това слово с цвета на гроздето от античните лози - когато виното е могло да бъде носено " в забрадка ". Това вино е било изключително мощно и е трябвало да се пие разредено с вода, както свидетелстват всички антични създатели.
Цветът, както на гроздето, по този начин и на виното, е бил наситено лилав, съвсем синьочерен. Ето обяснението на загадъчния Омиров стих в " Одисея " ( XIX Песен ):
" Крит е далечна земя измежду море винобагро... "
Много хора са се чудили - а за какво да укривам, чудила съм се в миналото и аз - що за метафора е употребявал най-великият бард на всички времена. Някои са го упреквали даже в далтонизъм. За днешните хора няма подозрение, че виненият цвят е червен. Но не, Омир без капка пресилване разказва цвета на топлото Егейско море край крайбрежията на Крит с понятието " лилав или синьочерен " - цветът на античното вино, скъп подарък от Дионис, вечно загубен за човечеството.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ