Загубите на бойното поле няма да свалят Путин от власт
Зашеметяващите военни триумфи на украинските въоръжени сили на територията, която Русия управлява от 2014 година, бележи трагична повратна точка в тази война. Руските сили наподобяват на ръба на провалянето. Като се има поради това, непредсказуемостта на този спор значи, че украинската контраатака би трябвало да се приема с известна нерешителност, счита Хюго Блует-Мънди, който е политически консултант по Русия и Източна Европа на Хенри Смит, народен представител, член на комисията по външни работи в Камарата на общините, в
Владимир Путин разгласи, че проектите на Русия няма да се трансформират вследствие на напредъка на Украйна и означи, че съветската атака в Донбас остава.
Изминаха съвсем седем месеца, откогато съветският президент ескалира украинската рецесия в пълномащабна инвазия. През това време стана ясно, че той е подценил две неща. Първо, храбростта и готовността на самия украински народ да окаже гневна опозиция на непредизвикания акт на експанзия. Второ, решимостта на НАТО и неговите сътрудници да поддържат политическа, икономическа и военна поддръжка за Украйна.
„ Специалната военна интервенция “ на Путин, която имаше за цел да „ демилитаризира “ и „ денацифицира “ Украйна, е изправена пред напълно действителната вероятност за проваляне. Украинските въоръжени сили са консолидирали настъплението си в североизточния регион на Харков и са си върнали стратегически значимите градове Купянск и Изюм, които Русия употребява като основен боен плацдарм.
Тази светкавична контраатака съставлява повтаряне на неуспеха на Русия в началната фаза на войната да превземе Киев.
След като загуби борбата за завладяване на украинската столица, Русия предефинира обсега на своята интервенция с оповестената цел да „ освободи “ Донбас. Променящата се картина на военната обстановка значи, че задачата в този момент наподобява все по-несигурна. Украйна се оказва в мощна позиция да отреже съветските сили от север и да реализира спомагателни териториални придобивки на изток. Пътят към Луганск към този момент стартира да се отваря за украинските сили след сполучливото им продупчване на отбранителните линии на Русия по река Оскил.
Независимо от забележителния прогрес на Украйна, провалянето на Русия няма да докара безусловно до промяна на режима в Москва. Вероятно Путин ще се опита да показа военните си неуспехи като доказателство за това, което Кремъл възприема като екзистенциална опасност, пред която е изправена Русия.
Просперитет, неистини и боязън
Политологът Адам Пржеворски написа, че властническото равновесие се основава на три стълба: стопански разцвет, неистини и боязън.
Руският президент обезпечи известността си в интервала на високи цени на петрола и стопански промени през 2000-те години. С течение на времето обаче, икономическият напредък на Русия пострада от корупция и лимитирана конкуренция при авторитаризма на Путин. Две години преди той да стартира пълномащабната офанзива против Украйна, действителните приходи на семействата в Русия бяха със 7% под пика си през 2013 година
Неспособен да обезпечи стопански разцвет на съветския народ, Путин разчита на другите два стълба на теорията на Пржеворски – страха и измамата, с цел да увековечи своята централизирана политическа система. За Путин тези два стълба могат да бъдат употребявани посредством поддържане на войната в Украйна.
Това присъщо ограничаване на авторитаризма може да се види в отговора на Кремъл на украинската контраатака. Русия ще упорства, до момента в който не бъдат реализирани „ всички нейни военни цели “, а точно отбраната на етническото съветско население в Донбас от подправените изказвания за геноцид.
Продължителността на параноята в центъра на съветската страна би трябвало да изисква преоценка на реакцията на Запада на войната в Украйна. Към днешна дата намесата на Русия беше посрещната с разполагане на сили на НАТО в Източна Европа в мащаб, невъобразим от разгара на Студената война.
В интервала сред октомври 2021 година и март 2022 година числеността на войските под директен надзор на НАТО се е нараснала от 4000 на 40 000. Необходимостта от подсилване на качествата на държавите-членки на НАТО да устоят на потреблението на стандартна война от страна на Русия е претекстът на Алианса за засиленото му наличие по сигурността.
Що се отнася до Путин, бързата готовност на НАТО в отговор на пълномащабното навлизане е в сходство със стълбовете на страха и измамата на Пшеворски, които поддържат неговата властническа система жива. Присъствието на НАТО ускорява подправения роман на съветския президент за нуждата от мощна страна в отговор на заплашителните планове на Запада по отношение на Русия.
След разпадането на Съветския съюз доста руснаци се обърнаха към Киевска Рус, като източник на своята национална еднаквост. Това е православната страна, в която актуалните руснаци, беларуси и украинци могат да проследят своя генезис.
Премахване на параноята
За Путин непосредствената непосредственост на НАТО до границите на Русия съставлява още един опит на враждебни сили да подкопаят това, което руснаците считат за своя изключителна рекламация да наследят земите на Киевска Рус. В телевизионното известие за „ специфичната военна интервенция “ съветският президент уточни разширението на НАТО на изток след края на Студената война, като „ фундаментални закани, които безотговорни западни политици създаваха за Русия поредно, жестоко и безогледно “.
За да пресечен този цикъл на боязън, който Путин употребява, с цел да разпалва войната си, западните водачи би трябвало да стартират да преразглеждат своята натоцентрична съветска политика. Преминавайки оттатък борбата, като водещ принцип на връзките Изток-Запад, могат да бъдат основани условия за унищожаване на стълбовете на страха и измамата, които поддържат властта на Путин.
Една от нежеланите последствия от разпадането на Съветския съюз беше предизвикването пред НАТО да предефинира мястото си в нововъзникващата многополюсна интернационална система. Алиансът към този момент не може да се обръща към руската опасност като опрощение за своето битие. Това значи, че прекратяването на насилието в Украйна ще изисква вида водачество и държавно ръководство, които бяха упражнявани толкоз дейно през последните години на Студената война.
Задачата за възобновяване на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна в действителност изисква сериозна оценка на Запада и връзките му с една западаща и ревизионистка мощ в Русия на Путин. Унижението на съветския президент в Украйна няма да бъде задоволително, за да го спре.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Владимир Путин разгласи, че проектите на Русия няма да се трансформират вследствие на напредъка на Украйна и означи, че съветската атака в Донбас остава.
Изминаха съвсем седем месеца, откогато съветският президент ескалира украинската рецесия в пълномащабна инвазия. През това време стана ясно, че той е подценил две неща. Първо, храбростта и готовността на самия украински народ да окаже гневна опозиция на непредизвикания акт на експанзия. Второ, решимостта на НАТО и неговите сътрудници да поддържат политическа, икономическа и военна поддръжка за Украйна.
„ Специалната военна интервенция “ на Путин, която имаше за цел да „ демилитаризира “ и „ денацифицира “ Украйна, е изправена пред напълно действителната вероятност за проваляне. Украинските въоръжени сили са консолидирали настъплението си в североизточния регион на Харков и са си върнали стратегически значимите градове Купянск и Изюм, които Русия употребява като основен боен плацдарм.
Тази светкавична контраатака съставлява повтаряне на неуспеха на Русия в началната фаза на войната да превземе Киев.
След като загуби борбата за завладяване на украинската столица, Русия предефинира обсега на своята интервенция с оповестената цел да „ освободи “ Донбас. Променящата се картина на военната обстановка значи, че задачата в този момент наподобява все по-несигурна. Украйна се оказва в мощна позиция да отреже съветските сили от север и да реализира спомагателни териториални придобивки на изток. Пътят към Луганск към този момент стартира да се отваря за украинските сили след сполучливото им продупчване на отбранителните линии на Русия по река Оскил.
Независимо от забележителния прогрес на Украйна, провалянето на Русия няма да докара безусловно до промяна на режима в Москва. Вероятно Путин ще се опита да показа военните си неуспехи като доказателство за това, което Кремъл възприема като екзистенциална опасност, пред която е изправена Русия.
Просперитет, неистини и боязън
Политологът Адам Пржеворски написа, че властническото равновесие се основава на три стълба: стопански разцвет, неистини и боязън.
Руският президент обезпечи известността си в интервала на високи цени на петрола и стопански промени през 2000-те години. С течение на времето обаче, икономическият напредък на Русия пострада от корупция и лимитирана конкуренция при авторитаризма на Путин. Две години преди той да стартира пълномащабната офанзива против Украйна, действителните приходи на семействата в Русия бяха със 7% под пика си през 2013 година
Неспособен да обезпечи стопански разцвет на съветския народ, Путин разчита на другите два стълба на теорията на Пржеворски – страха и измамата, с цел да увековечи своята централизирана политическа система. За Путин тези два стълба могат да бъдат употребявани посредством поддържане на войната в Украйна.
Това присъщо ограничаване на авторитаризма може да се види в отговора на Кремъл на украинската контраатака. Русия ще упорства, до момента в който не бъдат реализирани „ всички нейни военни цели “, а точно отбраната на етническото съветско население в Донбас от подправените изказвания за геноцид.
Продължителността на параноята в центъра на съветската страна би трябвало да изисква преоценка на реакцията на Запада на войната в Украйна. Към днешна дата намесата на Русия беше посрещната с разполагане на сили на НАТО в Източна Европа в мащаб, невъобразим от разгара на Студената война.
В интервала сред октомври 2021 година и март 2022 година числеността на войските под директен надзор на НАТО се е нараснала от 4000 на 40 000. Необходимостта от подсилване на качествата на държавите-членки на НАТО да устоят на потреблението на стандартна война от страна на Русия е претекстът на Алианса за засиленото му наличие по сигурността.
Що се отнася до Путин, бързата готовност на НАТО в отговор на пълномащабното навлизане е в сходство със стълбовете на страха и измамата на Пшеворски, които поддържат неговата властническа система жива. Присъствието на НАТО ускорява подправения роман на съветския президент за нуждата от мощна страна в отговор на заплашителните планове на Запада по отношение на Русия.
След разпадането на Съветския съюз доста руснаци се обърнаха към Киевска Рус, като източник на своята национална еднаквост. Това е православната страна, в която актуалните руснаци, беларуси и украинци могат да проследят своя генезис.
Премахване на параноята
За Путин непосредствената непосредственост на НАТО до границите на Русия съставлява още един опит на враждебни сили да подкопаят това, което руснаците считат за своя изключителна рекламация да наследят земите на Киевска Рус. В телевизионното известие за „ специфичната военна интервенция “ съветският президент уточни разширението на НАТО на изток след края на Студената война, като „ фундаментални закани, които безотговорни западни политици създаваха за Русия поредно, жестоко и безогледно “.
За да пресечен този цикъл на боязън, който Путин употребява, с цел да разпалва войната си, западните водачи би трябвало да стартират да преразглеждат своята натоцентрична съветска политика. Преминавайки оттатък борбата, като водещ принцип на връзките Изток-Запад, могат да бъдат основани условия за унищожаване на стълбовете на страха и измамата, които поддържат властта на Путин.
Една от нежеланите последствия от разпадането на Съветския съюз беше предизвикването пред НАТО да предефинира мястото си в нововъзникващата многополюсна интернационална система. Алиансът към този момент не може да се обръща към руската опасност като опрощение за своето битие. Това значи, че прекратяването на насилието в Украйна ще изисква вида водачество и държавно ръководство, които бяха упражнявани толкоз дейно през последните години на Студената война.
Задачата за възобновяване на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна в действителност изисква сериозна оценка на Запада и връзките му с една западаща и ревизионистка мощ в Русия на Путин. Унижението на съветския президент в Украйна няма да бъде задоволително, за да го спре.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ