Николай Слатински: Ако трябваше да е Герджиков, поне да беше другият професор Герджиков
" Засега не разбирам на какво разчита Герджиков. То в случай че трябваше да е Герджиков, най-малко да беше другият професор Герджиков...
Тръгвайки си от президентството и доработвайки последните си месеци там през 2006 година, аз следих много шокиран, по какъв начин съперниците на Първанов в неистовото му предпочитание да завоюва втори мандат, бяха все безусловно неизбираеми (при другояче положителните човешки качества на някои от тях). И пътят към преизбирането на Първанов бе деликатно и усърдно разчистен. На балотажа отиде Волен Сидеров - самичък по себе си не политик, а диагноза. А политиците в центъра и дясно от него попаднаха в небрано лозе, някои даже приканиха да се гласоподава за Първанов. А можеха да не го вършат, да оставят техните съидейници сами да решат какво да вършат ".
Така разяснява в обществената мрежа издигнатите към този момент кандидатури за президентската конкуренция проф. Николай Слатински.
Когато се окажеш в такава обстановка, най-малко си направи изводите. За да не се оказваш още веднъж и още веднъж в нея.
Сега, може би с какви ли не по-различни причини, само че още веднъж се разчиства деликатно и усърдно преизбирането на левия президент.
Разбира се, Радев не е Първанов - що се отнася до ламтежа за пари и устрема към скрити, подмолни покупко-продажби, до плетенето на мрежи от зависимости с най-непочтените политици и олигарси, до бащинската грижа децата му да имат големи хотели и коли за стотици хиляди.
Но още веднъж досегашните различни претенденти са безусловно неизбираеми. Дори за Герджиков отиването на балотаж е под явно подозрение - по този начин най-малко мисля аз.
А на мен все по този начин ми се желае да има мощни и вдъхновяващи избори на мощни и вдъхновяващи претенденти. Да отидат на балотаж хора, които да разсънят и активизират обществото - персони, политици, които биха могли да станат освен това от държавни глави - да станат държавници.
Не ми се гледа мач на една врата. Нито превдварително решен мач. Още повече пък свирен или организиран мач!
Ние като страна и общество нямаме потребност от победа още на първия тур или победа на втория тур против прозрачен и слаб, пък даже и - дай Боже - ментално здрав претендент.
Това може да разсъни господарски упоритости за повече власт и дори за цялата власт.
Аз почитам настоящия президент - за борбата против Злото ББ (да не приказваме, че той в предизборните баталии предния път ме бе цитирал), само че някои негови позиции по стратегически въпроси ме смущават, а поддръжката му тогава за анексията на Крим от Путин още ме боли и няма да преболи. Такива рани не зарастват и не се не помнят в никакъв случай.
Ето заради това смятах и считам, че партиите на митинга (не включвам Има Такъв Народ към тях) вместо да се туткат и ослушват, трябваше към този момент да повдигнат 40-45, най-много 50-годишен претендент - жена, само че може и мъж, с ясни демократични и проевропейски възгледи, с точни и отчетливо артикулирани, а не увъртяни и казани с половин уста кардинални позиции по стратегическите цели и проблеми на България.
За да има Румен Радев заслужен съперник от млада България, от България, която е онлайн, чиято ръка не се свива в пестник, а се протяга за разговор - разговор по отношение на нейното, на България бъдеще.
Аз може да съм към този момент пенсионер, само че искам все по този начин и към момента да си разреша една мъничка политическа фантазия - още веднъж, след толкоз доста години, да имам за кого да гласоподавам на президентските избори. И това да бъде младеж, който не е функционалност и разследване на Прехода. За да има сили да ни поведе към нов Преход - от блатото на статуквото и кошмарната некадърност на Бойкоборисовото спряло и корумпирано време, назад към Европа, в смисъл на европейските правила, полезности, цели и цели.
Млад човек от поколението на нашите деца, който няма постоянно да оплаква и подлага на критика в какво профукано настояще живеем, а ще сплоти младежите - да изградят такова бъдеще, в което те и техните деца да живеят.
За да не бъдат в миналото и те като нас - дето си гледаме внуците по скайп, вабър или уотсап и подсмърчаме, че децата ни са потърсили по-добра реализация на друго място, отвън и надалеч от Родината. Защото де факто България ги е прогонила.
Моята фантазия е тъкмо в това - да ръководят не хора от България, която прогони цяло потомство на открито, а от България, която желае до поеме бъдещето си в своите ръце.
Знам, че е наивно, само че в това динамично, спорно, стремглаво и комплицирано време когато всичко се мени толкоз бързо и по този начин революционно, аз не бих желал политици да бъдат преизбирани за втори мандат - 10 години е цяла безкрайност и постоянно вторият мандат е по-слаб, индивидът - по-амортизиран, повече взел се насериозно, повече обръгнал на политика в сравнение с през първия мандат. Вторият мандат е на вятъра изгубено време през днешния ден.
И извънредно не желая ние, хората, закърмени с аналоговото и оф-лайн време, все по този начин да желаеме да управляваме България и да я водим към епохата на супервисоките осведомителни и информационни технологии, към изкуствения разсъдък, генната гражданска война и още куп други до неотдавна считани за фантастични научни открития, бързо и коренно внедрявани в практиката и съществено изменящи освен нашия метод на живот, само че и нашето мислене, нашето себеусещане като индивиди.
Време е към този момент да дадем ръководството в ръцете и главите на поколението на нашите деца, стига ние, 60, 65, 70-годишните сме им се натрапвали - ние да им споделяме по какъв начин да живеят, ние да не имаме вяра в тях, ние да проектираме върху тях нашите комплекси, визии, упоритости и... грехове!
Нас Преходът и безвремието Бойкоборисово са ни уморили, изчерпили, амортизирали, натоварили с вини - да вземем за пример, че допуснахме такова убожество да се прави на провидение и да стопира и спъва България цяло десетилетие!
Децата ни, младежите на днешна България няма да ни подведат. Те са доста по-добри, по-знаещи и по-подготвени от нас. Ние можем единствено да им оказваме помощ, само че не и да ги водим към бъдещето. То е тяхно. Да им го поверим. Няма никакъв риск в това.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Тръгвайки си от президентството и доработвайки последните си месеци там през 2006 година, аз следих много шокиран, по какъв начин съперниците на Първанов в неистовото му предпочитание да завоюва втори мандат, бяха все безусловно неизбираеми (при другояче положителните човешки качества на някои от тях). И пътят към преизбирането на Първанов бе деликатно и усърдно разчистен. На балотажа отиде Волен Сидеров - самичък по себе си не политик, а диагноза. А политиците в центъра и дясно от него попаднаха в небрано лозе, някои даже приканиха да се гласоподава за Първанов. А можеха да не го вършат, да оставят техните съидейници сами да решат какво да вършат ".
Така разяснява в обществената мрежа издигнатите към този момент кандидатури за президентската конкуренция проф. Николай Слатински.
Когато се окажеш в такава обстановка, най-малко си направи изводите. За да не се оказваш още веднъж и още веднъж в нея.
Сега, може би с какви ли не по-различни причини, само че още веднъж се разчиства деликатно и усърдно преизбирането на левия президент.
Разбира се, Радев не е Първанов - що се отнася до ламтежа за пари и устрема към скрити, подмолни покупко-продажби, до плетенето на мрежи от зависимости с най-непочтените политици и олигарси, до бащинската грижа децата му да имат големи хотели и коли за стотици хиляди.
Но още веднъж досегашните различни претенденти са безусловно неизбираеми. Дори за Герджиков отиването на балотаж е под явно подозрение - по този начин най-малко мисля аз.
А на мен все по този начин ми се желае да има мощни и вдъхновяващи избори на мощни и вдъхновяващи претенденти. Да отидат на балотаж хора, които да разсънят и активизират обществото - персони, политици, които биха могли да станат освен това от държавни глави - да станат държавници.
Не ми се гледа мач на една врата. Нито превдварително решен мач. Още повече пък свирен или организиран мач!
Ние като страна и общество нямаме потребност от победа още на първия тур или победа на втория тур против прозрачен и слаб, пък даже и - дай Боже - ментално здрав претендент.
Това може да разсъни господарски упоритости за повече власт и дори за цялата власт.
Аз почитам настоящия президент - за борбата против Злото ББ (да не приказваме, че той в предизборните баталии предния път ме бе цитирал), само че някои негови позиции по стратегически въпроси ме смущават, а поддръжката му тогава за анексията на Крим от Путин още ме боли и няма да преболи. Такива рани не зарастват и не се не помнят в никакъв случай.
Ето заради това смятах и считам, че партиите на митинга (не включвам Има Такъв Народ към тях) вместо да се туткат и ослушват, трябваше към този момент да повдигнат 40-45, най-много 50-годишен претендент - жена, само че може и мъж, с ясни демократични и проевропейски възгледи, с точни и отчетливо артикулирани, а не увъртяни и казани с половин уста кардинални позиции по стратегическите цели и проблеми на България.
За да има Румен Радев заслужен съперник от млада България, от България, която е онлайн, чиято ръка не се свива в пестник, а се протяга за разговор - разговор по отношение на нейното, на България бъдеще.
Аз може да съм към този момент пенсионер, само че искам все по този начин и към момента да си разреша една мъничка политическа фантазия - още веднъж, след толкоз доста години, да имам за кого да гласоподавам на президентските избори. И това да бъде младеж, който не е функционалност и разследване на Прехода. За да има сили да ни поведе към нов Преход - от блатото на статуквото и кошмарната некадърност на Бойкоборисовото спряло и корумпирано време, назад към Европа, в смисъл на европейските правила, полезности, цели и цели.
Млад човек от поколението на нашите деца, който няма постоянно да оплаква и подлага на критика в какво профукано настояще живеем, а ще сплоти младежите - да изградят такова бъдеще, в което те и техните деца да живеят.
За да не бъдат в миналото и те като нас - дето си гледаме внуците по скайп, вабър или уотсап и подсмърчаме, че децата ни са потърсили по-добра реализация на друго място, отвън и надалеч от Родината. Защото де факто България ги е прогонила.
Моята фантазия е тъкмо в това - да ръководят не хора от България, която прогони цяло потомство на открито, а от България, която желае до поеме бъдещето си в своите ръце.
Знам, че е наивно, само че в това динамично, спорно, стремглаво и комплицирано време когато всичко се мени толкоз бързо и по този начин революционно, аз не бих желал политици да бъдат преизбирани за втори мандат - 10 години е цяла безкрайност и постоянно вторият мандат е по-слаб, индивидът - по-амортизиран, повече взел се насериозно, повече обръгнал на политика в сравнение с през първия мандат. Вторият мандат е на вятъра изгубено време през днешния ден.
И извънредно не желая ние, хората, закърмени с аналоговото и оф-лайн време, все по този начин да желаеме да управляваме България и да я водим към епохата на супервисоките осведомителни и информационни технологии, към изкуствения разсъдък, генната гражданска война и още куп други до неотдавна считани за фантастични научни открития, бързо и коренно внедрявани в практиката и съществено изменящи освен нашия метод на живот, само че и нашето мислене, нашето себеусещане като индивиди.
Време е към този момент да дадем ръководството в ръцете и главите на поколението на нашите деца, стига ние, 60, 65, 70-годишните сме им се натрапвали - ние да им споделяме по какъв начин да живеят, ние да не имаме вяра в тях, ние да проектираме върху тях нашите комплекси, визии, упоритости и... грехове!
Нас Преходът и безвремието Бойкоборисово са ни уморили, изчерпили, амортизирали, натоварили с вини - да вземем за пример, че допуснахме такова убожество да се прави на провидение и да стопира и спъва България цяло десетилетие!
Децата ни, младежите на днешна България няма да ни подведат. Те са доста по-добри, по-знаещи и по-подготвени от нас. Ние можем единствено да им оказваме помощ, само че не и да ги водим към бъдещето. То е тяхно. Да им го поверим. Няма никакъв риск в това.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ