За първи път след 1989 г. ние българските учени и

За първи път след 1989 година ние българските учени и академични преподаватели ще предприемем ефикасни протестни дейности в навечерието на най-светлия празник – 24 май, (Ден на българската култура и просвета и на славянската писменост). Това се споделя в протестно писмо, подписано от 44 ректора на български университети до държавните институции.

На 20 май всички държавни български университети и част от частните висши учебни заведения няма да отворят порти, като изключение ще се направи само за действия със незабавен и наложителен темперамент, декларират още ректорите.

„ Призоваваме за схващане и поддръжка от цялото българско общество и най-много от студентите и докторантите. Нашите дейности не са резултат от моментна страст, а на дългогодишно потискано неодобрение, трансформирало се към този момент в оневинен яд “, написа в тяхното протестното писмо.

Светът 1 мин. Протести в Гърция: Студентите са срещу разкриването на частни университети България 2 мин. Кои са най-масовите специалности в университетите? България 3 мин. Учени от Българска академия на науките приканват да се спре преподаването на хомеопатия в университетите Светът 2 мин. Пропалестниски митинги: Студенти превзеха постройка на Колумбийския университет (СНИМКИ) Светът 1 мин. Протести в Гърция: Студентите са срещу разкриването на частни университети България 2 мин. Кои са най-масовите специалности в университетите? България 3 мин. Учени от Българска академия на науките приканват да се спре преподаването на хомеопатия в университетите Светът 2 мин. Пропалестниски митинги: Студенти превзеха постройка на Колумбийския университет (СНИМКИ)

Преподавателите, учените и чиновниците в администрацията на висшите учебни заведения напомнят, че са „ гръбнака, който образува така наречен хайлайф на нацията “. Ето за какво съгласно тях е належащо грижата за българската просвета и обучение да се изведена като главен народен приоритет в политиките на страната.

„ През последните три години средствата от брутния вътрешен артикул, планувани за финансиране на българските университети, фрапантно понижават. Трудовите хонорари на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни по отношение на тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкоз висок учебен и интелектуален ценз “, акцентират от Съвета на ректорите.

С големи старания през март тази година (чрез изменение в Закона за висшето образование) са признати правила, обвързващи плануваните средства от държавния бюджет за обучение и просвета с избран най-малък %. Трудовите хонорари на университетския състав на държавните висши учебни заведения са закрепени по отношение на междинната брутна работна заплата за страната.

„ Отдавна най-талантливите младежи на България не избират кариера в науката. Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогичен специалности и задължения в системата на междинното обучение, както и други, които не са свързани с образованието. В същото време системата претърпява позитивни вътрешни трансформации. Според публични данни на самостоятелните рейтингови ранглисти публикационната интензивност и цитируемост на българските учени в влиятелни интернационалните реферирани и индексирани издания през последните 5 години се покачва не в проценти, а в пъти “, се показва още в протестното писмо.

От него излиза наяве още, че седмици наред ректорите безрезултатно „ се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на страната, в опит да обезпечат това, което самият закон подсигурява “.

Академиците са безапелационни, че сходно унизително отношение към знанието не е проявявано в никакъв случай до момента в най-новата българска история.

„ До този миг гласът на академичната общественост не доближава високи децибели, тъй като сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и настояванията са водещи. Подобен метод от наша страна се приема за доверчив и неефикасен от тези, от които зависи да си свършат работата “, акцентират още от Съвета на ректорите.

Университетските преподаватели са непреклонни в настояванията си за достигането на междинна брутна работна заплата за университетския състав в държавните висши учебни заведения не по-малка от 180% от междинната брутна работна заплата за страната и обезпечаване на минимална съществена заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения не по-малък от 125% от междинната брутна работна заплата за страната.