Защо Байдън дойде в Европа
Защо американският президент Джо Байдън идва в Европа? Започващата в петък среща на групата на най-развитите страни, известна като Г-7, е измежду най-коментарните тематики в западния щемпел. Ето разбора на " Гардиън ", оповестен в Българска телеграфна агенция.
Джо Байдън прекоси Атлантика, носен от вълна на благосклонност. Защото след 4 години с Доналд Тръмп европейските водачи са признателни даже и за самия факт, че в този момент Съединени американски щати имат президент, който има вяра в демокрацията и схваща дипломацията. В своя публикация, която разгласява във в. " Вашингтон пост " в навечерието на обиколката, Байдън приказва за " възобновена " и " непоколебима " ангажираност с трансатлантическите връзки, учредени на " споделени демократични полезности ".
Маршрутът на Байдън стартира в Корнуол със срещата с Борис Джонсън и водачите от Г-7. Следват Брюксел и срещата на високо ниво на НАТО, както и срещи с ръководителите на Европейския съвет и на Европейската комисия.
Намерението на Байдън е да провежда вълна на западна взаимност преди последната си спирка в Женева, където ще беседва с съветския водач Владимир Путин. Възстановка на хореографията на Студената война би устроила Путин, тъй като ще поласкае неговата превземка, че Русия още е суперсила. Всъщност Вашингтон гледа на Москва като на западаща мощ, която компенсира своето свиващо се въздействие с вилнеене там, където може, причинявайки несгоди и сеейки раздори. Путин е считан за дразнител, а не за противник.
Това обаче е в изразителен контрастност с американския мироглед за Китай - действителна суперсила и източен полюс, който Байдън има поради, когато приказва за възкръсване на съюза на западните демокрации. В тази връзка отводът от разрушителната реторика на Тръмп може да е подвеждащ. На европейците им наподобява по този начин, като че ли новата администрация в Белия дом се пробва да върне часовника обратно към по-спокойна и не толкоз войнствена ера. Всъщност Байдън идва, с цел да каже на Европа да се сплоти за идната конкуренция с Пекин за световно превъзходство.
Според създателя на " Гардиън " Рафаел Бер, Байдън има смътна визия за Брекзит и го счита за неправилен бойкот на европейското единение. Белият дом предпочиташе Англия да е глас в поддръжка на Съединени американски щати, който има въздействие в Европейски Съюз. Европейските водачи обаче нямат доста време преди да решат на чия страна да застанат - на Вашингтон или на Пекин.
Лесно е да натрупаш възмущение от световното американско пъчене и да изтъкваш лицемерието в изказванието на Америка, че е маяк на политическата независимост. Алтернативата обаче е експанзионистична тоталитарна страна, която се бори против демокрацията и понастоящем прави геноцид против уйгурите.
Ако Китай беше по-бедна страна, задачата на Байдън щеше да е по-лесна. Икономическата бездна сред откритата суперсила и кандидата обаче понижава. На глава от популацията американците към момента са доста по-богати, само че до края на десетилетието Китай може да задмине Съединени американски щати по Брутният вътрешен продукт. Това идва дружно със международно водачество в технологиите, които може да се употребяват и за военни цели, а това държи Пентагона на тръни.
По време на Студената война Кремъл поддържаше правдоподобно военно съревнование със Запада, само че не беше стопански съперник за дълго. Рухването на руския модел наподобява сподели, че политическата независимост и благополучие вървят дружно. Не може да има самодейност без пазари, не може да има пазари без почтени правила и не може да има спазващи се правила без народна власт. Хибридният модел на властнически капитализъм на Китайската комунистическа партия наподобява опровергава тази доктрина.
Когато Г-7 е била основана през 70-те години на предишния век, нейните членки са разпологали удобно с преобладаващия дял от международното благосъстояние. Тогава имаше естествено асоцииране на демократичните демократични институции с икономическия триумф. Днес общият Брутният вътрешен продукт на тези 7 страни към този момент е единствено 40% от международния. Западът към момента е богат, само че към този момент не е международната Суперлига, на която всички завиждаха. Китайските пари дават на Европа търговски тласъци, които се съревновават с нейната възвишена реторика за демократичните полезности. Китай е най-големият пазар за немския експорт. По-малките членове на Европейски Съюз приветстваха китайски вложения в инфраструктурата и бизнеса, макар че не стопират да нарастват опасенията за заложени клопки в политиката и сигурността. Огромна комерсиална договорка сред Брюксел и Пекин, подписана предходната година и смаяла Вашингтон, сега е замразена като част от ответните ограничения поради европейските рецензии против нарушаването на човешките права от Китай.
Правителствата на страните от Европейски Съюз обаче просто не усещат същото ниво на належаща нужда за въздържане на Китай.
Географията също е фактор. Съединени американски щати имат задължения в региона на Тихия океан и към Тайван, където Англия и Франция просто са фенове. Има и концептуална разлика.
Както го формулира посланик, Европа не харесва това, което Китай прави, а Съединени американски щати не харесват това, което Китай съставлява. Идеята Съединени американски щати да бъдат сменени през този век като първостепенна световна мощ е екзистенциално ужасяваща за Вашингтон.
Сега американският президент приканва западните водачи да показват мощ посредством взаимност, тъй като вероятността за разделяне, крах и дискредитиране на демокрацията е по-реална от когато и да било по време на 50-годишната му кариера във Вашингтон. През този половин век Байдън успяваше с самообладание, дипломатичност и общителна въздържаност. С този жанр той печели признателна аудитория в Европа. Маниерите на американския президент обаче не трябва да бъдат считани неправилно за симптом на мекост в целите; благоприличният жанр е впрегнат в услуга на предаването на твърдо обръщение. Байдън не идва през Атлантика, с цел да тъне в носталгия за съюзите, които завоюваха първата Студена война. Той бие барабана, с цел да събере участници за втората.
Джо Байдън прекоси Атлантика, носен от вълна на благосклонност. Защото след 4 години с Доналд Тръмп европейските водачи са признателни даже и за самия факт, че в този момент Съединени американски щати имат президент, който има вяра в демокрацията и схваща дипломацията. В своя публикация, която разгласява във в. " Вашингтон пост " в навечерието на обиколката, Байдън приказва за " възобновена " и " непоколебима " ангажираност с трансатлантическите връзки, учредени на " споделени демократични полезности ".
Маршрутът на Байдън стартира в Корнуол със срещата с Борис Джонсън и водачите от Г-7. Следват Брюксел и срещата на високо ниво на НАТО, както и срещи с ръководителите на Европейския съвет и на Европейската комисия.
Намерението на Байдън е да провежда вълна на западна взаимност преди последната си спирка в Женева, където ще беседва с съветския водач Владимир Путин. Възстановка на хореографията на Студената война би устроила Путин, тъй като ще поласкае неговата превземка, че Русия още е суперсила. Всъщност Вашингтон гледа на Москва като на западаща мощ, която компенсира своето свиващо се въздействие с вилнеене там, където може, причинявайки несгоди и сеейки раздори. Путин е считан за дразнител, а не за противник.
Това обаче е в изразителен контрастност с американския мироглед за Китай - действителна суперсила и източен полюс, който Байдън има поради, когато приказва за възкръсване на съюза на западните демокрации. В тази връзка отводът от разрушителната реторика на Тръмп може да е подвеждащ. На европейците им наподобява по този начин, като че ли новата администрация в Белия дом се пробва да върне часовника обратно към по-спокойна и не толкоз войнствена ера. Всъщност Байдън идва, с цел да каже на Европа да се сплоти за идната конкуренция с Пекин за световно превъзходство.
Според създателя на " Гардиън " Рафаел Бер, Байдън има смътна визия за Брекзит и го счита за неправилен бойкот на европейското единение. Белият дом предпочиташе Англия да е глас в поддръжка на Съединени американски щати, който има въздействие в Европейски Съюз. Европейските водачи обаче нямат доста време преди да решат на чия страна да застанат - на Вашингтон или на Пекин.
Лесно е да натрупаш възмущение от световното американско пъчене и да изтъкваш лицемерието в изказванието на Америка, че е маяк на политическата независимост. Алтернативата обаче е експанзионистична тоталитарна страна, която се бори против демокрацията и понастоящем прави геноцид против уйгурите.
Ако Китай беше по-бедна страна, задачата на Байдън щеше да е по-лесна. Икономическата бездна сред откритата суперсила и кандидата обаче понижава. На глава от популацията американците към момента са доста по-богати, само че до края на десетилетието Китай може да задмине Съединени американски щати по Брутният вътрешен продукт. Това идва дружно със международно водачество в технологиите, които може да се употребяват и за военни цели, а това държи Пентагона на тръни.
По време на Студената война Кремъл поддържаше правдоподобно военно съревнование със Запада, само че не беше стопански съперник за дълго. Рухването на руския модел наподобява сподели, че политическата независимост и благополучие вървят дружно. Не може да има самодейност без пазари, не може да има пазари без почтени правила и не може да има спазващи се правила без народна власт. Хибридният модел на властнически капитализъм на Китайската комунистическа партия наподобява опровергава тази доктрина.
Когато Г-7 е била основана през 70-те години на предишния век, нейните членки са разпологали удобно с преобладаващия дял от международното благосъстояние. Тогава имаше естествено асоцииране на демократичните демократични институции с икономическия триумф. Днес общият Брутният вътрешен продукт на тези 7 страни към този момент е единствено 40% от международния. Западът към момента е богат, само че към този момент не е международната Суперлига, на която всички завиждаха. Китайските пари дават на Европа търговски тласъци, които се съревновават с нейната възвишена реторика за демократичните полезности. Китай е най-големият пазар за немския експорт. По-малките членове на Европейски Съюз приветстваха китайски вложения в инфраструктурата и бизнеса, макар че не стопират да нарастват опасенията за заложени клопки в политиката и сигурността. Огромна комерсиална договорка сред Брюксел и Пекин, подписана предходната година и смаяла Вашингтон, сега е замразена като част от ответните ограничения поради европейските рецензии против нарушаването на човешките права от Китай.
Правителствата на страните от Европейски Съюз обаче просто не усещат същото ниво на належаща нужда за въздържане на Китай.
Географията също е фактор. Съединени американски щати имат задължения в региона на Тихия океан и към Тайван, където Англия и Франция просто са фенове. Има и концептуална разлика.
Както го формулира посланик, Европа не харесва това, което Китай прави, а Съединени американски щати не харесват това, което Китай съставлява. Идеята Съединени американски щати да бъдат сменени през този век като първостепенна световна мощ е екзистенциално ужасяваща за Вашингтон.
Сега американският президент приканва западните водачи да показват мощ посредством взаимност, тъй като вероятността за разделяне, крах и дискредитиране на демокрацията е по-реална от когато и да било по време на 50-годишната му кариера във Вашингтон. През този половин век Байдън успяваше с самообладание, дипломатичност и общителна въздържаност. С този жанр той печели признателна аудитория в Европа. Маниерите на американския президент обаче не трябва да бъдат считани неправилно за симптом на мекост в целите; благоприличният жанр е впрегнат в услуга на предаването на твърдо обръщение. Байдън не идва през Атлантика, с цел да тъне в носталгия за съюзите, които завоюваха първата Студена война. Той бие барабана, с цел да събере участници за втората.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ