Защо българските управници са се вкопчили така яростно във властта?

Защо българските управници са се вкопчили по този начин гневно във властта? Възможни са разнообразни отговори, а един от тях се търкаля там, където неуморно обикаля и премиерският джип.

На път с джипа

" Докато всички партии мислят за избори, аз първо съм общественик и по-късно съм политически водач. Държавническото държание изисква да се мисли първо за идващите генерации, а по-късно за идващите избори. " Това написа тези дни министър председателят след следващата ревизия на строяща се магистрална права. Тоест, не е време за оставка и предварителни избори. Въпреки че, както нееднократно е подчертавал самият той, ръководството в такава обстановка носи доста негативи. Което се вижда все по-ясно и в социологическите изследвания.

За какво е тогава тази саможертвена обвързаност към властта? Възможни са разнообразни отговори, някои от които са много по-прозаични от високопарните разсъждения на премиера. Един от тях се търкаля там, където - по строящите се автомагистрали.

Много или малко са 1,1 милиард лв.?

Как мислите, доста или малко са 1,1 милиард лв. за 66 километра магистрален път в Дунавската низина? Почти толкоз бяха отпуснати тези дни за построяването на сектор от пътя Видин-Ботевград. Въпросът няма отговор, тъй като няма никаква база за съпоставяне. Щеше да има, в случай че поръчката беше предоставена след открит, спортен търг. Но не беше.

Това е следващият случай, в който ръководещите се възползват от малка врата (по-скоро огромна врата) в Закона за публичните поръчки, даваща опция за непосредствено възлагане без търг. Стига фирмата-изпълнител да е 100 % благосъстоятелност на страната. Вратичката бе оставена с обяснението, че ще се употребява при някои комунални услуги, като сметосъбирането да вземем за пример. Но се оказа, че задачата е друга - някои от най-големите обекти, строени с пари от държавния бюджет (при европейското финансиране този номер, естествено, няма по какъв начин да мине). Така в този момент и въпросните близо 66 километра бяха предоставени непосредствено и без търг на държавната компания „ Автомагистрали “.
Редакцията предлага
Строго защитавана загадка

С това обаче казусът не се изчерпва. Защото въпросната компания не разполага нито с хората, нито с техниката, нужни за осъществяване на подобен обект. Същевременно законът изрично ѝ не разрешава да употребява подизпълнители. Но пътят за заобикаляне на това „ стеснение “ също е от дълго време прокаран - употребяват се така наречен контракти за външни услуги с частни компании, да вземем за пример за наем на техника или за продажба на строителни материали. Кои обаче са тези „ снабдители на услуги " - това е строго защитавана загадка.

Така на процедура държавната компания първо получава големи средства, без да е ясно какъв брой действително коства построяването на съответния обект, след което самата тя преразпределя тези средства „ на мрачно “, без да е ясно кой какъв брой пари получава и за каква работа.

Поръчки за 4,5 милиарда

Както стана ясно, въпросната пътна права напълно не е първата поръчка, предоставена по този метод на компания „ Автомагистрали “. Преди това бяха два контракта за сектори от постоянно строящата се автомагистрала „ Хемус “ за общо над 2,6 милиарда лв.. Тук може да се означи по какъв начин последователно набъбваше цената за километър: по първия контракт за „ Хемус “ тя бе към 10 милиона, при втория - 15,5 милиона, а в този момент, при поръчката за пътя Видин-Ботевград, към този момент е над 16 милиона. Същевременно прави усещане, че строителството на магистрални прави, предоставено посредством открита социална поръчка, излиза сензитивно по-евтино.

На същата държавна компания бе предоставено да ремонтира сектора от автомагистрала „ Тракия “ сред Чирпан и Стара Загора (известен като " пътят с вълните " ). Там пък се оказа, че ремонтът ще коства по-скъпо от самото строителство на сектора. Тя извършва и „ обичаните “ на водачите безкрайни поправки на виадуктите и тунелите по „ Хемус “ (ремонтът на тунел " Витиня " съвсем стигна цената за нов тунел). На нея бе предоставено и укрепването на 74 свлачища за 500 милиона лв. (за близо година е укрепено единствено едно). Така общата стойност на поръчките, получени от компанията непосредствено и без конкуренция, към този момент надвишава 4,5 милиарда лв., ангажирани предплатено от държавния бюджет.

Сладкото на властта

През към този момент трите месеца на митинги един от най-често задаваните въпроси е за какво ръководещите са се вкопчили по този начин гневно във властта, откакто тя явно, както настояват самите те, им носи толкоз негативи. Един от вероятните отговори се крие в тази идеална скица за заобикаляне на спортното начало в публичните поръчки и изцяло непрозрачно харчене на милиарди обществени средства. Освен мотив за горделивост и за безкрайни хвалби с построеното за „ идващите генерации “, магистралното строителство явно носи и някои сладки позитиви, поради които си коства човек да поеме тегобите на властта.

*****

Вижте и това видео от митингите:
Те стачкуват за България - за бъдеще без корупция